Изберете от графиката вляво град от картата на България или стълб от индекса. В под-страницата на всеки град имате възможност да изберете стълб от графиката в ляво, за да получите по-подробна информация за неговото класиране.

Общата стойност на индекса на Местната система за почтеност за 2017 г. е 3.29 точки при максимална стойност 5. Индексът регистрира по-видимо повишение спрямо резултата от 2016 г. (3.17).

В челото на класацията за трета поредна година е Бургас с индекс от 3.74 точки, което подобрение в сравнение с индекса, регистриран за 2016 г. e (3.57). В групата на общини, подобряващи своя индекс през 2017 година са и класираните на второ и трето място, съответно Столична община с индекс 3.69 и Стара Загора с индекс 3.68.

Общините, регистрирали значително повишение на индекса спрямо 2016 г. са Пловдив, заемащ четвърто място в класацията с 3.57 точки, Габрово и Шумен с 3.44 точки, Благоевград и Велико Търново, съответно с 3.41 и 3.40 точки.

Тенденция за значително подобряване на индекса и мястото на общината в общата класация се наблюдава и за всички останали общини, с изключение на Хасково и Монтана, които заемат двете последни позиции с индекс под средната скала от 3.00 точки.

За първа година секторът, отчитащ най-висока стойност на индекса от 3.89 точки са кметските екипи, следвани от традиционно силния индекс за дейността на общинската администрация с 3.79 точки и съдилищата с 3.53 точки.

Значително подобрение на индекса спрямо стойностите за 2016 г. регистрират  общинските съвети с 3.39 точки и ОД на МВР с 3.29 точки.

Секторът с най-слабо представяне в съвкупната класация са местните медии, които запазват стойност на индекса сходен с този от 2016 г. (2,78 точки), следвани на малка разлика от местния бизнес с индекс 2.80 точки и политическите партии с 2.99 точки.

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕД ИНСТИТУЦИИТЕ НА МЕСТНО НИВО

През втората година от новия мандат на органите на местно самоуправление и местна власт се открояват предизвикателства в няколко конкретни направления – Индексът на Местната система за почтеност за трета поредна година регистрира критично ниски нива на прозрачност и отчетност в работата на институциите на местно ниво в мнозинството общини-областни центрове. В по-малко от една четвърт от общинските съвети функционира ефективен механизъм за разглеждане на сигнали за неетично или корупционно поведение на общински съветници. Критично ниско е нивото на публичност и отчетност на практиката за извършване на проверки от контролните звена на общините. Нисък остава делът на общински администрации с оптимално функциониращ модел на закрила на служителите, докладващи за нередности в администрацията.

Общата стойност на Индекса на общинския съвет като орган на местното самоуправление и ключов стълб на местната система за почтеност бележи значително подобрение за 2017, като достига нивото от 3.39 пункта (при регистриран спад за 2016 на 3.02 пункта). Това подобрение се дължи на институционализиране на добри практики  в дейността на общинските съвети през втората година на техния мандат по използваните по-фокусирани индикатори. При все това, общинските съвети продължават да неглижират основни параметри на измеренията прозрачност, отчетност и почтеност в дейността. В работата на общинските съвети като най-съществен проблем се откроява прозрачността и ефективният надзор върху местната изпълнителна власт. Дейността на 4/5 от общинските съвети в областните центрове не отговарят на стандартите за прозрачност, а за 2/3 от тях общинските съветници и постоянните комисии функционират в режим на почти пълна анонимност и безотчетност. Контролът върху изпълнението на решенията на Общински съвет е чисто формален в повече от половината изследвани общини, а само една четвърт от изследваните институции поддържат стандарт на публичност относно ефективното използване на питането като инструмент на общинските съветници да упражняват надзор върху дейността на кметския екип и администрацията. Едва в 1/5 от изследваните общини съветниците имат съществен принос при обсъждане на годишния общински бюджет. Липсва публична информация за резултата от контрола върху управлението на общинската собственост и общинските фирми.

Кметът е централна фигура в реализацията на публични политики за общността. Средната стойност на индекса подобрява нивото от предходната година от 3.57 на 3.89 точки за 2017 г. и нарежда институцията на първо място в общата класация от изследвани девет сектора. По отношение работата на кметските екипи, показателят с най-ниска стойност остава почтеността. Етични правила за дейността на кметския екип като част от общинска администрация са налични в по-малко от 1/5 от общините в областните центрове. Показателите за отчетност също бележат ниски стойности. Проблем при 2/3 от кметовете е поддържането на стандарт на отчетност за изпълняваните стратегии и управленски програми. Критично ниско е и нивото на публичност за извършване проверки от контролните звена на общината.

Индексът за 2017 г. не регистрира значимо подобрение по отношение ефективното въвеждане на инструментите за електронно предоставяне на административни услуги. В същото време, едва в три общини са предприети реални действия за избор на местен обществен защитник (местен омбудсман), а в изследваната съвкупност от 27 общини такъв функционира в едва една четвърт от областните центрове.

Право охранителните и правоприлагащи органи са натоварени с огромни обществени очаквания. В контекста на Местната система за почтеност са изследвани функции на съдебната система, които са свързани с осъществяване на контрол върху работата на изпълнителната и местната власт и техните администрации, за осигуряване на защита на интересите на гражданите и бизнеса от практиките на лошото управление и злоупотребата с власт. Секторът подобрява индекса си за 2017 г. на 3.53 точки основно в следствие на подобрена срочност в решаването на делата. Въпреки това, малко от изследваните съдилища регистрират успех в усилията да бъдат прозрачни и отчетни в максимална степен – индексът не регистрира подобрение по отношение публичността на прилаганите етични правила.

Публичният ангажимент за спазване на етични стандарти в работата на органите на МВР и слабите резултати по отношение разкриваемостта на корупционните престъпления по служба с последваща облага за втора поредна година са сред основните дефицити по отношение приноса на полицията за развитие на устойчива местна система на почтеност през 2017 г. В същото време, общата оценка за органите на МВР бележи повишение с 0.22 пункта в сравнение с предходната 2016 г. като крайната стойност на индекса за 2017 г. е 3.29 пункта. Пред органите на МВР основно предизвикателство е подобряване параметрите на измерението управление, с основен акцент върху почтеността и проактивна политика за превенция на корупцията.

ГРАЖДАНСКО ИЗМЕРЕНИЕ НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ

В Индекса на Местната система за почтеност 2017 медиите и местният бизнес са стълбовете, които получават по-слаба оценка. Сравнително по-висока оценка получават гражданското общество и политическите партии.

Медиите са единственият сектор от Местната система за почтеност, чиято оценка отбелязва спад в сравнение с 2016 година: общата стойност на техния индекс за 2017 г. е 2,78. Макар понижението да е само 0,01 пункт, то отразява тенденция на влошаване на ключови параметри, свързани с управлението на местните и регионални медии и тяхната способност да изпълняват независимо и ефективно своите функции. Водещи позиции в сектора получават медиите в София (3,61), Стара Загора (3,46), Пловдив (3,43), а на последните места са  Варна (2,40), Кюстендил (2,34), Ловеч (2,21) и Силистра (2,12).

Изследването потвърждава извода от предходната година, че медиите са една от структурите, които се нуждаят от най-съществена инвестиция в разработването и прилагането на инициативи и добри практики за противодействие на отчетливите възприятия за зависимост от външен политически и икономически натиск, недостига на финансови и човешки ресурси, слабата ангажираност с разследването и разкриването на корупция и липсата на последователни политики за придържане към стандартите за журналистическа етика.

Мнозинството от местните медии са в тежко финансово състояние, което нерядко води до компромиси с високите професионални стандарти за качество и обективност. В тази връзка на преден план се открояват опитите за индиректно въздействие върху редакционната политика посредством разпределение на рекламни бюджети и информационни дейности на институции на местната власт. Макар случаите на сплашване или тормоз на журналисти във връзка с тяхната работа да не са честа практика, интервюирани журналисти споделят възприятия за натиск и автоцензура. Въпреки че темата за корупцията присъства в местните медии, разкритията за злоупотреби на местните власти са резултат по-скоро от работата на националните медии, отколкото на самостоятелни разследвания на местни журналисти.

Най-съществена негативна тенденция, в сравнение с предходната година, се констатира във връзка с отчетността и почтеността при управлението на местните медии. Въпреки декларираните ангажименти към етични стандарти в журналистическата професия, съществуват малко примери за целенасочени действия по тяхното утвърждаване. Нов индикатор по отношение на отчетността, включен през 2017 година (публикуване на тарифи и договори с партиите, участвали в предизборната кампания) показва негативното влияние на политическия фактор върху управлението и функционирането на медиите: недостатъчното ниво на прозрачност и отчетност относно финансовите взаимоотношения между медии и партии потвърждава тезата, че дефицитите в един сектор могат да окажат допълнително негативно влияние върху друг.

Що се отнася до политическите партии, обобщените резултати от изследването открояват най-съществен дефицит в тяхното управление, като тук акцентът в критичната оценка следва да бъде поставен върху дефицити в механизмите за вътрешно-партийна отчетност относно тяхното финансиране. Водещи места в класацията през тази година заемат Смолян (3,38), София (3,34), Стара Загора (3,33) и Велико Търново (3,25), а на последни позиции са Сливен (2,71), Разград (2,50) и Монтана (2,34).

Средният индекс на политическите партии за страната е 2,99, което отразява известно повишение в сравнение с 2016 година (2,90). Основната причина за това е включването на темата за противодействие на корупцията в предизборния дебат и формулирането на редица конкретни предложения в рамките на предизборните програми на кандидатите в парламентарните избори през март 2017 година. За съжаление, декларирането на намерения за борба с корупцията се разминава с реалните действия, като на местно ниво почти отсъстват примери за политики и конкретни мерки за борба с корупцията.

Местните партийни структури не успяват да отговорят адекватно на законовите изисквания и водещите стандарти за отчетност, като в допълнение на това придържането към високи етични стандарти в политическата дейност е по-скоро декларативно, отколкото съпроводено от изработването на конкретни етични правила и механизми за тяхното прилагане. Противодействието на корупцията също има декларативен характер. Изключение, а не широко разпространена практика е предприемането на конкретни действия за разработване на антикорупционни програми и инструменти за превенция на корупцията. В противовес на това, ролята на местните политически партии се проявява по-активно на терена на взаимодействието им с гражданското общество. Резултатите от изследването през 2017 година показват значително по-активен подход, при който партиите реагират на граждански искания и се включват в обществени кампании с ключово значение на местните общности.

Средният индекс на сектор Бизнес за страната е 2,80, което представлява известно повишение спрямо 2016 година (2,73). То се дължи преди всичко на разширяващата се практика за по-адекватна отчетност пред бизнес асоциациите, в които местните фирми членуват. Водещи позиции в класацията на сектор бизнес заемат София и Стара Загора (3,40), Пловдив (3,31) и Бургас (3,26), а последните – Ловеч (2,39), Кърджали (2,28) и Варна (2,17).

Възприятия за недостатъчна прозрачност при вземането на решения относно правилата за регламентиране на икономическата дейност, които затрудняват бизнеса, слаба ангажираност с подкрепа на граждански организации и местни власти в борбата с корупцията, разнородни практики по отношение прилагането на етични стандарти, липса на доказателства за провеждане на политика на нулева толерантност спрямо корупцията – това са част от проблемите в работата на бизнеса в страната, които показват резултатите от Индекса на Местната система за почтеност през 2017 година. По-същественият проблем, който се очертава от тазгодишното изследване, произтича от действия на местни власти и на специализирани контролни органи в различни сектори, които упражняват натиск върху бизнеса. В тази връзка представителите на бизнеса посочват проблемите, произтичащи от немотивирано забавяне на разрешения за икономическа дейност или извършване на масирани проверки, които са избирателно насочени към част от фирмите.

Като цяло местният бизнес не е активен участник в антикорупционни инициативи на местните власти. Данните  показват, че местният бизнес проявява по-голяма активност за предлагане на „меки мерки“ за превенция на корупцията, които създават по-облекчени условия за предприемачество и подобряват общата икономическа среда: предоставяне на електронни услуги, намаляване на административната тежест, интензифициране на диалога с местните власти за решаване на конкретно възникнали пречки.

Средният индекс на сектор Гражданско общество за страната е 3,00, което е почти идентична стойност в сравнение с 2016 година (2,99). Водещи позиции класацията в сектор гражданско общество през тази година заемат София (3,98), Стара Загора (3,97) и Варна (3,35), а на последни места са Сливен (2,60), Хасково (2,59), Монтана (2,53) и Кюстендил (2,16).

Изследването през 2017 година потвърждава проблемите, констатирани и в предходните изследвания – недостатъчна финансова устойчивост, слаба активност на гражданските организации в иницииране на антикорупционни политики на местно ниво, недостатъчна свобода и независимост за осъществяване на мониторинг върху дейността на институциите на местна власт. Липсата на достатъчно финансови ресурси до голяма степен това се дължи на факта, че на местно ниво не съществуват финансови програми, които подкрепят инициативи, насочени към добро управление, мониторинг и противодействие на корупцията (преобладаващата част от подобни фондове са фокусирани върху подкрепа на читалища, на младежки инициативи, развитие на спорта и  културата).

За да компенсират ограничените финансови ресурси, неправителствените организации прибягват към успешни стратегии за мобилизиране на нематериални ресурси за изпълнение на своята дейност: включване на доброволци, експерти, авторитетни личности от местните общности; взаимодействие с местните медии; активно използване на социалните мрежи. Изследването дава основание за най-висока оценка на управлението на гражданските организации, като на преден план се откроява прозрачността в работата на гражданските организации.