БИЗНЕСЪТ В ИНДЕКСА НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ- 2017

Бизнесът играе важна роля в Местната система за почтеност предвид определящата му роля в развитието на икономиката и договорните отношения с институциите при изпълнение на дейности, в които са вложени публични ресурси. В контекста на проблема на противодействието на корупцията често фокусът на вниманието е поставен върху готовността на представителите на публичните институции да търсят и приемат неправомерни финансови облаги, но невинаги вниманието е поставено по същия начин и върху ролята на другата страна – на тази, която е предлага подкупи и е готова да участва в корупционни действия. В тази връзка резултатите от изследването показват относително нисък принос на бизнеса в Местата система за противодействие на корупцията.

Най-високата оценка от цялостното изследване на бизнеса получава измерението капацитет (3,06), а най-ниска – ролята на бизнеса и неговият принос в местната система за почтеност (2,55). Междинно място заема оценката за управлението на бизнеса в страната, като средната оценка тук е 2,79 и отразява неглижиране на водещи стандарти за бизнес етика. Водещи позиции в класацията заемат София и Стара Загора (3,40), Пловдив (3,31) и Бургас (3,26), а последните – Ловеч (2,39), Кърджали (2,28) и Варна (2,17).

Капацитетът на бизнеса за превенция на корупцията е оценен през призмата на три показателя: независимост на местния бизнес от решения на местната власт и наличието, съответно – липсата на неправомерно влияние върху икономическата дейност, затрудняващо дейността на бизнеса; способност на бизнеса да отстоява своите интереси, когато е засегнат от незаконосъобразни решения на местните власти чрез използване на легитимните инструменти на съдебни спорове и арбитраж. В рамките на тазгодишното изследване на преден план се открояват проблеми в две насоки. Както и през миналата година, така и през 2017 г. е посочено неблагоприятното въздействие на непрозрачно взети решения от местните власти, което води до фаворизиране на определени фирми (при провеждане на обществени поръчки, отдаване на търгове и др.) или създава затруднения за други (примери от Варна и Видин, както и от Враца, Кърджали, Пазарджик, Хасково и Ямбол).

По-същественият проблем, който се очертава от тазгодишното изследване, произтича от действия на местни власти и на специализирани контролни органи в различни сектори, които упражняват натиск върху бизнеса. В тази връзка както представителите на бизнеса, така и представителите на политическите партии посочват проблемите, произтичащи от немотивирано забавяне на разрешения за икономическа дейност (София в сферата на строителството) или извършването на масирани проверки, които са избирателно насочени към част от фирмите (Варна, Видин, Кърджали, Добрич, София, Силистра, Ловеч, Перник, Хасково и Ямбол).

На този фон е обяснима и не особено активната роля на бизнеса в местната система за почтеност. Неговият принос е оценен чрез показатели в три насоки: предприемане на собствени антикорупционни инициативи и политики за добро управление, подкрепа на същия тип инициативи от страна на местните власти, както от страна на гражданския сектор. Обобщената оценка е 2,55, като в сравнителен план тя показва най-съществени дефицити в сравнение с другите две измерения. Резултатите от изследването показват, че като цяло местният бизнес не е активен участник в антикорупционни инициативи на местните власти, доколкото изобщо подобни инициативи съществуват. Данните  показват, че местният бизнес проявява по-голяма активност към „меки мерки“ за борба с корупцията, които създават по-облекчени условия за предприемачество и подобряват общата икономическа среда (предоставяне на електронни услуги, намаляване на административната тежест, интензифициране на диалога с местните власти за решаване на конкретно възникнали пречки). В тази връзка са установени редица примери от практиката на по-голяма част от бизнес асоциациите, функциониращи в София, Стара Загора, Бургас, Враца, Ямбол, Пазарджик, Пловдив, Перник.

Като цяло местният бизнес не оказва ефективна подкрепа за усилията на гражданското общество в превенция и противодействие на корупцията. Резултатите от изследването показват, че има установени практики за финансова подкрепа на дейността на организации, които работят предимно в сферата на социалните дейности, благотворителност, образование. Като цяло липсват системно насочени действия за финансова подкрепа на граждански организации. Положителен пример е ангажиментът на бизнеса в Стара Загора, където местния бизнес заедно с общината е участвал в създаването на фонд, който финансира граждански инициативи за за добро управление и превенция на корупцията.

Управлението на местния бизнес е оценено през призмата на три показателя – прозрачност, отчетност и почтеност. То получава обща оценка 2,79, като тук изследването констатира относително по-добро представяне по показателя прозрачност (3), което отразява степента на публичност на информация относно инициативи за устойчиво развитие на местната общност. В сравнителен план с предходното изследване е измерена по-висока стойност по показателя за отчетност (3,50 през 2017 г. спрямо 3 през 2016 г.), която отразява проправяща си път добра практика за отчетност относно параметрите на икономическата дейност на фирмите пред бизнес организациите, в които членуват. В тази връзка положителни примери могат да бъдат дадени от Пловдив, София, Стара Загора, Бургас, Варна, Благоевград и Видин. Във връзка с оценката на третия показател – почтеност – изследването продължава да установява разминаване между декларациите, че бизнесът се придържа към високи стандарти за бизнес етика, и липсата на конкретни данни, потвърждаващи практическото прилагане на политики за нулева толерантност към корупция. Сравнителните данни показват, че напредък в тази сфера практически не е осъществен.