ОРГАНИ НА МВР в индекса на местната система за почтеност – 2017

Публичният ангажимент за спазване на етични стандарти в работата на органите на МВР и слабите резултати по отношение разкриваемостта на корупционните престъпления по служба с последваща облага за втора поредна година са сред основните дефицити по отношение приноса на полицията за развитие на устойчива местна система на почтеност през 2017 г.

В същото време, общата оценка за органите на МВР бележи повишение с 0.22 пункта в сравнение с предходната 2016 г. като крайната стойност на индекса за 2017 г. е 3.29 пункта.

Позитивен ефект върху стойността на индекса за 2017 г. оказва прецизирането на множество от използваните индикатори, отчитащо възможността за първа година да бъде оценен ефекта от приложението на Плана за действие за превенция и противодействие на корупцията от 2016 г. в изпълнение на два стратегически документа – Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията 2015 – 2020 (приоритет 4) и ведомствената Концепция за превенция и противодействие на корупцията в МВР.

Приносът на органите на МВР за местната система за почтеност за 2017 г. е изследван посредством комплекс от 14 индикатора, разпределени традиционно в измеренията капацитет, роля и управление. Използваните за оценка източници на информация са официални данни, предоставени от ОД на МВР по реда на Закона за достъп до обществена информация, официални статистически данни на МВР, анализ на интернет страниците на изследваните структури.

При оценката на първото измерение – капацитет на органите на МВР в изследваните областни центрове, са използвани два основни показателя: адекватни ресурси и независимост. Първият показател, адекватни ресурси, е оценяван въз основа на три нови индикатора: 1) степен на кариерно развитие на ръководния състав, 2) степен на кариерно развитие на служителите в сектор „Разследване“ и 3) обхват на включените в антикорупционно обучение служителите. Средната стойност за показател адекватни ресурси е 3.38 пункта за цялата изследвана съвкупност, като най-ниска стойност от 3.11 пункта получава индикаторът за кариерно развитие на служителите в сектор „Разследване“ (в близо една трета от изследваните структури през 2016 г. липсва информация да са провеждани конкурси). От друга страна, в две трети от изследваните структури, планираното за 2016 г. антикорупционно обучение в ОД на МВР е обхванало целия или значима част от персонала. Конкурсното начало в израстването на ръководни служители също и било практика в повече от половината от изследваните структури.

Вторият показател, независимост, е оценяван през призмата на три индикатора: 1) безпристрастност в дейността на полицейското ръководство на местно ниво, 2) безпристрастност в дейността  на персоналния състав и 3) ефект на превантивната политика чрез въведената през 2016 г. система за ротация на служители в рискови направления. Общата стойност на показателя е 3.65 пункта, като най-съществен принос за това имат както първият индикатор, така и въведената система за ротация на служители в рискови направления. Все още слабо повишение се регистрира по отношение ефективността на вътрешната системата за докладване на корупция, която гарантира независимостта на персоналния състав (2.81 пункта за 2017 г.), въпреки частичното подобрение на показателя спрямо 2016 г.

В тази връзка, общият резултат от 3.52 пункта по измерение капацитет показва наличието на адекватна инфраструктура за по-активна роля на ОД на МВР в превенцията и противодействието на корупцията в рамките на местната система за почтеност през 2017 г. Регистрираните дефицити са в известна степен компенсирани от сравнително подобрената практика за използване на конкурсното начало при израстването на ръководния персонал.

Второто измерение – роля на органите на МВР в местната система за почтеност – получава обща оценка за 2017 г. от 3.41 пункта. Оценката е измервана чрез степента на разкриваемост на две основни категории корупционни престъпления (престъпления по служба с последваща облага и подкуп) и ефективност на разследването. Прави впечатление изключително ниското ниво на ефективност в разкриването на престъпления по служба с последваща облага – само в ОД МВР Кюстендил е регистрирано много добро ниво, а над средните за страната са резултатите на ОД на МВР Разград и Търговище. По-добри са показателите, свързани с ефективността на разкриване на подкуп – на база официална статистика на вътрешното министерство за 2016 г. слаби резултати са регистрирани в работата на ОД на МВР в градовете в Ловеч, Търговище и Шумен. Значителен принос в общата оценка по измерението роля имат регистрираните добри резултати по индикатор върнати досъдебни производства поради допуснати на фазата на разследването съществени процесуални нарушения (4.85 пункта за 2017 г.).

Третото ключово измерение – управление – е оценено през призмата на показателите прозрачност, отчетност и почтеност. Резултатите показват, че степента на прозрачност във взаимодействието на ОД на МВР с гражданите е висока почти в цялата страна и запазва своята средна стойност от 3,72 пункта за 2017 г. В това измерение положително въздействие оказва регистрираната практика за предоставяне на качествена информация по реда на ЗДОИ в рамките на проведеното изследване. В същото време детайлният преглед на официалните интернет страници на изследваните дирекции открои съществени дефицити в организацията на изискуемата по реда на ЗДОИ информация относно реда и условията за предоставяне на информация – едва половината ОД на МВР имат организирана отделна секция „Достъп до информация“, в която освен електронни заявления са налични и задължителните годишни отчети по реда на закона, както и вътрешни правила. Положително е развитието в това отношение в ОД на МВР Хасково. Регистрираният спад от няколко пункта спрямо стойността на показател прозрачност за 2016 г. се дължи на използван в изследването нов индикатор, свързан с предоставянето на административни услуги посредством ИКТ – добри практики в това отношение са регистрирани основно за ОД на МВР Велико Търново, Кюстендил, Пазарджик, Разград, Стара Загора и Ямбол.

Отчетността е оценена през призмата на съдържателност и аналитичност в отчетите на ОД на МВР за 2016 г., публикувани на официалните интернет страници. Като положителни практики на отчетност, способстваща за граждански контрол и подобряване на местната среда на почтеност за втора поредна година могат да бъдат откроени отчетите на ОД на МВР в градовете Стара Загора, Благоевград, Разград, Русе и Сливен. Формалният подход на статистическо обобщение на резултатите, който се прилага в останалите ОД на МВР не способства за открояване на тенденции и формулиране на адекватни мерки от страна на останалите публични и граждански институции за корекция на основни параметри на средата, способстващи за устойчивост на местната система за почтеност.

Показателят почтеност е оценяван чрез оценка за практиката на контрол по прилагането на съществуващите в системата етични правила. В този сегмент изследването констатира сериозен дефицит по отношение на публичен ангажимент за спазване на етични стандарти и про-активна политика за превенция на корупцията –в интернет страниците на едва четири от общо 27 ОД на МВР се поддържа секция „Сигнали за корупция“ (Кърджали, Ловеч, Силистра и Стара Загора). От друга страна, системата за вътрешно докладване на нередности и корупционен риск ефективно функционира в по-малко от една-трета от всички областни дирекции – политиката на санкциониране неспазването на етичните правила е слабо позната на служителите и няма необходимия възпиращ ефект по отношение дължимото поведение.

В общата класация на основните стълбове на Местната система за почтеност органите на МВР заемат пета позиция от девет изследвани структури. Основно предизвикателство пред органите на МВР е подобряване параметрите на показател управление, с основен акцент върху почтеността и про-активна политика за превенция на корупцията.