СЪДИЛИЩАТА в индекса на местната система за почтеност – 2017

В контекста на Местната система за почтеност са изследвани функции на съдебната система, които са свързани с осъществяване на контрол върху работата на изпълнителната и местната власт и техните администрации, за осигуряване на защита на интересите на гражданите и бизнеса от практиките на лошото управление и злоупотребата с власт. Обект на изследване са районните (РС), окръжни (ОС) и административни съдилища (АдС), функциониращи на територията на 27 общини, които са областни центрове. Приносът на съдилищата към местната система за почтеност за 2016 г. и оценен посредством комплекс от 18 индикатора в трите изследвани измерения – капацитет, роля и управление.

При оценката на първото измерение – капацитет на съдилищата, са използвани два основни показателя: адекватни ресурси (измерван чрез натовареност, сграден фонд, техническо осигуряване и обучение на съдиите) и независимост (измервана през призмата на данни от правилата за случайно разпределение на делата, брой на командированите съдии, правилата за работа на съдебните заседатели и вещите лица, както и условията за прозрачност в тяхната работа). Като консервативна система, съдилищата регистрират основно подобрение на индикатор обучение – позитивната тенденция от 2016 година се запазва и за 2017:: индексът през настоящата година е 4.78 пункта (4,59). Регистрират се позитивни промени и по отношение натовареността на съдиите – индексът за 2017 г. е от 4.17 пункта при 3.91 за 2016 г. Не се регистрират позитивни промени по отношение ефективното прилагане принципа за случайно разпределение на делата – съдилищата използват одобрен от ВСС софтуер, но в редица случаи няма публичен достъп до тези правила, а понякога и докладите не съдържат информация за правилата за прилагането му, което ограничава възможността за граждански контрол. Възприемането на добри практики по направление независимост – като ясни правила за отвод на съдебни заседатели и вещи лица, моделът на запасните съдебни заседатели, и др. остава крайно ограничено до твърде малък брой от изследваните съдилища. Ефективно функциониращ електронен регистър на отводите поддържа все още само ОС Добрич, в други изследвани съдилища са отчетени само наличието правила без реална възможност да се оцени тяхното прилагане чрез специален регистър Общата стойност на измерение капацитет за 2016 г. е 3.85 точки, което представлява повишение с 0.8 пункта спрямо резултата от 2016 г.

Второто измерение – роля на съдилищата – е измервана чрез показателя ефективност на правораздаването (забавени дела, процент на делата, свършени в тримесечен срок и процент на отменени/изменени съдебни актове). В по-голямата част от съдилищата няма забавени дела или техният брой е много малък. Като цяло Индексът за 2017 г. запазва тенденцията за  подобрение по втория изследван индикатор – съдилищата в страната успяват да приключат значителна част от делата в тримесечен срок: повишението на средната стойност по този индикатор е от 3.16 за 2015 г. на 4.22 за 2017 г. Най-добре се справят съдилищата в градовете Враца, Габрово, Разград, Русе, Смолян, Хасково и Шумен, а значително по-зле за втора поредна година в Кюстендил, Варана и Пазарджик. Продължава тенденцията, при която голяма част от съдилищата не осигуряват публично достъпна статистика, или пък статистиката е толкова объркана, че практически не предоставя никаква информация относно третия изследван индикатор – отменени/изменени съдебни актове. Тази практика е отчетливо присъща на районните и окръжните съдилища. Само някои от административните съдилища предоставят своевременно на сайта си информация за дела, свързани с нарушения на Изборния кодекс, например административният съд в Смолян, Стара Загора, Плевен, Търговище, Монтана. Общата стойност на измерение роля за 2017 г. е 4.00, което е съществена позитивна промяна в сравнение с 2016 г. (3.69).

Третото измерение – управление – е измерено чрез три показателя: прозрачност (навременно публикуване на информация относно съдебните актове, график на съдебните заседания, информация за знакови дела, публично достъпни вътрешни правила и наличие на възможности за достъп до висящо дело т.е електронно правосъдие), отчетност (публично достъпен подробен доклад за работата на съда, наличие на ясна и публично достъпна съдебна статистика, наличието на система за работа със сигнали за корупция и дисциплинарна практика), почтеност (участие на съдебни служители и магистрати в обучения за почтеност и етични стандарти, спазване на Етични кодекси за магистрати и съдебни служители, публично достъпни декларации за конфликт на интереси на служителите). По това измерение не се констатира съществено изменение в практиката, като средната стойност на индекса остава практически непроменена за 2017 г. – 2.74.

Все още проблем остава  въвеждането на унифициран подход при въвеждането и използването на Системата за работа със сигнали за корупция. Няма нито един съд, при който да са налице всички елементи на подобна система: наличие на правила за разглеждане на сигнали и правила за докладване на нарушения на етичния кодекс, горещ телефон, пощенска кутия за сигнали, електронна форма за нередности и електронен регистър на жалбите. Почти навсякъде липсва информация за предоставяне на обратна връзка по разгледания сигнал, на много места е посочен само общ е-мейл, без да е уточнено, че на него могат да се изпращат и сигнали за нередности и корупция.