ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В ИНДЕКСА НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ- 2017

В съвременното демократично общество гражданските организации изпълняват важни функции, сред които е необходимо да се отбележат: мобилизирането на гражданите в подкрепа на защита на обществени интереси, защита на гражданските права и интереси, функциониране като коректив на институциите. В контекста на Местната система за почтеност е важна именно третата функция – да изпълняват ролята на коректив на институциите на местната власт.

Средният индекс на сектор Гражданско общество за страната е 3,00. Водещи позиции класацията в сектор гражданско общество през тази година заемат София (3,98), Стара Загора (3,97) и Варна (3,35), а на последни места са Сливен (2,60), Хасково (2,59), Монтана (2,53) и Кюстендил (2,16). В общата рамка на изследването най-висока обобщена оценка получава капацитетът на гражданските организации (3,60), който се дължи преди всичко на способността им да мобилизират експерти и доброволци в своите инициативи, а най-ниска – тяхната роля (2,16), която отразява неособено активния подход в сферата по превенция на корупцията на местно ниво и в частност – на търсенето на отговорност от институциите на местната власт. Оценката на управлението на неправителствени организации получава стойност от 3,25.

Изследването през 2017 година потвърждава констатираните и през 2016 година проблеми – недостатъчна финансова устойчивост, слаба активност на гражданските организации в иницииране на антикорупционни политики на местно ниво, недостатъчна свобода и независимост за осъществяване на мониторинг върху дейността на институциите на местна власт.

При оценката на капацитета на гражданските организации са използвани два основни показателя: капацитет (измерван чрез способността за мобилизиране на финансови ресурси, финансова подкрепа от бизнеса и гражданите, мобилизиране на експерти, авторитетни личности и доброволци, подкрепа от местните медии) и независимост (измервана през призмата на данни за оказвано външно въздействие и натиск върху организации, както и на данни за наличието на зависимост между граждански организации и местни власти, партии и бизнес).

В тази връзка резултатите от изследването показват, че като цяло неправителственият сектор страда от липсата на достатъчно финансови ресурси. До голяма степен това се дължи на факта, че на местно ниво не съществуват примери за финансови програми, които подкрепят инициативи, насочени към добро управление, мониторинг и противодействие на корупцията. Преобладаващата част от подобни програми са фокусирани върху подкрепа на читалища, на младежки инициативи, развитие на спорта и  културата. Положителен пример в тази насока е установен в практиката в София и Стара Загора, където функционират специално създадени програми и фондове за устойчива подкрепа на различен тип граждански инициативи, инициативи, насочени към модернизация, добро управление и превенция на корупцията, като тези фондове работят по относително ясни и прозрачни правила за предоставяне на финансова подкрепа. Липсата на финансови ресурси при неправителствените организации в редица градове на страната е компенсирана от успешния им опит да мобилизират нематериални ресурси за изпълнение на своята дейност.

В тази връзка е много важна подкрепата от експерти, видни представители на обществото, авторитетни личности, както и ключовата роля на доброволците.

Като цяло независимостта на неправителствените организации е гарантирана. Няма медийни публикации за пряко оказван натиск върху организациите и техни активисти с цел прекратяване на тяхната дейност. Същевременно има общини (Варна, Ловеч, София, Хасково и Шумен), където по оценки на самите организации съществуват случаи на оказван натиск от страна на местни власти, представители на бизнеса и на политически партии. В тази връзка следва да се подчертае, че през 2017 година на преден план изпъква по-значимия проблем със създаването на зависимости между неправителствени организации и местна власт, бизнес и политически партии. Индикации за подобна зависимост има в две трети от изследваните общини, като по мнения на представители на гражданския сектор не са изключение случаите, в които неправителствени организации се създават с цел достъп до финансови ресурси.

Дефицитът на ресурси, както и недостатъчните гаранции за независимост дават пряко отражение върху формирането на по-ниска оценка за капацитета на гражданския сектор. Наред с това те оказват и индиректно отражение върху способността на неправителствените организации да служат като фактор за ефективен граждански контрол върху институциите на местната власт.

В резултат на това общата оценка за измерението роля на гражданските организации е най-ниска – 2,16. Показателите, които оценяват ролята и приносът на НПО в местната система за почтеност, са дефинирани в две насоки: граждански мониторинг и търсене на отчетност от институциите на местната власт; антикорупционни инициативи и действия. В рамките на първия показател е търсена информация относно практика за търсене на информация от местните власти и разкрития за злоупотреби на местно ниво. Именно тук се откроява най-съществената слабост в дейността на гражданските организации: търсенето на отчетност от институциите не е приоритет на голяма част от тях (често това е обосновано и от профила на дейност), а по правило разкритията за злоупотреби не попадат във фокуса на тяхната работа (изключения правят организации от София, Стара Загора, Варна, Видин и Търговище, които дават примери за ефективно разкритие и даване публичност на злоупотреби с публични ресурси, неефективно управление на ресурси и конфликт на интереси в работата на общински съветници).

Един от дефицитите в дейността на неправителствените организации в цялата страна е че не вземат активно участие в антикорупционните политики и инициативи на местно ниво, доколкото такива изобщо съществуват. Изключение правят неправителствени организации от Стара Загора, София, Варна, които са демонстрирали постоянство и настойчивост при осъществяване на кампании за защита на околната среда и на контрол върху градското строителство. Позитивни примери има и в практиката на организации от Видин, Велико Търново, Пловдив, Добрич, Пазарджик и Русе, а в допълнение следва да се отбележи и участието на организации от всички изследвани градове в инициативата за мониторинг върху изборния процес, осъществен през пролетта на 2017 година съвместно с Асоциация „Прозрачност без граници“. При оценката на антикорупционните инициативи на местно ниво са отчетени и данни относно активността при формулиране на становища и тяхното представяне пред местните власти. Общата картина дава основание за критична оценка по този показател, като положителни примери съществуват от практиката на гражданския сектор във София, Варна, Добрич, Велико Търново, Габрово, Перник, Пловдив, Стара Загора и Търговище.

Третото ключово измерение – управление – е оценено през призмата на показателите прозрачност, отчетност и почтеност. Резултатите от изследването показват, че степента на прозрачност в работата на гражданските организации е висока почти в цялата страна, като тук положително въздействие оказва техният основен стремеж – да дават публичност на резултатите от своите инициативи. Средната стойност на механизмите за вътрешно управление на гражданските организации в страната е 3,25. В сравнителен план с предходното изследване се наблюдава отчетлива позитивна тенденция (стойността през 2016 г. е 3,08).

За съжаление, редица неправителствени организации не се придържат към най-високите стандарти за прозрачност и отчетност относно финансирането  на тяхната дейност. В този сегмент изследването констатира разнородна практика, като в някои градове организациите спазват единствено базисните законови изисквания да предоставят финансови отчети пред институциите, но не проявяват разбиране за необходимостта от осигуряване на публичност на тази информация и чрез своите сайтове. Позитивни съществуват в София, Стара Загора, Благоевград, Перник, Плевен, Русе, Търговище и Ямбол, където като цяло е установена практика за публикуване на информация относно управлението и финансовите отчети на организациите.

Показателят почтеност е оценяван чрез оценка за практиката за създаване на етични правила  и прилагане към най-високи стандарти в дейността на неправителствените организации. Резултатите от изследването показват наличието на разнородни практики, вариращи от липса на разбиране за необходимост от етични правила, до присъединяване към мрежи, които имат етични правила, и до всеобщо разпространение на практиката за създаване на етични норми. По-проблематично стои въпросът за прилагането на етични правила, като тук стои открит въпросът за ефективното прилагане на тези кодекси – липсват данни за приложението почти в цялата страна.