МЕДИИТЕ В МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ – 2017

Медиите са една от структурите на местната система за почтеност, които се нуждаят от най-съществена инвестиция в разработването и прилагането на инициативи и добри практики, които да противодействат на отчетливите възприятия за зависимост на медиите от външен политически и икономически натиск, на недостига на финансови и човешки ресурси, на слабата ангажираност с разследването и разкриването на корупция и с информирането на местната общественост за негативните ефекти от това явление.

Приносът на медиите в Местната система за почтеност за 2017 година е подложен на оценка посредством комплекс от 19 индикатора, разпределени в категориите капацитет, роля и управление. Използваните за оценката източници на информация са дълбочинни интервюта с журналисти от печатни, електронни и интернет медии, преглед на интернет-страници на медии и медиен мониторинг.

Средната стойност на индекса на медиите за страната е 2,78, което определя тяхното последно девето място в рамките на изследването на местната система за почтеност. Това е единственият сектор, който макар и с малко понижава своята стойност през 2017 г. в сравнение с 2016 г. Този резултат дължи на значителното понижение на измерението за управление на медиите, съчетано с „традиционно“ ниската стойност на оценката за ролята на медиите в местната система за почтеност. Анализът на конкретните стойности насочва към извод, че е налице отстъпление от базисни принципи за прозрачност в собствеността на медиите, отчетност, в т.ч. относно финансирането им във връзка с финансирането на предизборни кампании, и почтеност, изразяваща се към стриктното придържане към етични стандарти в журналистическата дейност и защита от професионални организации.

В допълнение към това, медиите не проявяват особена активност при разследването на случаи на корупция и злоупотреби на местно ниво. Съществен фактор за това е зависимостта на местните медии от финансови ресурси (тук се откроява ролята на средствата за медийно отразяване, с които разполагат местните власти, и на средствата за публичност по европейски проекти, изпълнявани от общините). Друг фактор, който оказва негативно въздействие, е практиката на някои структури на местната власт, които не предоставят равен достъп до информация за медии, които са проявили критична позиция.

Водещи позиции в сектора получават медиите в София (3,61), Стара Загора (3,46), Пловдив (3,43) и Благоевград (3,22), а на последните места са  Варна (2,40), Кюстендил (2,34), Ловеч (2,21) и Силистра (2,12).

Капацитетът на медиите през 2017 г. получава обща оценка от 3,29. Той е измерен чрез показатели, отразяващи разнообразието на медии, което следва да гарантира плурализъм на гледните точки; финансовите ресурси, с които те разполагат, за да осъществяват своята дейност; гаранциите за независимост, изразяващи се в отсъствие на заплахи и тормоз, както и на практики за уволнение поради несъгласие с редакционната политика.

И през 2017 г. изследването показва, че макар в повечето от изследваните общини да съществува известно разнообразие от медийни източници (като тип, собственост, идеология), те не отразяват пълния спектър от значими гледни точки и политически и социални позиции, а често пъти важни теми остават трайно извън полезрението на местните медии. Мнозинството от местните медии са в тежко финансово състояние, което според журналистите нерядко води до компромиси с високите професионални стандарти за качество и обективност. По оценки на анкетирани журналисти, местните власти правят опити да окажат индиректно въздействие върху редакционната политика посредством разпределение на рекламни бюджети и информационни дейности, като такива наблюдения има в Благоевград, Варна, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Монтана, Перник, Търговище и Ямбол.

Макар случаите на сплашване или тормоз на журналисти във връзка с тяхната работа да не са честа практика, интервюирани журналисти споделят възприятия за натиск и автоцензура. Често спестяването на критични публикации е резултат от практики за неравнопоставено третиране спрямо критични медии, изразяващо се в забавяне при предоставянето на информация или мълчалив отказ, което се превръща във фактор за неактуалното публикуване на информация и неефективно изпълнение на тяхната информационна функция.

Най-сериозна тревога будят ниските оценки на медиите за тяхната роля в местната система за почтеност (общата стойност за измерението е 2,09). Журналистите в местните медии рядко провеждат журналистически разследвания. Макар темата за корупцията да присъства в местните медии, по-скоро се касае за отразяване на разкрития на националните медии, отколкото за самостоятелни разследвания на местни журналисти. Повечето местни медии в изследваните общини през последната една година не са провели ефективни журналистически разследвания и не са разобличили случаи на корупция или злоупотреби на местно ниво. Това е причината, поради която този показател получава оценка 1,80. При все това продължават да съществуват анклави на аналитична, социално отговорна и критична журналистика, които макар да са по-скоро периферни, все пак имат съществено значение за запазването (поне частично) на критичния публичен дебат. В тази връзка следва да се отбележи работата на медии в София, Стара Загора, Варна, Благоевград, където работата на медии с национален и регионален обхват намира израз в разкрития за нередности при изпълнение на договори за обществени поръчки, строителство в разрез с екологични норми и т.н. Съществуват и примери от работата на местни медии във Враца и Пловдив, които се стремят да изпълняват ефективно своята информационна и аналитична функция.

В допълнение към това, изследването през 2017 година показва, че медиите все още нямат широко разпространена практика да създават специализирани медийни програми и да осъществяват кампании, които са насочени към запознаване на аудиторията с корупцията и начините за противодействие. Това води и до формирането на оценка 1,54, която е най-ниската оценка в цялото изследване за сектора.

Най-съществено изменение в сравнение с предходната година има оценката за управлението на местните медии: от 3,23 през 2016 г. тя се понижава до 2,96. Местните медии отчасти се придържат към стандартите за прозрачно, отчетно и почтено вътрешно управление, като публикуват информация за собствеността си (пропуски са регистрирани при интернет медиите), предоставят редовно право на отговор, дават възможност за контакт на граждани. Много малко от медиите обаче изразяват пряк публичен ангажимент със спазването на приетите етични норми. Въпреки че декларират ангажимент към етични стандарти в журналистическата професия, анкетираните журналисти рядко дават примери за целенасочени действия по тяхното прилагане – било то като санкции за неспазване на етичен кодекс или обучения по въпросите на етиката в журналистическата дейност. Оценката по този показател е 2,09.

Един от показателите, при които се констатира най-съществена негативна тенденция, е свързан с отчетността на медиите. През 2017 г. той е измерен чрез данни за отчетност относно финансовите взаимоотношения между медии и партии във връзка с предизборната кампания (нов показател), предоставяне на право на отговор и поддържане на форуми за обратна връзка с аудиторията. Тук е констатирана противоречива тенденция: от една страна, с развитието на електронните медии се развиват и комуникационните канали за обратна връзка (дискусионни форуми, секции от типа „твоята новина“ и „бъди репортер“), от друга – публикуването на тарифите и договорите, въз основа на които се отразява предизборната кампания на партиите и кандидатите, е далеч от законовите изисквания. Този проблем е констатиран нееднократно и чрез други изследвания, като още веднъж потвърждава необходимостта от последователни действия за повишаване на отчетността в институции, които имат съществено значение в публичния живот.