ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В ИНДЕКСА НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ – 2017

Политическите партии са базисни институции на съвременното демократично общество. Те изпълняват важни функции да обединяват и изразяват интересите на различни групи от граждани, да участват във формирането и управлението на институциите, да инициират и изпълняват политики. Начинът, по който функционират и се управляват политическите партии, оказва съществено влияние върху дейността на институциите, както и върху вземането на важни управленски решения, които могат да въздействат на развитието на различни сектори от социалния и икономическия живот в страната. Това предопределя и ключовата роля на политическите партии в Местната система за почтеност.

В общата класация на основните стълбове на Местната система за почтеност политическите партии заемат седма позиция от девет изследвани структури със стойност 2,99 пункта. Водещи места в класацията през тази година заемат Смолян (3,38), София (3,34), Стара Загора (3,33) и Велико Търново (3,25), а на последни позиции са Сливен (2,71), Разград (2,50) и Монтана (2,34).

Най-съществен позитивен принос в общата оценка на сектора има измерението  за капацитет, и по-конкретно – наличието на достатъчно финансови и материални ресурси, които позволяват на партийните структури да осъществяват своята дейност. В тази връзка на преден план откроява повишаването на оценките относно наличието на достатъчно финансови ресурси, които позволяват на партиите като цяло да функционират безпрепятствено и да реализират своите предизборни кампании. В рамките на същото измерение обаче се установява намаляване на оценката (в сравнение с предходното изследване) за ефективно представителство на интереси, което се дължи и на натрупани непосредствени впечатления и негативни оценки относно работата на избраните представители в местните парламенти.

Резултатите от изследването за 2017 година открояват най-съществен дефицит в управлението на политическите партии. Значителна част от местните партийни структури не разполагат с базисна информация относно механизмите за финансиране на предизборните кампании и нямат установена практика за отчетност пред редовите членове. Именно по показателя отчетност тазгодишното изследване измерва най-ниска стойност, като тенденцията се затвърждава и при сравнението с данните от предходната година. Местните партийни структури продължават да неглижират и значението на  стандартите за почтеност в политическия живот, като тук продължава да се констатира разминаване между декларации за наличие на официално формулирани етични правила и конкретно знание за тяхното съдържание и действително прилагане във политическия живот на местните общности.

Обобщените резултати от изследването на политическите партии за 2017 година открояват съществени дефицити в ролята на партиите в местната общност. Въпреки че в сравнителен план с 2017 г. се констатира общо увеличение, анализът на данните очертава липса на напредък от съдържателно естество. В тази връзка на преден план се откроява декларативният подход към противодействието на корупцията на национално ниво и отсъствието на конкретни инициативи в тази област на местно ниво. Корупцията е един от основните проблеми, включени в предизборните програми на политическите партии, но като цяло борбата с нея остава на ниво послания в рамките на предизборната кампания и не получава своето действително развитие в конкретни антикорупционни действия на местно ниво. Изключение, а не широко разпространена практика е предприемането на конкретни действия за разработване на етична рамка, която регулира поведението на политическите лидери на местно ниво, а разработването на конкретни антикорупционни програми е изоставено като приоритет.

Изследването на капацитета на политическите партии се основава на две групи от показатели – адекватни ресурси и независимост и представителство на интереси (обобщена оценка 3,24). В рамките на първата категория са изследвани източниците за финансиране на местните партийни структури и  начинът, по който се използват и функционират партийните офиси, като обобщената оценка е 3,45. Резултатите от изследването показват, че значителна част от партиите разполагат с финансови ресурси, които им позволяват да осъществяват своята дейност. Наличието на партийни клубове и използването им за по-широк кръг от обществено значими дейности е фактор, който има съществен принос не само при формирането на капацитета на партиите, които разполагат с по-ограничени ресурси, но също така допринася за по-активната им роля в рамките на местната общност.

Относително по-ниска е оценката за ефективност при представителство на интересите на избирателите и способността за отстояване независимост на избраните общински съветници от нерегламентирано външно влияние. Средната оценка е 3, като в сравнение с предходната година (3,07 през 2016 г.) тя бележи известно понижение. Тук е мястото да се подчертае, че позитивното очакване от началото на мандата на новите местни парламенти, измерено през 2016 година, се измества от конкретни негативни възприятия и оценки за дейността на партийни представители, които по-често дават приоритет на частни и партийни интереси пред официално декларираните позиции и обещания, с които са били избрани. Съществуват негативни примери, като тези в Добрич, Варна, Пловдив, Благоевград, Разград, Пазарджик, Плевен, при които заинтересувани групи оказват значително влияние върху решенията и „конкурират успешно” политическите партии като значим актьор в местния политически живот.

Изследването на ролята на политическите партии се основава на две групи от показатели – подкрепа за антикорупционни програми и взаимодействие с гражданското общество. Общата средна оценка на това измерение е 3,17 пункта. В сравнителен план с данните от 2016 година се установява известно повишаване. То се дължи преди всичко на факта, че след настоятелните граждански искания, проблемът за необходимостта от целенасочени действия за борба с корупцията попадна във фокуса на предизборната дискусия през пролетта на 2017 година. За съжаление, антикорупционните идеи остават на ниво предизборни послания, като в изследваните общини отсъстват примери за целенасочени антикорупционни действия. В тази връзка се откроява пасивният подход към проблема за превенцията и противодействието на корупцията, като партиите декларират готовност за участие в разработване на антикорупционни инструменти и мерки, но не предприемат конкретни действия в тази насока. Изключение правят инициативите на някои партии и техни представители в местните общински съвети в Благоевград, Видин и Кърджали, където са предприети мерки за разработване на етични кодекси на общинските съветници или са инициирани конкретни действия за възпрепятстване на злоупотреби и неефективно управление на публични ресурси (Ловеч и Благоевград).

За разлика от декларативния подход в борбата с корупцията, продължава позитивната тенденция за по-резултатно взаимодействие между партиите и различни социални актьори в местните общности. В тази връзка местните партийни структури в редица общини (Смолян, Велико Търново, Стара Загора, София, Хасково, Ямбол, Габрово, Русе, Бургас, Кърджали, Габрово, Перник, Плевен, Силистра, Пловдив, София,  Ямбол) са предприели редица инициативи в отговор на искания на гражданите или са подкрепили граждански организации и осъществявани обществени кампании в различни сфери (социално-благотворителни дейности, образование, култура, здравеопазване, екология, младежки дейности, подкрепа за възрастни хора, спорт, туризъм, създаване на условия за инвестиции).

Изследването на управлението на политическите партии се основава на три показателя – прозрачност, отчетност и почтеност. Общата средна оценка на това измерение е 2,58 пункта и е най-ниската в сравнение със стойностите на другите две измерения.

Като цяло, действията за гарантиране на повече публичност на местните партийни структури могат да бъдат определени като адекватни. В тази връзка е необходимо да се отбележи положителното въздействие на интернет и, в частност – на социалните мрежи, които разширяват възможностите за комуникация дори и при по-ограничени финансови ресурси. Изследването откроява най-съществени дефицити в отчетността на политическите партии и в прилагането на механизми за регулиране етичното поведение на партийните лидери и представителите в местите органи на власт. Отчетността относно финансирането на предизборните кампании се откроява с най-ниската стойност от всички показатели в изследването (2,13) и е показател за системен проблем при спазването на базисни законови изисквания относно финансирането на политическата дейност в страната. То е показател не само за опит за заобикаляне на официално установените правила, но и за неглижиране на вътрешно-партийни механизми за отчетност при част от партиите – в много от случаите партийните членове не са информирани относно източниците за финансиране на предизборните кампании.

Повечето от политическите партии в 2/3 от изследваните общини неглижират въпросите за етичните стандарти, които следва да регулират поведението на партийните лидери и на представителите им в местните органи на власт. Въпреки декларациите за наличие на етични правила, изследването потвърждава изводът, че тяхното съдържание не е известно на партийните членове, а случаите на санкции (Добрич, Русе) са резултат от обществен натиск едва след като в публичното пространство са станали известни факти за партийни активисти, които с действията си уронват престижа на партията.