Индекс 2016
За всички стълбове
2016, За всички градове
3.17
1 2 3 4 5 Бургас Стара Загора Пловдив София Русе Габрово Враца Добрич Шумен Пазарджик Благоевград Разград Велико Търново Видин Ямбол Сливен Търговище Ловеч Плевен Перник Смолян Кърджали Хасково Монтана Варна Силистра Кюстендил

Изберете от графиката вляво град от картата на България или стълб от индекса. В под-страницата на всеки град имате възможност да изберете стълб от графиката в ляво, за да получите по-подробна информация за неговото класиране.

 

Общата стойност на индекса на Местната система за почтеност за 2016 г. е 3.17 точки при максимална стойност 5. Индексът регистрира минимално повишение спрямо резултата от 2015 г. (3.14).

 

В челото на класацията за втора поредна година е Бургас, поделящ първото място със Стара Загора с индекс от 3,57 – и за двете общини стойността на индекса регистрира минимално понижение спрямо резултатите от 2015 г., което все пак остава далеч от най-високите стандарти. Общините, регистрирали значително повишение на индекса спрямо 2015 г. са Пловдив, Видин, Шумен, Враца, Пазарджик, Разград, а тенденция за подобряване на индекса и мястото на общината в общата класация се наблюдава и за Хасково и Кърджали.

 

Кюстендил, Силистра и Варна (за втора поредна година) са на дъното на класацията с най-слаби показатели за отчетност и почтеност. В едно с тях, значително понижение стойностите на индекса регистрира и община Монтана.

 

Секторът с най-слабо представяне в съвкупната класация за втора поредна година е местният бизнес – едва 2,73 точки, въпреки общото подобрение на стойността спрямо предходната година (2,44 през 2015 г.), следван от медиите (2,79 точки) и политическите партии (2,68 точки).

 

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕД ИНСТИТУЦИИТЕ НА МЕСТНО НИВО

 

В началото на новия мандат на органите на местно самоуправление и местна власт се открояват предизвикателства в няколко конкретни направления – Индексът на Местната система за почтеност за втора поредна година регистрира критично ниски нива на прозрачност и отчетност в работата на институциите на местно ниво в мнозинството общини-областни центрове. В по-малко от една четвърт от общинските съвети е създаден е механизъм за разглеждане на сигнали за неетично или корупционно поведение на общински съветници. Критично ниско е нивото на публичност и отчетност на практиката за извършване на проверки от контролните звена на общините. Нито една общинска администрация няма оптимално функциониращ модел на закрила на служителите, докладващи за нередности в администрацията.

 

В работата на общинските съвети като най-съществен проблем се откроява прозрачността и ефективният надзор върху местната изпълнителна власт. Дейността на 4/5 от общинските съвети в областните центрове не отговарят на стандартите за прозрачност, а за 2/3 от тях общинските съветници и постоянните комисии функционират в режим на почти пълна анонимност и безотчетност. Контролът върху изпълнението на решенията на Общински съвет е чисто формален в повече от половината изследвани общини, а само една четвърт от изследваните институции поддържат стандарт на публичност относно ефективното използване на питането като инструмент на общинските съветници да упражняват надзор върху дейността на кметския екип и администрацията. Едва в 1/5 от изследваните общини съветниците имат съществен принос при обсъждане на годишния общински бюджет. Липсва публична информация за резултата от контрола върху управлението на общинската собственост и общинските фирми.

 

По отношение работата на кметските екипи, показателят с най-ниска стойност остава почтеността. Етични правила за дейността на кметския екип като част от общинска администрация са налични в по-малко от 1/5 от общините в областните центрове. Показателите за отчетност също бележат ниски стойности. Проблем при 2/3 от кметовете е поддържането на стандарт на отчетност за изпълняваните стратегии и управленски програми. Критично ниско е и нивото на публичност за извършване проверки от контролните звена на общината.

 

Индексът за 2016 г. не регистрира подобрение по отношение ефективното въвеждане на инструментите за електронно предоставяне на административни услуги. В същото време, едва в три общини са предприети реални действия за избор на местен обществен защитник (местен омбудсман), а в изследваната съвкупност от 27 общини такъв функционира в едва една четвърт от областните центрове.

 

Правоохранителните и правоприлагащи органи са натоварени с огромни обществени очаквания. Малко от изследваните съдилища постигат успех в това да бъдат прозрачни и да осигуряват качествено правосъдие – индексът регистрира понижение на стойностите за индикатор отменени и изменени дела. Пред органите на МВР основно предизвикателство е подобряване параметрите на показател управление, с основен акцент върху почтеността и проактивна политика за превенция на корупцията.

 

ГРАЖДАНСКО ИЗМЕРЕНИЕ НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ

 

В Индекса на Местната система за почтеност 2016 местният бизнес и местните медии са сред по-слабо оценените стълбове.

 

Възприятия за недостатъчна прозрачност при вземането на решения относно правилата за регламентиране на икономическата дейност, слаба ангажираност с подкрепа на граждански организации и гражданското общество в борбата с корупцията, разнородни практики по отношение прилагането на етични стандарти и провеждане политика на нулева толерантност спрямо корупцията – това са част от проблемите в работата на бизнеса в страната, които показват резултатите от Индекса на Местната система за почтеност през 2016 година. Средният индекс на сектор Бизнес за страната е 2,73, което представлява известно повишение спрямо 2015 година (2,43). Водач в класацията в сектор бизнес през тази година е София (3,81), а на последни позиции е Кърджали (1,67).

 

Медиите, от друга страна, са една от структурите на местната система за почтеност, които се нуждаят от най-съществена инвестиция в разработването и прилагането на инициативи и добри практики, които да противодействат на отчетливите възприятия за зависимост на медиите от външен политически и икономически натиск, на недостига на финансови и човешки ресурси, на слабата ангажираност с разследването и разкриването на корупция и с информирането на местната общественост за негативните ефекти от това явление.

 

Що се отнася до политическите партии, обобщените резултати от изследването открояват най-съществен дефицит в тяхното управление. Местните партийни структури не успяват да отговорят адекватно на законовите изисквания за отчетност, като в допълнение на това придържането към високи етични стандарти в политическата дейност е по-скоро декларативно, отколкото съпроводено от изработването на конкретни етични правила и механизми за тяхното прилагане. Противодействието на корупцията също има декларативен характер. Изключение, а не широко разпространена практика е предприемането на конкретни действия за разработване на антикорупционни програми и инструменти за превенция на корупцията. В противовес на това, ролята на местните политически партии се проявява по-активно на терена на взаимодействието им с гражданското общество. Резултатите от изследването през 2016 година показват значително по-активен подход, при който партиите реагират на граждански искания и се включват в обществени кампании с ключово значение на местните общности.

 

От друга страна, част от проблемите в работата на гражданския сектор в страната са недостатъчната финансова устойчивост, слабата активност на гражданските организации в иницииране на антикорупционни политики на местно ниво, недостатъчна свобода и независимост за осъществяване на мониторинг върху дейността на институциите на местна власт. Средният индекс на сектор Гражданско общество за страната е 2,99, което представлява известно понижение спрямо 2015 година (3,04). Водач в класацията в сектор гражданско общество през тази година е Стара Загора (3,93), а на последни позиции е Монтана (1,88).

2016, Стойности на индекса по стълбове за всички градове