ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ в Индекса на Местната система за почтеност – 2016

Общата стойност на Индекса на общинския съвет като орган на местното самоуправление и ключов стълб на местната система за почтеност бележи значителен спад за 2016 спрямо 2015 година – 3.02 точки (при ниво от 3.39 за предходния период). Този спад се дължи на използваните по-фокусирани индикатори в началото на новия мандат на институцията след проведените местни избори през 2015 г.

Приносът на общинските съвети, като пряко избрани от гражданите органи на местно самоуправление, е подложен на оценка посредством комплекс от 21 индикатора, разпределени с превес по отношение на измеренията роля и вътрешно институционални практики на прозрачност, отчетност и почтеност. Използваните източници на информация са преглед на официалните интернет страници на институцията, анкета и медиен мониторинг.

Изследването на капацитета на Общинските съвети за 2016 г. се базира на оценка както на способността им да функционират независимо от външен натиск (основно по отношение органите на изпълнителната власт), така във връзка със способността им да дефинират собствена програма и ясни стратегически приоритети. Прегледът на практиката за 2015 г. констатира добро ниво на независимост в дейността на общинските съвети, но изолирани са случаите на формулирани стратегически приоритети за приноса на институцията към развитието на общината. С най-висока стойност сред изследваните индикатори е публичният образ на общинския съвет в началото на мандат 2015 – 2019 г – единични са регистрираните примери за съществуващо ниско ниво на доверие в органа на местно самоуправление. Средната стойност на измерението капацитет за 2016 г. е 3,89.

Ролята на общинските съвети за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на два показателя: способността за осъществяване на ефективен контрол върху дейността на местната администрация и ефективността на представителство на местните граждански интереси. По първия показател най-критичен в национален мащаб е индикаторът, свързан с осъществяването на контрол върху ефективността на управлението на общинската собственост, в т.ч. и общинските фирми. Липсва публична информация за резултата от контрола върху управлението на общинската собственост и общинските фирми. Едва в 1/5 от изследваните общини съветниците имат съществен принос при обсъждане на годишния общински бюджет. Контролът върху изпълнението на решенията на Общински съвет е чисто формален в повече от половината изследвани общини, а само една четвърт от изследваните институции поддържат стандарт на публичност относно ефективното използване на питането като инструмент на общинските съветници да упражняват надзор върху дейността на кметския екип и администрацията. Така показателят ефективен контрол получава стойност от едва 2.84 точки (при 3.74 за 2015 г.). По отношение на втория показател – представителство на местните граждански интереси съществен дефицит се регистрира по отношение способността и готовността на общинския съвет да избере местен обществен посредник (местен омбудсман), както и възприемане на предложенията на последния в малкото общини, в които съществува. Индикаторът има стойност от 2.22 точки за цялата изследвана съвкупност. Ефективността на представителството на местните граждански интереси като основна функция на общинските съвети регистрира влошаване на и без това тревожно ниската стойност от предходната година – общо 2.59 точки (при 3,09 точки за 2015 г.). Проблемни остават както устойчивите практики по организиране на приемни за граждани, така и институционализирането на трайни форми на сътрудничество с граждански организации и консултирането им в процесите на формулиране на местни политики.

Основната група индикатори за оценка приноса на общинските съвети към Местната система за почтеност са групирани в измерение вътрешно институционални практики на управление. Оценявани са степента на прозрачност във функционирането на местните органи на самоуправление, както и формите на отчетност и спазване на стандарти на почтеност. В работата на общинските съвети като най-съществен проблем в индекса на Местната система за почтеност за 2016 г. се откроява проблемът с прозрачността – измерението регистрира най-висока спад на средната стойност от 3,60 точки за 2015 г. на 2.11 точки за 2016 г. Дейността на 4/5 от общинските съвети в областните центрове не отговарят на стандартите за прозрачност, а за 2/3 от тях общинските съветници и постоянните комисии функционират в режим на почти пълна анонимност и безотчетност. Основният стандарт за прозрачност продължава да се задава от Общински съвет Бургас, който, в пряко взаимодействие с кмета на общината и администрацията реализират на практика пълна публичност в реално време по хода на докладните записки на кмета, предложенията и мненията на гражданите по тях преди разглеждането им от постоянните комисии на съвета. Практически анонимни са и представителните групи на политическите партии в общинския съвет на всички изследвани общини.

Отчетността на общинските съвети е важен фактор по отношение формиране на местна среда на доверие към актовете на институцията. Съществен дефицит в това отношение е наличието на устойчиви процедури и ред за разглеждане на оплаквания и сигнали, постъпили от граждани относно работата на общинските съветници. Стойността по този показател също регистрира спад от 3,41 точки за 2015 г. на 2.72 точки за 2016 г.

Основен дефицит в приноса на Общинския съвет са инициативите, които укрепват почтеността в неговата собствена работа. Средната стойност за страната е едва 2,45 пункта – етичните стандарти в работата на общинския съвет остават извън обхвата на проактивната политика за над 2/3 от изследваните общини. Единични са случаите на приети Етични кодекси и създаването на механизъм за разглеждане на сигнали за неетично или корупционно поведение на общински съветници.