МЕДИИТЕ В МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ – 2016

Медиите са една от структурите на местната система за почтеност, които се нуждаят от най-съществена инвестиция в разработването и прилагането на инициативи и добри практики, които да противодействат на отчетливите възприятия за зависимост на медиите от външен политически и икономически натиск, на недостига на финансови и човешки ресурси, на слабата ангажираност с разследването и разкриването на корупция и с информирането на местната общественост за негативните ефекти от това явление.

Приносът на медиите в Местната система за почтеност за 2016 година е подложен на оценка посредством комплекс от 19 индикатора, разпределени в категориите капацитет, роля и управление. Използваните за оценката източници на информация са дълбочинни интервюта с журналисти от печатни, електронни и интернет медии, преглед на интернет-страници на медии и медиен мониторинг.

В Индекса на Местната система за почтеност-2016 местните медии са сред слабо оценените стълбове. Този резултат преди всичко се дължи на ниската стойност на измерението роля на медиите, което оценява активността на местните медии в провеждане на журналистически разследвания за корупция и в информиране на местната общественост за същността на корупцията и нейния негативен ефект върху развитието на местната общност.

Средната стойност на индекса за медиите за страната е 2,79, като най-висок резултат получават медиите в София (3,71), а най-нисък – в Ловеч (2,13).

Капацитетът на местните медии е оценен от гледна точка на наличието на разнообразие от медии на местно ниво и плурализъм на гледните точки, свобода и независимост на журналистите и на редакционната политика като цяло, както и на база човешките и финансови ресурси, с които медиите разполагат. Средната стойност на показателя за страната е 3,31.

И през 2016 година изследването показва, че макар в повечето от изследваните общини да съществува известно разнообразие от медийни източници (като тип, собственост, идеология), те не отразяват пълния спектър от значими гледни точки и политически и социални позиции, а често пъти важни теми остават трайно извън полезрението на местните медии. Мнозинството от местните медии са в тежко финансово състояние, което според журналистите нерядко води до компромиси с високите професионални стандарти за качество и обективност. Медиите са обект на различни форми на преки и индиректни зависимости. Макар случаите на сплашване или тормоз на журналисти във връзка с тяхната работа да не са честа практика, интервюирани журналисти споделят възприятия за натиск и автоцензура. Според журналистите местните власти оказват индиректен натиск върху местните медии посредством разпределението на рекламни и информационни бюджети.

Най-сериозна тревога будят ниските оценки на медиите по показателя роля в местната система за почтеност. Журналистите в местните медии рядко провеждат журналистически разследвания. Макар темата за корупцията понякога да присъства в местните медии, по-скоро се касае за отразяване на разкрития на националните медии, отколкото за самостоятелни разследвания на местни журналисти. Повечето местни медии в изследваните общини през последната една година не са провели ефективни журналистически разследвания и не са разобличили случаи на корупция или злоупотреби на местно ниво. Съществено изключение представлява работата на медиите в София, където на практика са оценявани медии с национален обхват и значение. В сравнение с предходния период значително повишава своя резултат и община Видин, в която през пролетта на 2016 г. по инициатива на Асоциация „Прозрачност без граници“ се проведе серия от семинари за разследващи журналисти, които имаха за цел да подкрепят работата на местните медии в сферата на разследванията за корупция. В тях се включиха представители на всички основни медии във Видин и региона. Висока оценка получава ролята на медиите и в градове като Разград, Плодвив, а и в столицата, където през последната една година има примери за важни журналистически разследвания и разкрития, свързани с работата на структури на институции и структури на местно ниво. Средната стойност на показателя за страната е критично ниска – 1,81.

Оценката на механизмите за вътрешно управление на местните медии (прозрачност, отчетност, почтеност) не бележи съществена промяна спрямо 2015 година. Местните медии отчасти се придържат към стандартите за прозрачно, отчетно и почтено вътрешно управление като публикуват информация за собствеността си (пропуски са регистрирани при интернет медиите), предоставят редовно право на отговор, дават възможност за контакт на граждани. Много малко от медиите обаче изразяват пряк публичен ангажимент със спазването на приетите етични норми. Рядкост са и примерите за активно търсене на обратна връзка от аудиторията. Средната стойност на показателя за страната е 3,23, което е задоволителен резултат, но може да бъде надграден с усилия в посока по-висока степен на прозрачност на собствеността на медиите, както и приложение на съществуващите стандарти за професионална етика.

Резултатите от изследването на сектор медии през 2016 година отново потвърждават негативната тенденция, регистрирана и от повечето значими международни сравнителни изследвания през последното десетилетие. Отказът на мнозинството от медиите да се ангажират с разследване на значими случаи на корупция на местно ниво е предопределен от нарастващата зависимост на медиите от разпределението на бюджети за рекламни и информационни дейности от страна на местната власт, влошаващите се тенденции към концентрация на медийната собственост, контрол и автоцензура, както и от липсата на усещане за сигурност и защита на журналистите от професионалната общност и местната общественост като цяло. При все това продължават да съществуват анклави на аналитична, социално отговорна и критична журналистика, които макар да са по-скоро периферни, все пак имат съществено значение за запазването (поне частично) на критичния публичен дебат.