Изберете от графиката вляво град от картата на България или стълб от индекса. В под-страницата на всеки град имате възможност да изберете стълб от графиката в ляво, за да получите по-подробна информация за неговото класиране.

Общата стойност на индекса на Местната система за почтеност за 2016 г. е 3.17 точки при максимална стойност 5. Индексът регистрира минимално повишение спрямо резултата от 2015 г. (3.14).

В челото на класацията за втора поредна година е Бургас, поделящ първото място със Стара Загора с индекс от 3,57 – и за двете общини стойността на индекса регистрира минимално понижение спрямо резултатите от 2015 г., което все пак остава далеч от най-високите стандарти. Общините, регистрирали значително повишение на индекса спрямо 2015 г. са Пловдив, Видин, Шумен, Враца, Пазарджик, Разград, а тенденция за подобряване на индекса и мястото на общината в общата класация се наблюдава и за Хасково и Кърджали.

Кюстендил, Силистра и Варна (за втора поредна година) са на дъното на класацията с най-слаби показатели за отчетност и почтеност. В едно с тях, значително понижение стойностите на индекса регистрира и община Монтана.

Секторът с най-слабо представяне в съвкупната класация за втора поредна година е местният бизнес – едва 2,73 точки, въпреки общото подобрение на стойността спрямо предходната година (2,44 през 2015 г.), следван от медиите (2,79 точки) и политическите партии (2,68 точки).

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕД ИНСТИТУЦИИТЕ НА МЕСТНО НИВО

В началото на новия мандат на органите на местно самоуправление и местна власт се открояват предизвикателства в няколко конкретни направления – Индексът на Местната система за почтеност за втора поредна година регистрира критично ниски нива на прозрачност и отчетност в работата на институциите на местно ниво в мнозинството общини-областни центрове. В по-малко от една четвърт от общинските съвети е създаден е механизъм за разглеждане на сигнали за неетично или корупционно поведение на общински съветници. Критично ниско е нивото на публичност и отчетност на практиката за извършване на проверки от контролните звена на общините. Нито една общинска администрация няма оптимално функциониращ модел на закрила на служителите, докладващи за нередности в администрацията.

В работата на общинските съвети като най-съществен проблем се откроява прозрачността и ефективният надзор върху местната изпълнителна власт. Дейността на 4/5 от общинските съвети в областните центрове не отговарят на стандартите за прозрачност, а за 2/3 от тях общинските съветници и постоянните комисии функционират в режим на почти пълна анонимност и безотчетност. Контролът върху изпълнението на решенията на Общински съвет е чисто формален в повече от половината изследвани общини, а само една четвърт от изследваните институции поддържат стандарт на публичност относно ефективното използване на питането като инструмент на общинските съветници да упражняват надзор върху дейността на кметския екип и администрацията. Едва в 1/5 от изследваните общини съветниците имат съществен принос при обсъждане на годишния общински бюджет. Липсва публична информация за резултата от контрола върху управлението на общинската собственост и общинските фирми.

По отношение работата на кметските екипи, показателят с най-ниска стойност остава почтеността. Етични правила за дейността на кметския екип като част от общинска администрация са налични в по-малко от 1/5 от общините в областните центрове. Показателите за отчетност също бележат ниски стойности. Проблем при 2/3 от кметовете е поддържането на стандарт на отчетност за изпълняваните стратегии и управленски програми. Критично ниско е и нивото на публичност за извършване проверки от контролните звена на общината.

Индексът за 2016 г. не регистрира подобрение по отношение ефективното въвеждане на инструментите за електронно предоставяне на административни услуги. В същото време, едва в три общини са предприети реални действия за избор на местен обществен защитник (местен омбудсман), а в изследваната съвкупност от 27 общини такъв функционира в едва една четвърт от областните центрове.

Правоохранителните и правоприлагащи органи са натоварени с огромни обществени очаквания. Малко от изследваните съдилища постигат успех в това да бъдат прозрачни и да осигуряват качествено правосъдие – индексът регистрира понижение на стойностите за индикатор отменени и изменени дела. Пред органите на МВР основно предизвикателство е подобряване параметрите на показател управление, с основен акцент върху почтеността и проактивна политика за превенция на корупцията.

ГРАЖДАНСКО ИЗМЕРЕНИЕ НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ

В Индекса на Местната система за почтеност 2016 местният бизнес и местните медии са сред по-слабо оценените стълбове.

Възприятия за недостатъчна прозрачност при вземането на решения относно правилата за регламентиране на икономическата дейност, слаба ангажираност с подкрепа на граждански организации и гражданското общество в борбата с корупцията, разнородни практики по отношение прилагането на етични стандарти и провеждане политика на нулева толерантност спрямо корупцията – това са част от проблемите в работата на бизнеса в страната, които показват резултатите от Индекса на Местната система за почтеност през 2016 година. Средният индекс на сектор Бизнес за страната е 2,73, което представлява известно повишение спрямо 2015 година (2,43). Водач в класацията в сектор бизнес през тази година е София (3,81), а на последни позиции е Кърджали (1,67).

Медиите, от друга страна, са една от структурите на местната система за почтеност, които се нуждаят от най-съществена инвестиция в разработването и прилагането на инициативи и добри практики, които да противодействат на отчетливите възприятия за зависимост на медиите от външен политически и икономически натиск, на недостига на финансови и човешки ресурси, на слабата ангажираност с разследването и разкриването на корупция и с информирането на местната общественост за негативните ефекти от това явление.

Що се отнася до политическите партии, обобщените резултати от изследването открояват най-съществен дефицит в тяхното управление. Местните партийни структури не успяват да отговорят адекватно на законовите изисквания за отчетност, като в допълнение на това придържането към високи етични стандарти в политическата дейност е по-скоро декларативно, отколкото съпроводено от изработването на конкретни етични правила и механизми за тяхното прилагане. Противодействието на корупцията също има декларативен характер. Изключение, а не широко разпространена практика е предприемането на конкретни действия за разработване на антикорупционни програми и инструменти за превенция на корупцията. В противовес на това, ролята на местните политически партии се проявява по-активно на терена на взаимодействието им с гражданското общество. Резултатите от изследването през 2016 година показват значително по-активен подход, при който партиите реагират на граждански искания и се включват в обществени кампании с ключово значение на местните общности.

От друга страна, част от проблемите в работата на гражданския сектор в страната са недостатъчната финансова устойчивост, слабата активност на гражданските организации в иницииране на антикорупционни политики на местно ниво, недостатъчна свобода и независимост за осъществяване на мониторинг върху дейността на институциите на местна власт. Средният индекс на сектор Гражданско общество за страната е 2,99, което представлява известно понижение спрямо 2015 година (3,04). Водач в класацията в сектор гражданско общество през тази година е Стара Загора (3,93), а на последни позиции е Монтана (1,88).