ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В ИНДЕКСА НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ – 2016

В общата класация на основните стълбове на Местната система за почтеност политическите партии заемат седма позиция от девет изследвани структури със стойност 2,90 пункта. Обобщените резултати от изследването на политическите партии за 2016 година открояват най-съществен дефицит в тяхното управление. Местните партийни структури не успяват да отговорят адекватно на законовите изисквания за отчетност, като в допълнение на това придържането към високи етични стандарти в политическата дейност е по-скоро декларативно, отколкото съпроводено от изработването на конкретни етични правила и наличието на механизми за тяхното прилагане. Противодействието на корупцията също има декларативен характер. Изключение, а не широко разпространена практика, е предприемането на конкретни действия за разработване на антикорупционни програми и инструменти за превенция на корупцията. В противовес на това, ролята на местните политически партии се проявява по-активно на терена на взаимодействието им с гражданското общество.
Резултатите от изследването през 2016 година показват значително по-активен подход, при който партиите се стремят да реагират на граждански искания и успяват да се включат в обществени кампании с важно значение на местните общности. Най-съществен позитивен принос в общата оценка на сектора има измерението „капацитет“, и по-конкретно – наличието на достатъчно финансови и материални ресурси, които позволяват на партийните структури да осъществяват своята дейност. В тази връзка се откроява ключовото значение на политическата воля и на визията на партиите за какво е необходимо да бъдат използвани наличните ресурси. В общините, в които местните партийни структури са отворени за взаимодействие с гражданското общество, е установена по-активна роля в местната общност и съответно – по съществен принос в местната система за почтеност. В общините, в които няма разбиране от нуждата за активно взаимодействие с широк кръг от граждански субекти, общата оценка за партиите отразява посредствен и неособено значителен принос на партиите за развитието на обществото и за ефективното функциониране на институциите.
Изследването на капацитета на политическите партии се основава на две групи от показатели – адекватни ресурси и независимост и представителство на интереси. В тази връзка са оценени източниците за финансиране на местните партийни структури; начинът, по който се използват и функционират партийните офиси; степента на ефективност при представителство на интересите на избирателите; способността за отстояване независимост на избраните общински съветници от нерегламентирано външно влияние. Общата средна оценка на капацитета на партиите е 3,45 пункта и е най-високата в сравнение със стойностите за другите две измерения.
Обобщените резултати от изследването показват, че значителна част от партиите разполагат с финансови ресурси, които им позволяват да осъществяват своята дейност. Наличието на партийни клубове и използването им за по-широк кръг от обществено значими дейности е фактор, който има съществен принос не само при формирането на капацитета на партиите, които разполагат с по-ограничени ресурси, но също така допринася за по-активната им роля в рамките на местната общност. Такива са примерите на редица партийни структури от Враца, Добрич, Ловеч, Силистра и Ямбол.
По отношение на другия показател – ефективно представителство на интересите на избирателите и способност за отстояване на независимост от нерегламентирано външно влияние, резултатите от изследването показват разнородна картина, която варира в широк спектър. В част от случаите партии от широк политически спектър са представени в общинските съвети, като те препятстват определянето на политически решения от конкретни заинтересовани групи със свой тесен частен интерес. В други случаи се констатира наличие на такива заинтересувани групи, чието влияние е възпрепятствано в част от опитите за прокарване на конкретни частни интереси, но представлява фактор, който откроява слабостта на политическите партии като водещи политически актьори в местния политически живот. Съществуват и негативни примери, като тези в Пазарджик, Плевен, Ловеч, Благоевград, Варна, Разград, Велико Търново, Пловдив, при които заинтересувани групи оказват значително влияние върху решенията и „конкурират успешно” политическите партии като значим актьор в местния политически живот. Един от примерите, които заслужават особено внимание при анализа на бъдещи тенденции в тази насока, е феноменът на „корпоративния гражданин“ във Велико Търново. Той отразява успешния опит на организирани бизнес интереси да включат свои кандидати в партийните листи за общински съвет, като използват определението „представител на гражданска квота“. Една от измеримите последици на този етап е декларативната подкрепа за осъществяването на антикорупционни политики, които са ключов компонент от ролята на партиите в местната система за почтеност.
Изследването на ролята на политическите партии се основава на две групи от показатели – подкрепа за антикорупционни програми и взаимодействие с гражданското общество. Общата средна оценка на това измерение е 2,93 пункта. Въз основа на получените данни се открояват две тенденции: (1) липса на съществен импулс за ефективна борба с корупцията при голяма част от партийните структури в страната и (2) повишена степен на готовност за взаимодействие със структури на гражданското общество. Резултатите от изследването дават основание за оценка, че борбата с корупцията не попада във фокуса на вниманието на политическите партии на местно ниво. В по-голяма част от изследваните общини се откроява пасивният подход към проблема за превенцията и противодействието на корупцията, като партиите декларират готовност за участие в разработване на антикорупционни инструменти и мерки, но не предприемат конкретни действия в тази насока. Изключение правят инициативите на някои партии и техни представители в местните общински съвети в Благоевград, Видин, Кърджали, Сливен и Стара Загора, където са предприети мерки за разработване на етични кодекси на общинските съветници или са предприети конкретни действия за възпрепятстване на злоупотреби и неефективно управление на публични ресурси.
За разлика от декларативния подход в борбата с корупцията, съществува позитивна тенденция за по-резултатно взаимодействие между партиите и различни социални актьори в местните общности. В тази връзка местните партийни структури в редица общини (Русе, Бургас, Стара Загора, Враца, Кърджали, Велико Търново, Стара Загора, Смолян, Габрово, Перник, Плевен, Силистра, Пловдив, София, Шумен, Ямбол) са предприели редица инициативи в отговор на искания на гражданите или са подкрепили граждански организации и осъществявани обществени кампании в различни сфери (социално-благотворителни дейности, образование, култура, здравеопазване, екология, младежки дейности, подкрепа за възрастни хора, спорт, туризъм, създаване на условия за инвестиции).
Изследването на управлението на политическите партии се основава на три показателя – прозрачност, отчетност и почтеност. Общата средна оценка на това измерение е 2,31 пункта и е най-ниската в сравнение със стойностите на другите две измерения.
Като цяло, действията за гарантиране на повече публичност на местните партийни структури могат да бъдат определени като адекватни. В тази връзка е необходимо да се отбележи положителното въздействие на социалните мрежи (и по-конкретно на Фейсбук), които разширяват възможностите за комуникация дори и при по-ограничени финансови ресурси. Изследването откроява по-съществени дефицити в отчетността на политическите партии и в прилагането на механизми за регулиране етичното поведение на партийните лидери и представителите в местите органи на власт. Отчетността относно финансирането на предизборните кампании се откроява с най-ниската стойност от всички показатели в изследването (1,30) и е показател за системен проблем при спазването на базисни законови изисквания относно финансирането на политическата дейност в страната. Повечето от политическите партии в 2/3 от изследваните общини неглижират въпросите за етичните стандарти, които следва да регулират поведението на партийните лидери и на представителите им в местните органи на власт.