КМЕТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ в Индекса на Местната система за почтеност – 2016

Кметът е централна фигура в реализацията на публични политики за общността. Потенциалът за въздействие на кметската институция върху развитието на Местна система за почтеност е оценяван въз основа на 21 индикатора, разпределени отново с превес по отношение на измеренията роля и вътрешно институционални практики на управление. Средната стойност на индекса за 2016 г. запазва същите нива както предходната година – 3.57 точки и нарежда институцията на второ място в общата класация от изследвани девет сектора.

Използваните източници на информация са преглед на официалните интернет страници на институцията, документален анализ, пряко наблюдение и медиен мониторинг.

Изследването на капацитета на кметската институция. се базира на оценка на способността за реализация на ясна управленска визия и мобилизиране на необходимите ресурси за развитие на общността. Запазва се тенденцията, регистрирана и по отношение практиката на кметските екипи от мандат 2011- 2015 г. да спазват в единични случаи законовото изискване за представяне на управленска програма при встъпването си в длъжност. В по-малко от половината общини в областните центрове кметовете от новия мандат 2015- 2019 г. са предложили такава, но прави впечатление, че добрата практика се задава от новоизбрани кметове на общини като Видин, Добрич и Разград. Негативна практика се регистрира в Кюстендил и Монтана – гражданите трудно могат да получат достъп до управленската програма за новия мандат. От новите кметски екипи едва половината поддържат стандарт на публичност и отчетност на за изпълнение на целите и задачите от управленската си програма. В останалите случаи практиката на кметските екипи не надхвърля изискуемите по реда на действащото законодателство стратегически планове и документи за развитие. Липсата на публично достъпна програма за управление предпоставя и невъзможност за граждански контрол по отношение на нейното изпълнение.

Измерението ясна управленска визия получава обща стойност от 3.59 точки.

Мобилизирането на необходимите ресурси за развитие на общността е практика, която продължава да отговаря на водещите стандарти относно разработването и приложението на стратегии за привличане и прозрачно управление на публични ресурси в дейността на половината от кметовете с мандат 2015 – 2019 г. макар всички изследвани общини да регистрират оценки над средната.

Ролята на кметските екипи за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на три показателя: управление на местната администрация, контрол върху доставчиците на публични услуги и взаимодействие с местния бизнес. Стойностите по първия показател показват подобряване на тенденцията за разширяване кръга от общини, които прилагат устойчиви практики за публичност на процедурите за подбор на служители и спазване на конкурсното начало. Показателят получава средна стойност от 4.02 точки за 2016 г.

Контролът върху доставчиците на публични услуги е сред показателите с най-ниски стойности за кметската институция в национален мащаб – 3,28 точки. Традиционно слаби резултати по този показател за втора поредна година регистрират общините Варна, Перник, Велико Търново, Кърджали, Кюстендил, Търговище. Индексът за 2016 г. не регистрира подобрение и по третия изследван показател – взаимодействие с местния бизнес. Съществен дефицит остава публично достъпната информация за ефективността на контролната дейност в общините. Средната стойност на измерението роля за 2016 г. в национален мащаб е 3.34 точки.

Основната група индикатори за оценка приноса на кметската институция към Местната система за почтеност са групирани в измерение вътрешно институционални практики на управление. Оценявани са прозрачността на бюджета и бюджетната процедура, отчетността и почтеността в работата на кметския екип.

Прозрачността на бюджетната процедура е индикатор са най-високи стойности от 4.1 точки и може да се счита като почти устойчив стандарт предвид законово установените задължения в това отношение. Във всички общини, макар и с известна степен на отклонения от общото правило за ефективност, кметовете организират обществени обсъждания на проектите за бюджет. Разнородни остават практиките по отчет на изпълнението на бюджета, както и регулярността в публикуване на данни за изпълнението.

Отчетността като ефективна практика на кметския екип е оценявана както по отношение на отчетите за изпълнение решенията на Общинския съвет и изпълнение на управленската програма, така и по отношение регулярното отчитане пред обществеността посредством иновативни форми на комуникация. Показателите за отчетност бележат ниски стойности за 2016 г. в групата на управленските практики – 3.26 точки (спрямо 3.7 точки за 2015 г.). Проблем при 2/3 от кметовете е поддържането на стандарт на отчетност за изпълняваните стратегии и управленски програми.

По отношение работата на кметските екипи, показателят с по-висока стойност спрямо изследването от 2015 г. е почтеността. Въпреки че етични правила за дейността на кметския екип като част от общинска администрация са налични в по-малко от 1/5 от общините в областните центрове, от началото на мандата до края на изследвания период единични са случаите на корупционни скандали.