ОРГАНИ НА МВР в Индекса на Местната система за почтеност – 2016

Публичният ангажимент за спазване на етични стандарти в работата на органите на МВР, неадекватната материално-техническа база, ниската ефективност на системата за докладване на корупция и слабите резултати по отношение разкриваемостта на корупционните престъпления по служба с последваща облага, са сред основните дефицити, регистрирани по отношение приноса на полицията за развитие на устойчива местна система на почтеност през 2016 г.

Приносът на органите на МВР за местната система за почтеност за 2016 г. е изследван посредством комплекс от 14 индикатора, разпределени традиционно в измеренията капацитет, роля и управление. Използваните за оценка източници на информация са официални данни, предоставени от ОД на МВР по реда на Закона за достъп до обществена информация, анкета, преглед на интернет страници на изследваните структури.

Средният индекс за сектор Полиция за страната е 3.07, което представлява повишение спрямо 2015 г. (2.85).

Позитивен ефект върху стойността на индекса за 2016 г. оказва високата оценка за всички изследвани структури по индикатор Кариерно развитие на служителите в местната полиция (4.07 при едва 2.78 за 2015 г.), както и оценката по използван нов индикатор в изследването за настоящата година – Върнати досъдебни производства поради допуснати на фазата на разследването съществени процесуални нарушения (4.78).

При оценката на първото измерение – капацитет на органите на МВР в изследваните общини, са използвани два основни показателя: адекватни ресурси (измерван чрез степента на кариерно развитие и адекватност на материално-техническата обезпеченост) и независимост (измервана през призмата на данни за оказвано външно въздействие и натиск върху работата на структурите на МВР, както и на данни за кариерното развитие на ръководството на областните дирекции на МВР и мотивираност на служителите). В тази връзка резултатите от изследването показват, че като цяло органите на МВР в изследваните общини страдат от липсата на ефективно използвани ресурси, както и от липсата на устойчива практика за гарантиране независимостта на персоналния състав посредством добре работеща система за професионална мотивираност. Този дефицит е в известна степен компенсиран от сравнително подобрената практика за използване на конкурсното начало при назначенията на ръководния персонал. Като цяло независимостта на органите на МВР от неправомерен натиск от страна на местни политически и бизнес фактори е сравнително гарантирана в по-малко от половината от изследваните общини.

Второто измерение – роля и принос на органите на МВР в местната система за почтеност – е измервана чрез степента на разкриваемост на две основни категории корупционни престъпления (престъпления по служба с последваща облага и подкуп) и ефективност на разследването. Прави впечатление изключително ниското ниво на ефективност в разкриването на престъпления по служба с последваща облага – само в ОД МВР Плевен и Търговище е регистрирано много добро ниво. По-добри са показателите, свързани с ефективност на разкриване на подкуп – на база официална статистика на вътрешното министерство за 2015 г. слаби резултати са регистрирани в работата на ОД на МВР в градовете в Силистра, Смолян и Шумен.

Третото ключово измерение – управление – е оценено през призмата на показателите прозрачност, отчетност и почтеност. Резултатите показват, че степента на прозрачност във взаимодействието на ОД на МВР с гражданите е висока почти в цялата страна и подобрява своята средна стойност от 3,72 (2015 г.) на 4.15 (2016 г.). В това измерение положително въздействие оказва регистрираната практика за предоставяне на качествена информация по реда на ЗДОИ в рамките на проведеното изследване. В същото време детайлният преглед на официалните интернет страници на изследваните дирекции открои съществени дефицити в организацията на изискуемата по реда на ЗДОИ информация относно реда и условията за предоставяне на информация – едва половината ОД на МВР имат организирана отделна секция „Достъп до информация“, в която освен електронни заявления са налични и задължителните годишни отчети по реда на закона, както и вътрешни правила.

Отчетността е оценена през призмата на съдържателност и аналитичност в отчетите на ОД на МВР за 2015 г., публикувани на официалните интернет страници. Като положителни практики на отчетност, способстваща за граждански контрол и подобряване на местната среда на почтеност за втора поредна година могат да бъдат откроени отчетите на ОД на МВР в градовете Стара Загора, Благоевград, Монтана. Формалният подход на статистическо обобщение на резултатите, който се прилага в останалите ОД на МВР не способства за открояване на тенденции и формулиране на адекватни мерки от страна на останалите публични и граждански институции за корекция на основни параметри на средата, способстващи за устойчивост на местната система за почтеност.

Показателят почтеност е оценяван чрез оценка за практиката на контрол по прилагането на съществуващите в системата етични правила. В този сегмент изследването констатира сериозен дефицит по отношение на публичен ангажимент за спазване на етични стандарти и проактивна политика за превенция на корупцията –в интернет страниците на едва четири от общо 27 ОД на МВР се поддържа секция „Сигнали за корупция“ (Кърджали, Пазарджик, Силистра и Стара Загора). От друга страна, системата за вътрешно докладване на нередности и корупционен риск ефективно функционира в по-малко от една-трета от всички областни дирекции – политиката на санкциониране неспазването на етичните правила е слабо позната на служителите и няма необходимия възпиращ ефект по отношение дължимото поведение.

В общата класация на основните стълбове на Местната система за почтеност органите на МВР заемат четвърта позиция от девет изследвани структури. Основно предизвикателство пред органите на МВР е подобряване параметрите на показател управление, с основен акцент върху почтеността и проактивна политика за превенция на корупцията.