ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ в индекса на местната система за почтеност – 2017

Общата стойност на Индекса на общинския съвет като орган на местното самоуправление и ключов стълб на местната система за почтеност бележи значителнo подобрение за 2017, като достига нивото от 3.39 пункта (при регистриран спад за 2016 на 3.02 пункта). Това подобрение се дължи на институционализиране на добри практики  в дейността на общинските съвети през втората година на техния мандат по използваните по-фокусирани индикатори.

Приносът на общинските съвети, като пряко избрани от гражданите органи на местно самоуправление, е подложен на оценка посредством комплекс от 21 индикатора, разпределени с превес по отношение на измеренията роля и вътрешно институционални практики на прозрачност, отчетност и почтеност. Използваните източници на информация са официална информация, получена по реда на Закона за достъп до обществена информация, преглед на официалните интернет страници на институцията, документален анализ и медиен мониторинг.

Изследването на капацитета на Общинските съвети за 2017 г. се базира на оценка както на способността им да функционират независимо от външен натиск (основно по отношение органите на изпълнителната власт), така и във връзка със способността им да дефинират собствена програма и ясни стратегически приоритети. Прегледът на практиката за 2016 г. констатира добро ниво на независимост в дейността на общинските съвети, но изолирани са случаите на формулирани стратегически приоритети за приноса на институцията към развитието на общината. С най-висока стойност сред изследваните индикатори е публичният образ на общинския съвет през изследвания период  – единични са регистрираните примери за съществуващо ниско ниво на доверие в органа на местно самоуправление. Средната стойност на измерението капацитет за 2017 г. подобрява своята стойност на 4.14 пункта (при 3,89 за 2016 г.).

Ролята на общинските съвети за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на два показателя: 1) способността за осъществяване на ефективен контрол върху дейността на местната администрация и 2) ефективност на представителство на местните граждански интереси. По първия показател най-критичен в национален мащаб е индикаторът, свързан с осъществяването на контрол върху ефективността на управлението на общинската собственост, в т.ч. и общинските фирми. Липсва публична информация за резултата от контрола върху управлението на общинската собственост и общинските фирми. В това отношение единствената положителна практика е регистрирана в дейността на ОбС Бургас – независими одитори за проверка и заверка на ГФО на общински търговски дружества. Едва в 1/5 от изследваните общини съветниците имат съществен принос при обсъждане на годишния общински бюджет. Контролът върху изпълнението на решенията на Общински съвет е чисто формален в повече от половината изследвани общини, а само една четвърт от изследваните институции поддържат стандарт на публичност относно ефективното използване на питането като инструмент на общинските съветници да упражняват надзор върху дейността на кметския екип и администрацията. Регистрират се и някои добри практики като например процедурна възможност за питания и от страна на граждани в началото на всяко заседание в ОбС Варна, процедурна възможност за разисквания по предоставени отговори на питания при подкрепа от 1/5 съветници и вземане на решение от целия ОбС, какъвто е стандартът в работата на ОбС Велико Търново и Ловеч. Така показателят ефективен контрол получава стойност от 3.36 пункта, което е подобрение спрямо индекса от 2016 г. (едва 2.84 точки). По отношение на втория показател – представителство на местните граждански интереси съществен дефицит се регистрира за втора поредна година във връзка със способността и готовността на общинския съвет да избере местен обществен посредник (местен омбудсман), както и възприемане на предложенията на последния в малкото общини, в които съществува. Положителна промяна в това отношение е регистрирана единствено в Кюстендил. Индикаторът има стойност от 2.5 точки за цялата изследвана съвкупност. Ефективността на представителството на местните граждански интереси като основна функция на общинските съвети регистрира подобряване на и без това тревожно ниската стойност от предходната година – общо 3.20 точки (при 2.59 точки за 2016 г.). Проблемни остават както устойчивите практики по организиране на приемни за граждани, така и институционализирането на трайни форми на сътрудничество с граждански организации и консултирането им в процесите на формулиране на местни политики.

Основната група индикатори за оценка приноса на общинските съвети към Местната система за почтеност са групирани в измерение вътрешно институционални практики на управление. Оценявани са степента на прозрачност във функционирането на местните органи на самоуправление, както и формите на отчетност и спазване на стандарти на почтеност. В работата на общинските съвети като най-съществен проблем в индекса на Местната система за почтеност за 2016 г. се откроява проблемът с прозрачността – с обща оценка от 2.60 точки за 2017 г. измерението регистрира леко подобрение в сравнение с високия спад на средната стойност от 3,60 точки за 2015 г. на 2.11 точки за 2016 г. Дейността на 4/5 от общинските съвети в областните центрове не отговарят на стандартите за прозрачност, а за 2/3 от тях общинските съветници и постоянните комисии функционират в режим на почти пълна анонимност и безотчетност. Основният стандарт за прозрачност продължава да се задава от Общински съвет Бургас, който, в пряко взаимодействие с кмета на общината и администрацията реализират на практика пълна публичност в реално време по хода на докладните записки на кмета, предложенията и мненията на гражданите по тях преди разглеждането им от постоянните комисии на съвета. Нови добри практики се регистрират в работата на ОбС Варна – публичност на заседанията на комисиите с акцент върху разглеждане на жалби и контролна дейност.  Практически анонимни са и представителните групи на политическите партии в общинския съвет на всички изследвани общини. Защо е важна прозрачността по отношение на политическите групи – гражданите имат право на информация за промяна в принадлежността на избраните от тях представители в ОбС. Сравнително добро ниво на прозрачност в тази насока се регистрира в работата на ОбС Варна.

Отчетността на общинските съвети е важен фактор по отношение формиране на местна среда на доверие към актовете на институцията. Съществен дефицит в това отношение е наличието на устойчиви процедури и ред за разглеждане на оплаквания и сигнали, постъпили от граждани относно работата на общинските съветници. Стойността по този показател продължава да регистрира спад от 3,41 точки за 2015 г. на 2.72 точки за 2016 г. и 2.60 точки за 2017 г. Все по-честа практика е отчетите за дейността на общинския съвет да са трудно достъпни за гражданите. Добра практика за подобряване на публичността и съдържанието на отчетите се регистрира за ОбС Кърджали, Кюстендил и Перник.

Съществено подобрение се регистрира по отношение на показателя почтеност, който подобрява своята стойност от едва 2.45 пункта за 2016 г. на 3.30 пункта за 2017 г. Подобрението се дължи на регистрирани добри практики в създаването на процедурни гаранции за намаляване възможностите за конфликт на интереси при упражняване правомощията на общинските съветници. Така например ОбС Враца е предвидил ред за предварителен контрол – за всеки проект за решение комисията по законосъобразност на актовете на общински съвет, актовете на кмета, предотвратяване и установяване конфликт на интереси изготвя становище по законосъобразност. В становището комисията вписва липсата или наличието на конфликт на интереси на общинските съветници по всеки проект за решение. Основен дефицит в приноса на Общинския съвет са инициативите, които укрепват почтеността в неговата собствена работа – етичните стандарти в работата на общинския съвет остават извън обхвата на про-активната политика за над 2/3 от изследваните общини. Единични са случаите на приети Етични кодекси и създаването на механизъм за разглеждане на сигнали за неетично или корупционно поведение на общински съветници.