КМЕТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ в индекса на местната система за почтеност – 2017

Кметът е централна фигура в реализацията на публични политики за общността. Потенциалът за въздействие на кметската институция върху развитието на Местна система за почтеност е оценяван въз основа на 21 индикатора, разпределени отново с превес по отношение на измеренията роля и вътрешно институционални практики на управление. Средната стойност на индекса подобрява нивото от предходната година от 3.57 на 3.89 точки за 2017 г. и нарежда институцията на първо място в общата класация от изследвани девет сектора.

Използваните източници за оценка са официална информация, получена по реда на Закона за достъп до обществена информация, преглед на официалните интернет страници на институцията, документален анализ, пряко наблюдение и медиен мониторинг.

Изследването на капацитета на кметската институция. се базира на оценка на два показателя: 1) способността за реализация на ясна управленска визия, и, 2) мобилизиране на необходимите ресурси за развитие на общността. Запазва се тенденцията, регистрирана и по отношение практиката на кметските екипи от мандат 2011- 2015 г. да спазват в единични случаи законовото изискване за представяне на управленска програма при встъпването си в длъжност. В по-малко от половината общини в областните центрове кметовете от новия мандат 2015- 2019 г. са предложили такава, но прави впечатление, че добрата практика се задава от новоизбрани кметове на общини като Видин, Добрич и Разград. Негативна практика се регистрира в Кюстендил и Монтана – гражданите трудно могат да получат достъп до управленската програма за новия мандат. В останалите случаи практиката на кметските екипи не надхвърля изискуемите по реда на действащото законодателство стратегически планове и документи за развитие.  От новите кметски екипи едва половината поддържат стандарт на публичност и отчетност за изпълнение на целите и задачите от управленската си програма. Добрата практика тук отново се задава от кмета на Добрич – отчетът за втората година от управлението на общината е проведен в рамките на общоградско събрание, огласено предварително, открито за всички и ангажирало граждански дебат. Липсата на публично достъпна програма за управление предпоставя и невъзможност за граждански контрол по отношение на нейното изпълнение. Индикаторите ясна управленска визия и отчетност по нейното изпълнение получават обща стойност съответно от 4.06 и 3. 94 точки за 2017 г.

Мобилизирането на необходимите ресурси за развитие на общността е практика, която продължава да отговаря на водещите стандарти относно разработването и приложението на стратегии за привличане на публични ресурси в дейността на повече от половината от кметовете с мандат 2015 – 2019 г. Индикаторът по този параметър бележи и най-високи стойности – 4.85 пункта за 2017 г. С малко по-ниски стойности са индикаторите, свързани с наличието на публично разпознаваема инвестиционна програма на общината (3.7 пункта) и прозрачно управление на привлечените външни ресурси (3.76 пункта). Прави впечатление активното ангажиране на гражданите в обсъждане и приемане на основни компоненти на общинската инвестиционна програма – такива добри практики се регистрират в дейността на кметовете на Бургас, Велико Търново, Разград, Русе, София. В допълнение, принос към общата висока оценка по целия показател мобилизиране на ресурси от 4.10 пункта за 2017 г. е разширяващата се практика общините да развиват собствени малки програми за финансиране на проекти в малките населени места, в подкрепа на граждански организации, уязвими групи или за образователни цели.

Ролята на кметските екипи за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на три показателя: 1) управление на местната администрация, 2) контрол върху доставчиците на публични услуги и 3) взаимодействие с местния бизнес. Стойностите по първия показател показват подобряване на тенденцията за разширяване кръга от общини, които прилагат устойчиви практики за публичност на процедурите за подбор на служители и спазване на конкурсното начало. Показателят получава средна стойност от 4.22 точки за 2017 г. (при 4.02 за 2016 г.)

Наличието на прозрачни процедури при наемането на външни изпълнители и контролът върху доставчиците на публични услуги са сред индикаторите, които бележат подобрение през 2017 г. – 3.85 пункта (при средно ниво от 3,28 пункта за 2016 г.). Подобрението се дължи на по-активна политика за контрол върху изпълнението на възложените услуги и налагането на ефективни санкции. Най-добра практика в това отношение регистрират кметските екипи на Бургас, Враца, Габрово, Плевен, Русе, София. Нова добра практика е регистрирана в Търговище – създадени са процедури за разглеждане на жалби от потребители на услуги по проекти, финансирани с публични средства. Традиционно слаби резултати по този показател за втора поредна година регистрират общините Варна, Велико Търново, Кърджали, Кюстендил, Силистра, Хасково.

Индексът за 2017 г. регистрира подобрение и по третия изследван показател – взаимодействие с местния бизнес. Подобрени са практиките по обществено консултиране и прозрачност в регламентацията за местния бизнес. Контролната дейност на кметските екипи в мнозинството от случаите включва и механизмите за вътрешен одит и оценка на риска. Съществен дефицит остава публично достъпната информация за ефективността на контролната дейност в общините. Средната стойност на измерението роля за 2017 г. в национален мащаб е 3.65 при 3.34 точки за 2016 г.

Основната група индикатори за оценка приноса на кметската институция към Местната система за почтеност са групирани в измерение вътрешно институционални практики на управление. Оценявани са прозрачността на бюджета и бюджетната процедура, отчетността и почтеността в работата на кметския екип.

Прозрачността на бюджетната процедура е индикатор са най-високи стойности от 4.18 точки и може да се счита като почти устойчив стандарт предвид законово установените задължения в това отношение. Във всички общини, макар и с известна степен на отклонения от общото правило за ефективност, кметовете организират обществени обсъждания на проектите за бюджет. Разнородни остават практиките по отчет на изпълнението на бюджета, както и регулярността в публикуване на данни за изпълнението.

Отчетността като ефективна практика на кметския екип е оценявана както по отношение на отчетите за изпълнение решенията на Общинския съвет и изпълнение на управленската програма, така и по отношение регулярното отчитане пред обществеността посредством иновативни форми на комуникация. Показателите за отчетност бележат подобрение на ниските стойности за 2017 г. в групата на управленските практики – 3.59 точки (спрямо 3.26 точки за 2016 г.). Проблем при 2/3 от кметовете е поддържането на стандарт на отчетност за изпълняваните стратегии и управленски програми.

По отношение работата на кметските екипи, показателят с по-висока стойност спрямо изследването от 2016 г. е почтеността. Въпреки, че етични правила за дейността на кметския екип като част от общинска администрация са налични в по-малко от 1/5 от общините в областните центрове, от началото на мандата до края на изследвания период единични са случаите на корупционни скандали, свързани с дейността на кметския екип.