През декември 2021 г. Асоциация „Прозрачност без граници” стартира проект „Индекс на местната система за почтеност – устойчиво бизнес развитие”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Година по-късно беше представен Индекс на местната система за почтеност – 2022. Изследването е разработено по адаптирания аналитичен модел на международната антикорупционна организация Transparency International. Целта му е да оцени и да съдейства за утвърждаването на принципите на добро управление на местно ниво.

Зад класацията на 27-те общини, изследвани в Индекса, стои екип от над 30 експертa във всички областни градове на България. Те са провели над 240 интервюта с представители на местните институции, разговаряли са с над 150 анкетирани от бизнеса, медиите и НПО, попълнили са и са анализирали над 6500 страници изследователски карти.

Стартиралият в края на 2021 г. проект е продължение и надграждане на реализираната LISI програма (2014-2017 г.). Затова на сайта на Асоциация „Прозрачност без граници“ могат да бъдат проследени всички сравнителни динамики по общини – областни центрове в национален мащаб.

Класацията за 2022-ра година оглави община Русе с индекс от 3,74 точки. В групата на общини с висок индекс са също Бургас (с 3,70 точки) и Пловдив (с общ индекс 3,64 точки).

Общините, които получиха най-ниски оценки, са Кърджали (с общ индекс 2,68), Силистра (с общ индекс 2,79) и Хасково (с общ индекс 2,83 точки).

В сравнителен план най-голяма е динамиката при община Благоевград, която за 5 години е загубила 16 позиции и от 8-о място през 2017-а сега е на 24-то.

Активният подход на проекта включва и работа с общините, които полагат усилия за устойчиви антикорупционни политики и практики за добро управление с цел подобряване на бизнес-климата в регионите. За целта през първите 6 месеца на 2023-та експерти на Асоциация „Прозрачност без граници“ се срещнаха с екипите на 9 общини.

През юли 2023 година експертите на Асоциация „Прозрачност без граници“ отново започват да анкетират представителите на местните институции. В края на септември ще е ясна моментната снимка на местната власт в края на мандата 2019-2023. След изборите през октомври пък ще бъдат оценени медиите и политическите партии.

0

Изпълнителният директор на Сдружение „Асоциация прозрачност без граници“ г-н Калин Славов каза:

„Резултатите и анализът на индекса ще бъдат използвани за оценка на местната бизнес среда, както и за отговорите на 3-те въпроса:

• Къде се случва корупцията?
• Защо се случва?
• Кой носи отговорност?“

Как да бъде подобрена работата на местната власт в Смолян обсъдиха заместник-кметът на общината Марин Захариев и изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов. Повод за това бяха резултатите от класацията на общините, включени в Индекса на местната система за почтеност за 2022 година, в която община Смолян е отстъпила с 5 позиции в сравнение с последната класация от 2017-а.

Новата обобщена оценка е 2,98 т. От институциите на местната власт и местното самоуправление най-висока оценка получава общинската администрация с индекс 3,48 т., като след нея се нарежда кметът (3,17 т.), следван от Общинския съвет (2,64 т.)

Общинската администрация отбелязва съществен напредък при предоставянето на услуги, включително по електронен път, с възможности за дистанционно извършване на справки за движението по преписките. По-ниската оценка в сравнение с 2017-а е заради недостатъчното ниво на прозрачност относно управлението на общинските предприятия.

Изследването на Общинския съвет показва ниска ефективност на контролната дейност спрямо кмета. Връзката с гражданите не е достатъчно добра, като предпоставка за това са и лошата публичността на различните канали за контакт – липсва информация за приемни дни, данни за контакт с общинските съветници (снимка, служебен мейл, приемни дни). На сайта на Общинския съвет не се открива информация за графика на заседанията, темите и обсъжданите документи. В резултат работата на Общинския съвет е оценена с 2,64 т. при 3,13 през 2017-а г.

Според анализа кметският екип не използва възможните канали за отчетност и комуникация с обществеността (например, чрез участия в медии и пресконференции и брифинги). Взаимодействието с гражданите и с местния бизнес при разработване на политики за развитие на общината и на правилата за регулиране на икономическа дейност е незадоволително – на сайта на общината не се открива информация относно правила и състави на консултативни и обществени съвети. Журналистически публикации повдигат въпроси относно възлагането на дейности на общински предприятия и изпълнението на антикорупционни норми от членове на екипа.

Местният бизнес е с индекс 1,97 т. – на последно място в сравнение с останалите сектори в общината. Роля за тази оценка имат и непоследователните действия на общината относно създаването на условия за стартиране на икономическа дейност и за привличане на инвестиции. Като цяло, фирмите и бизнес организациите не са активни както в изработването на становища относно правилата за икономическа дейност, така и в разработването и осъществяването на политики за добро управление и превенция на корупцията. Местният бизнес няма установена практика за подкрепа на антикорупционни инициативи на гражданското общество.

„Някъде се позагуби връзката между местна власт и местно самоуправление, особено в периода на кризата, и гражданите престанаха да бъдат активни в търсенето на информация и във взаимодействието си с местните власти. А местните власти по един удобен за тях начин започнаха да се отдръпват. Тази връзка се разкъса и това ще бъде една от задачите – възстановяването й“, коментира Калин Славов.

0

За 5 години – между 2017-а и 2022-ра, община Велико Търново е отстъпила от 9-о на 10-о място в общата класация на общините областни центрове, включени в Индекса на местната система за почтеност за 2022 година. Това съобщи социологът Ваня Нушева – експерт към Асоциация „Прозрачност без граници“ на среща със зам.-кмета Нейко Генчев.

От институциите на местната власт и местното самоуправление във Велико Търново най-висока оценка получава общинската администрация с индекс 3,95 т. Кметът е с 3,62 т.

Сред основанията за високата оценка на администрация са изградените системи за предоставяне на административно обслужване, включително на електронни услуги. Следва да се открои платформата „Гражданите“, чрез която жителите на общината могат своевременно да подават сигнали за нередности, уточни Ваня Нушева. Тя препоръча реорганизиране на информацията в сайта на общината: така, че отделните информационни единици да бъдат по-лесно видими и достъпни с цел по-добра отчетност и прозрачност в работата на администрацията.

Общинският съвет получава оценка 3,37 т. Основните позитиви в неговата работа са свързани с ефективното търсене на отчетност от кмета и администрацията, както и в осигуряването на публичност относно обсъжданите документи.

Структурите на гражданското общество имат обобщен индекс от 3,17 т. тъй като са сравнително пасивни при организацията и участието в антикорупционни инициативи на местно ниво.

Местните организации на политическите партии имат съвкупен индекс 3,75, който в сравнителен план с останалите структури в изследваните градове е сравнително висок. Основен принос за тази оценка имат показателите, отразяващи капацитета, прозрачността и диалога на партиите с местната общност.

Медиите получават оценка едва 2,92 т. – най-вече защото са пасивни по темата за корупцията, като не поддържат специализирани рубрики по въпросите за доброто управление и антикорупция. Съществуват определени дефицити и в прозрачността относно собствеността на част от медиите.