През ноември 2023 г. с представители на общините и изследваните сектори от Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Сливен, Ямбол, Бургас, Хасково, Кърджали, Смолян, Асоциация „Прозрачност без граници“ ще анализираме и дискутираме предварителните данни от изследването Индекс на местната система за почтеност за тази година.

Процесът на оценка в общините – областни центрове взима под внимание засиления  консултативен компонент, като се стреми да включи всички ключови участници на местно ниво, за генериране  на доказателства и ангажиране на широк кръг от заинтересовани страни. 

Специален фокус в изследването е бизнес климатът в общините. Водени от нарастващия интерес към иновациите и предприемачеството, местните власти започнаха да насърчат растежа на нови стартиращи бизнеси. Това доведе до подкрепа за специални местни инициативи, като бизнес инкубатори, обучение по управление на бизнеса и др. Колкото и да са полезни тези инициативи, обаче, заинтересованите страни е добре да разработят програми за подкрепа на стартиращи компании и да проучат начините, по които могат да създават по-добри условия за всички. 

Необходимо е още инструментите и политиките за прозрачност, почтеност и отчетност да бъдат съобразени със спецификата на изследваните сектори в отделните райони, така че да помагат на бизнеса и ключовите участници на местно ниво да посрещнат новите предизвикателства, свързани с доброто управление. 

За тези и други перспективи ще дискутираме с представители на ключовите участници в изследването от общините – областни центрове от Югоизточна България на 15 ноември 2023 г. в Стара Загора.

Картата на инвестиционния климат е създадена въз основа на проучване и анализ на информация в 5 категории (включващи 49 индикатора), които имат отношение към средата за осъществяване на бизнес и за привличане на инвестиции в общините:

1) наличие на публично достъпна и адекватно структурирана информация относно правилата за икономическа дейност и административното обслужване в общините;

2) политики и мерки за насърчаване на иновативни технологични стартъпи и облекчени условия за нововъзникващи бизнеси;

3) политики и мерки за привличане на инвестиции;

4) ключови показатели от изследването по проект LISI относно общинските съвети, кметовете и общинските администрации, структурите на полицията и съдилищата, които определят условията за осъществяване на икономическа дейност в общините;

5) ключови показатели от изследването по проект LISI относно структурите на гражданското общество (медии, граждански организации, бизнес и политически партии), които отразяват способността за обществен контрол върху институциите, респективно за създаване на среда, благоприятстваща инвестициите и честната конкуренция между икономическите субекти.

Скалата за оценка на представянето на общините:

Подробна информация за резултатите от анализа може да видите тук.

0

0

И този път експертите от Асоциация „Прозрачност без граници“ се срещнаха с екип на общината, за да потърсят възможности за подобряване на резултатите. На срещата присъстваха заместник-кметът Динко Тенев, секретарят на общината Пламен Лечев, Гергана Георгиева – Директор „Администрация и правно-нормативно обслужване“ и представители на комисията по ЗДОИ. 

Дефицит в работата на администрацията е неглижирането на необходимостта от въвеждане на етична рамка и публичността при декларирането на конфликт на интереси от всички нива в администрацията, обясни Илко Божков от Асоциация „Прозрачност без граници“.

Оценката за кмета и неговия екип е едва 2,92 т. Причина за това е недостатъчното прилагане на принципите за прозрачност и отчетност относно управленската програма и контрола върху общинските дружества, доставчиците на публични услуги и изпълнителите на обществени поръчки.

Идентичен дефицит се установява и при Общинския съвет, чиято оценка е 2,31 т. (най-ниската в сравнение с останалите институции на местно ниво). Откроява се липсата на прозрачни механизми за консултации с гражданското общество и с бизнеса при формулирането на политики за развитие на общината, както и неглижирането на темата за етичните стандарти и прозрачността при декларирането на конфликти на интереси.

Най-висока оценка сред останалите сектори получават медиите (2,88 т.), които, обаче, са финансово зависими от бюджетите за публичност на местните институции. Съществен недостатък е и липсата на разследваща журналистика на местно ниво.

Местните граждански организации получават оценка 2,67 т.: не им достигат както финансови ресурси (включително и липса на общински фондове за финансиране на обществено значими дейности), така и на експерти и доброволци. Това се отразява и на тяхната дейност, която се оценява като значително по-пасивна в сравнение с други общини – областни центрове.

„Една от идеите на проекта е точно това – разговорът между местните власти, припознаването на добрите практики и същевременно тяхното възприемане. Много често не става въпрос за сериозни изменения, а за организационни действия и за повече активност за предоставяне на информация“, обясни изпълнителният директор на асоциацията Калин Славов.