Общата стойност на Индекса на общинската администрация през 2024 година е 3,89 точки. Това представлява най-високата оценка сред всички разгледани сектори и е доказателство за стабилността и основополагащата роля на администрацията в управлението на местно ниво, дори при смяна на ръководството. В сравнение с 2023 г. се наблюдава незначително повишение на индекса от 3,80 т. през 2023 г. до 3,89 т. през 2024 г.

На първо място в класацията се нарежда общинската администрация на Бургас (4,40), следвана от Русе (4,39), Монтана (4,32) и Търговище (4,30). Най-ниска оценка получава администрацията в Кърджали (2,90).

Капацитетът на местната администрация се оценява по показатели, които анализират наличието на достатъчни ресурси за ефективно предоставяне на административни услуги и гарантираната независимост на работата й, включително съществуващата нормативна база. През 2024 г. продължава тенденцията, наблюдавана и през 2023 г., за разширяване на спектъра от административни услуги, предоставяни по електронен път – от 4,53 т. през 2023 г. до 4,67 т. през 2024 г. Отново се наблюдава активно участие на общини в проекти за свързаност със системи за обмен на информация, като например в случая с Велико Търново, което е интегрирано в Средата за електронен обмен на съобщения и свързано със Системата за сигурно е-връчване.

Въпреки този напредък, картината относно гарантиране на независимостта на администрацията остава сравнително стабилна. Въведени са формални правила и процедури, които са в процес на развитие, но все още няма значителни примери за ефективни инициативи и предложения от страна на служителите в администрацията, които да водят до реални подобрения в работата й.

По отношение на принципите на управление, включващи прозрачност, отчетност и етика, през 2024 г. редица общини обновиха или надградиха своите уебсайтове, като например Благоевград, Велико Търново, Силистра и Хасково. Тези практики се разширяват с нови стратегии за оценка и самооценка на администрацията, както и изготвяне на мерки за подобряване на дейността. Придържането към етични стандарти, въпреки че има напредък, все още се характеризира с по-скоро формален подход. Например, 10 от изследваните 27 администрации заявяват, че прилагат стандартния етичен кодекс, без да разглеждат необходимостта от разработване на собствен етичен кодекс.

Показателят за публичност и отчетност относно управлението на общинските предприятия също показва подобрение, като стойността му нараства от 3,07 т. през 2023 г. до 3,24 т. през 2024 г. Това е резултат от усилията на Асоциация „Прозрачност без граници“, която е насърчила администрациите да осигурят публичност на отчетите на общинските предприятия. Примери за добри практики в това отношение предоставят Благоевград, Бургас, Варна и Русе.

По отношение на отчетността на самите общински администрации, се установява разнообразие в практиките. Общинската администрация в Монтана е добър пример за съдържателно изпълнение на отчетност, като публикува подробни отчети за работата на всички свои дирекции. Администрациите в Русе и София също предоставят редовни отчети чрез социални медии или новинарски секции на своите сайтове.

В контекста на прозрачността в процеса на вземане на решения, свързани с важни проекти и нормативни документи, няколко общини осигуряват достъп до необходимата информация, включително становища и предложения от гражданското общество. Примерите включват Бургас, София, Добрич, Търговище и Смолян.

Наблюдава се и напредък в създаването на благоприятни условия за инвестиции. През 2024 г. много общини, като Перник, Благоевград и Пловдив, активизираха усилията си за развитие на индустриални и логистични зони, а специализирани сайтове за инвестиционния климат бяха създадени и в Благоевград, Велико Търново и Перник.

Въпреки тези положителни резултати, съществуват дефицити, особено в осигуряването на публичност относно процеса на възлагане на обществени поръчки и отчетността на проектите. Добри примери в тази област дават Разград, Смолян, София и Търговище, но в други общини отчетността остава минимална.