Водена от убеждението, че местното самоуправление има ключова роля за социално-икономическото развитие на българските градове и региони, а утвърждаването на принципите на доброто управление изисква участието на всички ключови институции и социални актьори на местно ниво, от 2014 г. Асоциация „Прозрачност без граници”, българското представителство на международната организация за борба с корупцията Transparency International, осъществява ежегодно наблюдение и оценка на „Местната система за почтеност в България“. Инициативата цели да подпомогне повишаването на антикорупционния капацитет на местната администрация чрез развитието на устойчиви антикорупционни политики и да насърчи взаимодействието между институции и социални актьори от различните региони на страната с цел обмяна на добри практики, ефективно работещи модели на добро управление и политики за противодействие на корупцията. Обект на изследване са всички институции и структури на местно ниво в 27-те общини – областни центрове в страната, включително институцията на местния обществен посредник.

Резултатите от изследването показват, че институцията на местния обществен посредник има съществен принос към местната система за почтеност, доколкото предоставя възможност на гражданите да защитават своите законови интереси, допринася за утвърждаването на принципите на доброто управление и спомага за  повишаване доверието на гражданите в органите на местно самоуправление и местна власт.

Същевременно практиката в много от общините – областни центрове показва, че изискуемото мнозинство от 2/3 от членовете на общинския съвет при избор на местен обществен посредник, макар да цели да гарантира надпартийност и безпристрастност на местния омбудсман, всъщност поставя сериозни пречки пред възможността за създаване на тази институция на местно ниво. Наблюденията на Асоциация „Прозрачност без граници“ върху функционирането на институцията на местния обществен посредник показват още, че в някои общини, в които е съществувала установена традиция на ефективна работа на местния омбудсман, тъкмо високият праг на изискуемо мнозинство се оказва причина за прекъсване на дейността на институцията.

От тази гледна точка, считаме, че предлаганите в чл. 50ж (2) облекчени условия за избор на местен омбудсман биха били предпоставка за създаване на институция на местен обществен посредник в по-голяма част от българските общини. Важно е да се отбележи, че принципът на политическа безпристрастност на местния омбудсман може да бъде постигната в много по-голяма степен чрез прозрачна процедура на конкурсен подбор и участие на представители на гражданските организации в процеса на обсъждане на номинациите.

На следващо място, предлаганите разпоредби в чл. 50а също биха спомогнали за достъп на по-голяма част от гражданите на българските общини до услугите, оказвани от местните обществени посредници.

В заключение, считаме, че предлаганите промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация по отношение на института на обществения посредник ще спомогнат за развитието на институцията на местния омбудсман в България и ще допринесат за повече прозрачност, отчетност и публичност в местното самоуправление и местната власт в България.

Добрич се нарежда сред десетте града, заемащи добри позиции в класацията на Местната система за почтеност с индекс 3,31 по скала от 1 (минимална стойност) до 5 (максимална стойност). Основен принос за това имат високата степен на прозрачност и ефективност в работата на публичната администрация (4,64) и добрите показатели за дейността на кмета (4,30) и, в известна степен, на общинския съвет (3,53). Дейността на гражданските организации (3,31) и съда (3,32) дава съществен принос за общата оценка на общината. Важна роля при функционалната оценка на местната система за почтеност има прокуратурата, която за последните три години няма върнати дела за разследвани случаи на корупция. Същевременно макар да отбелязва общ резултат по-висок от средния за страната, Община град Добрич все още е далече от оптималните нива на прозрачност и отчетност. Основен дефицит в приноса към местната система за почтеност регистрират медиите (2,49), полиция (2,50), бизнес (2,67) и местните политически формации (2,92). За да бъде допълнително развит моделът на добро управление е необходимо да се развие потенциалът на Областния съвет за превенция и противодействие на корупцията, както и да бъде обсъдена необходимостта от създаването на институция местен обществен посредник. Община Добрич задава някои важни добри модели за прозрачност и почтеност, обобщени от екипа на Асоциация „Прозрачност без граници“ в Каталога на добрите практики в Местната система за почтеност, който можете да намерите тук. http://transparency.bg/wp-content/files/Asociacia_Prozrachnost_bez_granici_Katalog_na_dobrite_praktiki.pdf Тези практики могат да бъдат допълнително надградени с въвеждане на иновативни модели на разработване на публични услуги и взаимодействие с гражданите като употреба на отворени данни, краудсорсинг и други. Тези инициативи също бяха сред темите на дискусията днес.

Сравнително високите резултати се дължат на устойчивия капацитет, добрите практики и ефективното взаимодействие между органите на местна власт и местно самоуправление – кметски екип (4,63), местна администрация (4,69) и Общински съвет (4,19), регистрирани в рамките на изследвания период 2014-2015 г.

Ефективната работа на Областния обществен съвет за противодействие на корупцията и районната прокуратура са допълнителен стълб във функционирането на местната система за почтеност. Съществен принос към общата оценка на индекса имат и съдилищата в града (3,32).
Същевременно фактът, че общината отбелязва резултат около средния по скалата на изследването, показва наличие на значителен потенциал за развитие. Средни оценки за приноса си към местната система за почтеност регистрират и политическите формации (3,17).

Под средния потенциал за принос към местната система за почтеност регистрират органите на МВР (2,94), организациите на местния бизнес (2,42), регионалните медии (2,64) и гражданските организации(2,78). В рамките на дискусията с членове на екипа на Областна администрация-Габрово и представители на Областния обществен съвет за превенция на корупцията бяха обсъдени възможности за създаване на институцията на местния обществен посредник, както и за активизиране работата на Областния съвет в подкрепа на инициативи за прозрачност и почтеност.