През 2015 г. общината е сред най-слабо представилите се в класацията по почтеност. Видин е сред общините, които тепърва се очаква да развиват устойчива местна система на почтеност, стартирайки от ниски стойности на индекса 2,84 по скала от 1 до 5, където 5 е оценка за максимално добро представяне, а 1 – за много слабо представяне на изследваните институции и структури по отношение на стандартите за прозрачност и почтеност. Кметската институция в община Видин (3,06) е изправена пред сериозно предизвикателство да направи оценка на дефицита на добри практики, наследени от предходния мандат 2011 -2015 г. Средни показатели за принос към местната система за почтеност регистрират единствено общински съвет (3,25), местната администрация (3,21) и органите на МВР (3,11). Местните политически партии (2,31) и организации на бизнеса (2,22) са в най-голяма степен длъжници за развитието на устойчива местна система за почтеност. Съдилищата (2,93), регионалните медии (2,61) и гражданските организации (2,64) е необходимо да подобрят капацитета си за ефективен принос към местната система за почтеност. Препоръчително е да се преосмисли необходимостта от създаването на институция местен обществен посредник, както и активизиране работата на Областния обществен съвет за противодействие на корупцията. През 2016 година екипът на Асоциация „Прозрачност без граници“ насочва своите усилия към работа с представителите на местната власт и местно самоуправление, гражданските организации, бизнеса и медиите в община Видин за прилагане на добрите практики, установени от изследването на местната система за почтеност в други общини. На22 април 2016 г. беше проведена работна дискусия с граждански организации по темата за приноса на гражданския сектор в изграждането на местна система за почтеност. В периода 19-26 април 2016 г. представители на регионални медии от Видин, Лом и Монтана взеха участие в Майсторски клас по разследваща журналистика, организиран от Асоциация „Прозрачност без граници“ в рамките на инициативата „Индекс на местната система за почтеност“.

В нея взеха участие представители на Областна администрация – Хасково, ръководителите на органите на съдебната власт в областта, на ОД МВР-Хасково, представители на бизнеса и медиите. Хасково е сред градовете с най-слабо представяне в изследването на Асоциация „Прозрачност без граници“ за 2015 година. Слабите резултати се дължат на комплекс от фактори – ниска степен на ангажираност на местните политически формации (1,75) и бизнес организации (2,00) с темата за добро управление, недостатъчната прозрачност на органите на МВР (1,89), неефективното участие на медиите (2,69) и гражданските организации (2,76) в осъществяване на контрол върху дейността на публичните институции. Органите на местно самоуправление са изправени пред сериозно предизвикателство да направят оценка на дефицита на добри практики, наследени от предходния мандат 2011 – 2015 г. Асоциация „Прозрачност без граници“ препоръчва създаване на институцията местен обществен посредник и по-активна работа от страна на Областния обществен съвет за противодействие на корупцията. През 2016 година екипът на Асоциация „Прозрачност без граници“ насочва своите усилия към работа с представителите на местната власт и местно самоуправление, гражданските организации, бизнеса и медиите в община Хасково за прилагане на добрите практики, установени от изследването на местната система за почтеност в други общини. На 7 април 2016 г. беше проведена работна дискусия с граждански организации по темата за приноса на гражданския сектор в изграждането на местна система за почтеност. В периода 5-12 април 2016 г. представители на регионални медии от Хасково и региона взеха участие в Майсторски клас по разследваща журналистика, организиран от Асоциация „Прозрачност без граници“ в рамките на инициативата „Индекс на местната система за почтеност“.

В Индекса на Местната система за почтеност Благоевград е сред общините, които заемат средна позиция със стойност от 3,02 пункта по скала от 1 до 5, където 5 е най-високата възможно оценка. Това нарежда Благоевград на 16-то място сред общините областни-центрове в България. Този резултат се дължи на средното представяне на Общинския съвет и съдилищата в града, чиято роля е близо до средните стандарти за страната. Добър потенциал е установен по отношение работата на кметската институция и местната администрация, но е необходимо той да се надгради с добри практики като използването на инструментите на електронното правителство и консултирането с граждани. Прозрачността и почтеността на управлението в работата на местните органи на власт и самоуправление се очертава като основен дефицит. В общината от няколко години не съществува местен обществен посредник – дефицит, който следва да бъде компенсиран своевременно. Приносът на органите на МВР, медиите и политическите партии, както и на бизнеса в местната система за почтеност не е задоволителен. Изключително нисък резултат отбелязват и местните граждански организации, които се нареждат на последно място в общата класация на сектор гражданско общество за страната. Необходими са целенасочени мерки за подкрепа на активното гражданско общество в региона, включително чрез създаването на специализирани финансови механизми за подкрепа на местния граждански сектор, разпределяни прозрачно, отчетно и на конкурентен принцип. В тази посока бяха и конкретните предложения на Асоциация „Прозрачност без граници“ за добри практики за повишаване капацитета на гражданското общество за осъществяване на граждански контрол и превенция на корупцията. Повече за тях можете да откриете в Каталога на добрите практики, публикуван през м. юни 2016 г. от Асоциация „Прозрачност без граници“ в рамките на инициативата Индекс на Местната система за почтеност.