0
Основни тенденции: 2015 – 2024
Дигитализацията на административните услуги и публичността на регистрите подобриха прозрачността и отчетността. Много общини успешно интегрираха онлайн платформи, които позволяват подаване на сигнали за нередности и улесняват взаимодействието с гражданите.
Общинските администрации и кметовете демонстрират устойчив ръст на индексите. Този успех се дължи на разширяване на електронните услуги, подобряване на комуникацията с бизнеса и гражданите и увеличаване на публичността на бюджетите и местните проекти.
Организациите в гражданския сектор остават активен и независим участник в процеса на подобряване на прозрачността. Те провеждат наблюдение върху институциите и насърчават приемането на добри практики.
Въпреки че са приети закони за прозрачност и защита на подателите на сигнали, местните власти често подхождат формално към изпълнението им. Липсват реални механизми за разкриване на корупция и ефективно управление на обществените средства.
Резултатите на индекса показват значителни регионални различия. Докато общини като Бургас и Русе са примери за добри практики, изоставащите региони страдат от липса на капацитет и прозрачност. Често остава пасивен в борбата срещу корупцията и в диалога с местните власти.
Финансовите проблеми на местните медии и натискът върху журналистите ограничават възможността за разследваща журналистика.
Натовареността на съдилищата и недостатъчната ефективност на полицията при разкриването на корупционни престъпления намаляват доверието в тези институции.
Какво е необходимо да се подобри?
- Подобряване на антикорупционните практики
- Въвеждане на механизми за вътрешен контрол в общините.
- Създаване на специализирани екипи за превенция на корупцията.
- Насърчаване на прозрачността в управлението на обществените поръчки.
- Разширяване на гражданското участие
- Разработване на инструменти за включване на гражданите в бюджетния процес и стратегическото планиране.
- Насърчаване на партньорствата между местната власт, бизнеса и гражданските организации.
- Укрепване на медиите и съдилищата
- Осигуряване на финансова независимост на медиите.
- Намаляване на натовареността в съдилищата чрез оптимизация на процесите и електронни системи.
Покачване на общия индекс
През 2015 г., когато изследването беше проведено за първи път, общият резултат на Индекса беше 3,14 точки. За 2024 г. индексът достигна 3,27 точки. Това е показател за постепенно укрепване на местните институции и въвеждането на добри практики за управление.
Ключови фактори за напредъка:
- Технологична трансформация: Развитието на електронното управление значително улесни достъпа до информация и подобри взаимодействието между администрацията и гражданите.
- През последните години се наблюдава активната роля на гражданските организации и инициативи, които насърчават и разпространяват принципите на добро управление.
- Изменения в законодателството, свързани с местното самоуправление и защитата на подателите на сигнали за нарушения, допринесоха за по-добра отчетност.
Как се промениха институциите?
Общинска администрация
Общинската администрация показва най-значителен напредък. От индекс 3,81 през 2015 г., през 2024 г. тя достига 3,89. Напредъкът се дължи основно на:
- Разширяване на електронните услуги.
- Осигуряване на по-голяма прозрачност в управлението на публични ресурси.
- Публикуване на достъпни регистри и информация за проекти.
Кмет
Индексът на кметовете е нараснал с 22% от 3,57 през 2015 г. до 3,82 през 2024 г. Този ръст е подкрепен от:
- Активно участие в социални платформи за комуникация с гражданите.
- Усилия за включване на гражданите в бюджетния процес.
- Въпреки това, остава нуждата от по-ясно регламентирани антикорупционни механизми.
Общински съвети
Тенденциите за 2024 г. спрямо периода 2015-2017 г. при общинските съвети показват значително подобрение в няколко ключови области.
През 2024 г. се наблюдава увеличаване на прозрачността на общинските съветници чрез предоставяне на достъп до служебни мейли, телефони, биографии и снимки. Това създава по-добри условия за диалог с гражданите (2,89 т. спрямо 2,11 т. през 2015-2017 г.).
Значителен напредък е постигнат в публичността на дневния ред и материалите на заседанията на комисиите, като резултатите са се покачили до 3,73 т. спрямо едва 1,15 т. в предходния период.
Отчетността на общинските съвети вече е утвърдена практика с отчети на всеки 6 месеца или 1 година, което е довело до ръст на индекса до 3,17 т. спрямо 2,16 т. през 2015-2017 г.
Видеоизлъчването на заседанията, въведено със законовите промени (ЗМСМА от 1.2.2024), допълнително укрепва прозрачността.
Контролът върху дейността на кметовете е значително подобрен благодарение на регистър на питанията от съветниците и отговорите на кмета, като индексът се е покачил до 4,31 т. спрямо 2,54 т. в периода 2015-2017 г.
Тенденциите ясно показват, че промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) от началото на 2024 г. са допринесли значително за подобряване на отчетността, публичността и контрола върху местната власт. Въпреки това има още поле за развитие, особено в активното участие на гражданите в процесите на вземане на решения.
Следващите стъпки трябва да включват:
Допълнително популяризиране на новите възможности за гражданско участие.
Осигуряване на лесен достъп до публикуваните отчети и материали.
Засилване на ангажираността на общинските съветници чрез отворени канали за обратна връзка.
Това ще доведе до още по-голяма прозрачност и доверие в местното самоуправление.
Други ключови сектори
Бизнес: пасивност по отношение на антикорупционните инициативи, както и липса на стимули за активно участие в публично-частни партньорства. Наблюдава се ръст в достъпа до електронни услуги, които улесняват бизнеса, но те все още не се използват ефективно за прозрачност и отчетност.
Гражданското общество: Успешни застъпнически кампании за законодателни промени, включително в сферата на прозрачността и защитата на подателите на сигнали. Създаване на платформи за обществен диалог и партньорства с институциите. Ограничена активност в по-малките и икономически по-слаби региони.
Съдилища: Подобренията през годините са ограничени от високата натовареност, което задържа индекса около 3,50 точки през последните години.
Полиция: Напредък в нормативната база за подаване на сигнали, но ниски резултати в справянето с корупционни престъпления.
Медии: Относителен застой в индекса, дължащ се на финансови трудности и компромиси с професионалните стандарти.
Класация на общините: Еволюция и предизвикателства
Резултатите на индекса показват значителни регионални различия. Докато общини като Бургас и Русе са примери за добри практики, изоставащите региони страдат от липса на капацитет и прозрачност. Често остава пасивен в борбата срещу корупцията и в диалога с местните власти.
Кърджали остава на дъното на класацията на Индекса на местната система за почтеност поради няколко ключови фактора. Общината страда от недостатъчен административен капацитет и липса на ефективни механизми за прозрачност и отчетност. В региона често се наблюдава формално прилагане на законите за публичност, което затруднява гражданите да получат достъп до информация за решенията и дейността на местната власт.