Община Кърджали заема последното 27-мо място в общата класация на общините, включени в Индекса на местната система за почтеност за 2022 година. Съвкупният индекс е 2,68 точки, измерен по скалата от 1 т. (най-ниска стойност) до 5 т. (най-висока стойност). От институциите на местно ниво най-висока оценка получават структурите на държавни органи – съдилищата (3,63 т.) и местните структури на полицията (3,59 т.). Оценките за съдилищата са резултат от изградения капацитет и от стандартите за отчетност и висок капацитет на национално ниво. С относително по-малка разлика след тях на трето място се нарежда общинската администрация (3,09 т.), като позитивните оценки в нейната работа се дължат на развитието на система за електронно предоставяне на услуги и на мерките на осигуряване на достъп до базисна информация, необходима за гражданите и бизнеса (регистри с разрешителни за строеж, предприятия общинска собственост).
 
Най-висока оценка сред останалите сектори получават гражданските организации (2,84 т.), като в тази връзка основни позитиви имат способността им за мобилизиране на доброволци и авторитетни личности при изпълнението на техни инициативи, работата по осъществяване на инициативи за противодействие на корупцията, както и сравнително доброто изпълнение на стандартите за публичност и прозрачност относно осъществяваните проекти.
 
Оценката на кмета е 2,41 т., като при изследването са регистрирани редица дефицити, свързани с липсата на публично заявени управленска програма и на отчети за нейното изпълнение, както и на отчетност относно изпълнението на проектите, изпълнявани от общината. Съществени дефицити в управлението на общината се установяват в следните насоки: отсъствие на целенасочена политика за развитие на експертния капацитет на общинската администрация (участията в обучения и квалификационни курсове), недостатъчно ясно дефинирани правила и нефункциониращи механизми за взаимодействие с местния бизнес и с гражданското общество; пропуски в политиката за прозрачност и осигуряване на достъп на гражданите. Изследването регистрира незадоволително ниво на контрол върху доставчиците на публични услуги по договори по проекти на общината, включително и върху изпълнителите на обществени поръчки. Местният бизнес има възприятия и оценки за неравнопоставен подход спрямо него от страна на контролните органи. Въпреки че правилата за регулиране на местната икономическа дейност са публично достъпни, липсват ясни механизми за консултации с местния бизнес и за обсъждания с местните граждански организации относно политиките за развитие на общината.
 
Общинският съвет получава обобщена оценка 2,54 т., като основните дефицити в неговото функциониране се изразяват при осъществяването на контролната дейност спрямо местната изпълнителна власт, непосредствения диалог с избирателите и отчетността за работата на общинския съвет и на отделните комисии.
 
Начинът, по който функционират институциите на местната власт и местното самоуправление се отразява и върху оценката за функционирането на местния бизнес – тя е 1,94 т. и е най-ниската в изследването. В тази връзка на преден план излизат критични оценки за непрозрачност относно решения на местните власти и практическа зависимост на бизнеса, недостатъчно атрактивни условия за привличане на инвестиции, пасивност на местния бизнес при изработването и отстояването на позиции относно регулации, засягащи неговата дейност. Обобщената оценка за медиите е 1,99 т., като в тази връзка на преден план се открояват финансовата зависимост на местните медии (включително от рекламни бюджети, бюджети по проекти и бюджети за информационни дейности на общината) и от неравнопоставения достъп до информация за част от медиите.