Индекс 2023
За всички стълбове
2023, ОБЩИНА Добрич
3.39
1 2 3 4 5 3.37 Общинскисъвет 4.33 Кмет 4.20 Общинскаадминистрация 3.07 Политическипартии 3.56 Съдилища 3.61 Полиция 2.42 Бизнес 2.75 Медии 3.02 Гражданскообщество 3.56 Общинскоздравеопазване

Община Добрич получава обобщена оценка 3,33 т., с което заема 9-то място в общата класация на общините, включени в Индекса на местната система за почтеност за 2022 година. От институциите на местната власт и местното самоуправление най-висока оценка получава 4,40 т., следвана от кмета (4,35 т.) и от Общинския съвет (3,33 т.).

 

Общинската администрация получава една от най-високите оценки в сравнение с останалите общински администрации, включени в изследването – 4,40 т. Основанията за тази оценка са: изградените системи за предоставяне на административно обслужване, включително на електронно услуги; ясните правила за функционирането на администрацията и прилаганите политики за мониторинг на дейността й; придържането към стандарти за отчетност и за обратна връзка с гражданите; осигуряването на своевременен публичен достъп до проектите на документи и решения, което може да служи като предпоставка за участие на гражданите и бизнеса в консултативния процес по тяхното обсъждане. В тази връзка следва да се подчертае поддържането на адекватно ниво на отчетност относно резултатите от работата на отделните институции и структурни звена в общината – администрацията поддържа пълен набор от отчети относно изпълнението на управленските програми на кмета и на общинския съвет, относно изпълнението на отделни стратегии, планове и програми, изпълнявани от създадените съвети, относно дейността на общинските предприятия, управлението на общинската собственост и концесиите, достъп до регистри и др. Изследването регистрира необходимост от структуриране на усилията на администрацията и ръководния екип на общината към привличане на инвестиции. В тази връзка приемането на наредби и вземането на решения за създаване на икономическа зона с инфраструктура са оценени като първите стъпки в правилна посока, които следва да бъдат продължени със следващи по-активни действия.
 
Кметът (индекс 4,35 т.) има ясна визия за управлението на общината, като е разработил управленска програма, политика за добро управление на общината, редица планове и стратегически документи за развитие и се придържа към високи стандарти за отчетност относно тяхното изпълнение. Като ръководител на местната администрация, реализира ясна политика за развитие на капацитета й чрез включване на служителите в квалификационни курсове и програми. В общината е създадена система за мониторинг и ефективен контрол върху дейността на администрацията, която обхваща и изпълнението на етичния кодекс от страна на служителите. Кметът осъществява адекватен контрол върху дейността на общинските дружества, като използва механизмите за одит; дейността на контролните органи се основава на ясен и равнопоставен подход спрямо икономическите субекти. В общината е създадена ясна нормативна база за консултативния процес с бизнеса и структурите на гражданското общество, като е осигурена публичност на правилата и на съставите на обществени и консултативни съвети. Така например в общината е учреден Съвет за икономическо развитие, който цели да подпомага дейността на местната изпълнителна власт и за предоставя становища относно политики за развитие на общината. Наред с това обаче липсва актуална информация относно резултатите от дейността на изградените формати за консултации и сътрудничество. Изследването регистрира и недостатъчно последователни усилия за създаване на благоприятна среда за инвестиции, като създаването на наредби и определяне на и
 
Общинският съвет получава оценка 3,33 т. Основните позитиви в неговата работа са свързани с приноса на общинските съветници при формирането на бюджета на общината и използването на един от класическите инструменти за контрол върху местната изпълнителна власт – питането към кмета. Оценката относно механизмите за консултиране мнението на гражданите и бизнеса има средна стойност, като тя е резултат както от изразени позитивни оценки на граждански организации и на представители на бизнеса, че могат да изразят своето мнение, така и недостатъчната прозрачност на правилата за участие в консултативния процес. В тази връзка са установени критични оценки относно прозрачността и равнопоставеността на подхода при обсъждане на правилата за регулиране на икономическата дейност – по оценки на анкетирани представители на бизнеса някои от решенията на Общинският съвет  затрудняват икономическата дейност и в част от наредбите се предоставя предимство на определени фирми. В този контекст е необходимо да се отбележи и критично ниската оценка относно един от водещите показатели за капацитета – независимостта на общинските съветници от влиянието на частни интереси – резултатите от изследването показват, че има решения на ОбС, които са резултат от непрозрачно лобиране и дават основания за обжалването им от областния управител. Данните от изследването показват и незадоволителна степен на прозрачност и отчетност относно работата на постоянните комисии на Общинския съвет.
 
Структурите на съдилищата получават обобщена оценка от 3,98 т., като основен принос за нея имат по-високите оценки на показателите относно капацитет и отчетност при управлението, които са резултат от придържането към национално установени стандарти, а по-ниско оценените показатели се отнасят до броя на обжалваните и протестираните дела и до проблеми при спазване на етичните стандарти и правилата за отвод при конфликт на интереси.
 
Полицията има индекс от 3,04 т., като принос за тази стойност имат ниските оценки относно управление способността за устояване на корупционен натиск спрямо служителите, ефективността на системата за докладване на корупция и разкриването на корупционни престъпления и непоследователната практика по предоставяне на достъп до обществена информация; по-високи стойности имат показателите за ефективност при разследването на други престъпления, където има нисък брой на върнати досъдебни производства поради процесуални нарушения при разследването.

 

Общата оценка в индекса на политическите партии е 3,57 т. Партиите разполагат с ресурси, за да осъществяват своята дейност. В тази връзка основните източници на финансиране са средства от субсидия, предоставени чрез партийните централи, и дарения. Регистрирана е ниска степен на прозрачност относно използването на финансовите ресурси по време на предизборни кампании, включително и на прозрачност относно медийното отразяване на кампанията на значителна част от партиите.
 
Оценките относно управлението на местните партийни структури (прозрачност, отчетност и етични стандарти) са по-ниски в сравнение с оценките относно тяхната роля в местната общност. в тази връзка се установяват дефицити при прозрачността относно партийните ръководства и информираността на партийните членове относно наличието на етични правила, които следва да регулират политическата им дейност. По-високи стойности имат показателите относно ролята, измерена чрез взаимодействие с гражданското общество и подкрепата за антикорупционни мерки. В тази връзка следва да се подчертае, че повечето от местните партийни организации дават примери за осъществени инициативи в отговор на очаквания на гражданите и подкрепят различни граждански инициативи. По отношение на подкрепата за антикорупционни мерки се установява разминаване между дефинирани приоритети за противодействие на корупцията на национално ниво и по-общ декларативен подход към антикорупционните мерки на местно ниво.
 
Местните граждански организации имат индекс 2,92 т. По-високи показатели са регистрирани относно капацитета, докато показателите за роля и управление на местните организации отбелязват по-ниски стойности. Местните неправителствени организации успяват да мобилизират експерти, авторитетни личности и гражданска подкрепа, за да изпълняват своите инициативи. Те разчитат са разнообразен кръг от източници –  общински програми (които предоставят малък размер на средствата), на безвъзмездна от медиите и на спорадична подкрепа от бизнеса, която е насочена преди всичко към социални и благотворителни каузи. Гражданските организации могат да осъществяват свободно своята дейност. През последната година няма примери за натиск върху граждански организации; има примери за установено регулярно взаимодействие между граждански организации и местни власти при развитие на политики за местно развитие. В тази връзка възникват въпроси относно способността на неправителствените организации да запазват безпристрастен подход в своята работа и да осъществяван граждански контрол върху местните власти. Наред с установената практика да изискват информация от местните органи на самоуправление, гражданските организации нямат практика през последната година да разработват и да осъществяват антикорупционни инициативи.
 
Местният бизнес получава обобщена оценка на индекса от 2,64 т. Резултатите от изследването показват, че бизнесът проявява спорадична активност при отстояването на позиции относно правилата за икономическа дейност. По оценки на повечето анкетирани местната власт не оказва неправомерно влияние при осъществяването на контрол върху спазването на правилата за осъществяване на икономическа дейност. Критични оценки се изразяват относно подхода на местните власти за създаване на условия за привличане на инвестиции – създадени са планове за изграждане на икономическа зона в града, но инициативата за изграждане на инфраструктура е оценена като първата, но недостатъчна стъпка в тази посока. Местният бизнес не използва ефективно капацитета си, за да оказва по-активна роля за подкрепа на гражданското общество и на местните власт. Бизнесът не е активен по отношение на антикорупционните мерки в общината – както в подкрепа на общински такива, така и със собственици инициативи. Подкрепата за гражданските организации е спорадична и се изразява предимно в социалната сфера.
 
Местните медии получават обобщена оценка на индекса 2,59. На местно ниво съществуват медии, които отразяват различни гледни точки, но някои важни теми остават трайно извън фокуса на медиите. Те изпитват сериозни финансови затруднения, дължащи се на свит рекламен пазар. Договорите за медийно обслужване представляват съществен източник, като това поставя медиите в зависима позиция и накърняват обективността им. Няма случаи на сплашване или тормоз над журналисти във връзка с тяхната работа. Същевременно са установени оценки относно ограничения и самоограничения при отправянето на неудобни въпроси. Смяната на управлението оказва влияние на редакционната и информационна политика при отделни медии. Достъпът до официални източници е равнопоставен, но в единични случаи достъпът е затруднен и има възприятия за привилегироване на определени медии. Най-ниските оценки са установени относно показателите за ролята на медиите в местната общност – през последната година няма примери за разследвания и разкрития на случаи на злоупотреби, нередности или други критични статии; няма създадени рубрики, в които да се публикува такава информация.
 
Индексът на структурите за общинско здравеопазване е 2,47 т. Общината  има миноритарен дял в местната болница. Сградният фонд е в сравнително добро състояние; общината не е отпускала пари за ремонти или за техника в последните 3 години; обикновено ДКЦ закупуват необходимата техника. Съществуват дефицити при осигуреността с медицински кадри, което е резултат от ниското ниво на заплащане и от диспропорции при заплащането на лекари и останалата част от медицинския персонал. Общината е инициирала действия за разкриване на филиал на Медицински университет-Варна в Добрич и е създала фонд „Здраве“ за подпомагане на медицинските кадри, които имат трудов договор с лечебните заведения в града.
 
Темата за антикорупционните мерки не стои на вниманието на ръководствата на общинските структури в здравеопазването; няма примери за собствени антикорупционни политики или за подкрепа на такива инициативи на гражданското общество. Принципно, местните граждански организации и медии имат достъп до информация относно управлението на тези структури, но никой не е искал такъв в последните 3 години. Установена е практика за отчетност пред Общинския съвет, като ДКЦ-тата представят отчет за дейността на всяко тримесечие и годишно до 25 април на следващата година, като отчетите се обсъждат на заседания на ресорните постоянни комисии, а понякога – и на пленарни заседания на Общинския съвет.