Индекс 2023
За всички стълбове
2023, ОБЩИНА Бургас
3.66
1 2 3 4 5 4.18 Общинскисъвет 4.00 Кмет 4.60 Общинскаадминистрация 3.54 Политическипартии 3.78 Съдилища 2.69 Полиция 3.43 Бизнес 3.30 Медии 3.42 Гражданскообщество 3.69 Общинскоздравеопазване

Община Бургас получава обобщена оценка на индекса 3,70 т., с което заема второ място в общата класация на общините, включени в Индекса на местната система за почтеност за 2022 година. От институциите на местната власт и местното самоуправление най-висока оценка получава общинската администрация (4,43 т.), следвана от кмета (4,24 т.), Общинският съвет (4,11). Структурите на съдилищата имат общ индекс 3,77 т., който е резултат от добра степен на материална осигуреност, адекватно продължаващо обучение на магистратите, прилагане на общонационалните стандарти за отчетност и публичност и по-нисък брой на протестирани и обжалвани дела. Индексът на местните структури на полицията е 3,65 т., като в неговата стойност намират отражение както високи оценки относно антикорупционното обучение на служителите, ефективност на разследването (нисък брой на върнати досъдебни производства поради процесуални нарушения), така и оценки, които отразяват дефицити при разкриването на корупционни престъпления и неустойчиви практики за отчетност на полицията на местно ниво.
 
Местните структури на политическите партии получават обобщена оценка на индекса 3,54 т. Като цяло, партиите в общината разполагат с необходимите ресурси, за да функционират – разнообразие на финансови източници, партийни офиси, които са публично достъпни и се използват за осъществяване на партийна дейност. Местните партийни структури оказват подкрепа на гражданското общество, като тя е насочена най-вече за подкрепа на детския и юношески спорт, за хора в неравностойно положение, за културни инициативи и кампании за събиране на средства. Всички партии са включили  антикорупционната тема в предизборните си програми на национално ниво, но по отношение на местно ниво те са по-скоро с декларативен характер. Повечето партии декларират, че вече са реализирали поне една инициатива за добро управление в новия мандат в резултат от проведени поредица от срещи, организирани приемни с граждани или партийни дискусии.
 
Структурите на общинското здравеопазване имат индекс 3,50 т., с което се нареждат на трето място в класацията на сектора. Като цяло, те разполагат с добра материална база, която е процес на обновяване през последните години. Осигурен е достатъчен персонал от лекари, като част от тях са в напреднала възраст; има недостиг на останалите категории медицински персонал; заплащането е добро, като са въведени прозрачни правила за справедливо разпределение на средствата. Общинските структури се придържат към добро ниво на отчетност през Общинския съвет, като на периодична база (всяко тримесечие) извършват пълен отчет пред общинските съветници. По отношение на антикорупционните мерки са създадени и се прилагат стандартните правила (етични правила, канали за сигнализиране), но липсва информация относно подадените сигнали и реакцията по тях. Общинските лечебни заведения се включват спорадично в антикорупционни кампании и в инициативи за добро управление, осъществявани от  гражданското общество.
 
Обобщената стойност на индекса на бизнеса е 3,33 т. Местният бизнес оперира свободно, като за изследвания период липсват данни за злоупотреби с власт от страна на местните власти. Местните власти прилагат основни елементи на политика за облекчаване на условията за стартиране и осъществяване на бизнес. Създадени са и добри условия за привличане на инвестиции (наредби, създадени специализирани структури в администрацията, ангажирани с този тип дейност, създадени индустриални зони), като по оценки на представители на бизнеса тези условия насърчават по-скоро големите компании. Местните бизнес  организации в по голямата си част са пасивни, като с малки изключения дават предложения за промени в наредбите за икономическата дейност; те разчитат на неофициални механизми за разрешават спорове.
 
Местни бизнес организации и фирми не са инициатори на антикорупционни инициативи, по декларират, че подкрепят отделни политики на местните власти за добро управление (най-вече за подобряване на диалога с други фирми, институции и обществото, както и за предоставяне на електронни услуги). Подкрепата за гражданското общество се изразява по-скоро в областта на образованието, спорта и културата, като не се установяват примери за подкрепа на граждански инициативи за превенция на корупцията и доброто управление.
 
Медиите имат индекс 3,22 т. На местно ниво съществува многообразие от медийни източници (като тип, идеология, собственост), като те не отразяват повечето значими политически и обществени гледни точки, а някои важни теми и аспекти остават трайно извън тяхното внимание. По-голямата част от медиите осигуряват политически плурализъм на гледни точки в своето съдържание и по правило не се използват като инструмент за дискредитиране на политически противници. Местните медии срещат определени финансови трудности, но те не възпрепятстват изпълнението на функциите им, а се изразяват в по-ограничени възможности за осигуряване на модерна техника и по-голям брой журналисти; в периода се констатира значително нарастване на електронните сайтове. Местните журналисти работят свободно, като няма официални данни за случаи на уволнени журналисти поради противоречия  със собственика/редактора на медията. Наред с това има съмнения за изолирани случаи на сплашване и/или тормоз над журналисти, като респондентите не посочват конкретни данни. Смяната на управлението води до частични промени в редакционната и информационна политика при отделни медии. Достъпът до информация от страна на местните власти е осигурен, като в отделни случаи тя се „забавя“ и не се дава равнопоставено. Рекламните бюджети и средствата за информационни дейности по проекти на общината не са средство за контрол върху местните медии, макар разпределението им да не е основано на прозрачност и конкурсно начало. Данните от изследването насочват на извод, че местните медии не провеждат разследваща журналистика поради липса на ресурси и за да не създадат предпоставки за ограничения в достъпа до информация.  Съществуват отделни примери на специализирани медийни програми и кампании, които косвено са свързани с темата корупция, но не са конкретно насочени към запознаване на широката публика с антикорупцията и добро управление.

 

Местните граждански организации получават обща оценка 3,19 т., което е малко над средното за страната. Най-високо е оценено измерението капацитет, а най-слабо – ролята на гражданските организации като коректив в местната система за почтеност.
 
Независимостта на гражданските организации е относително висока – върху дейността им не се оказва натиск, няма публично известни данни за зависимост между неправителствени организации и представители на местни власти/партии/бизнес. Община Бургас има механизъм за съфинансиране на проекти на НПО – съществуват правилници за предоставяне на средства от общинския бюджет за съфинансиране на проекти на НПО, като по-съществен акцент се поставя върху финансиране на проекти във връзка с опазване и популяризиране на културата и културно-историческото наследство. Като цяло местния бизнес не счита неправителствените организации за свой сериозен партньор и трудно отделя средства за обществено значими дейности.
 
Местният бизнес предоставя дарения, които са насочени предимно към културни инициативи,  благотворителност и социални дейности. Местните неправителствени организации успяват да мобилизират експерти, авторитетни личности и гражданска подкрепа в изпълнението на своите инициативи, като част от тях определят като възпрепятстващ фактор липсата на достатъчно финансови ресурси. Неправителствените организации могат да разчитат на медийна подкрепа от част от медиите, като те отразяват избирателно част от техните инициативи.
 
Гражданските организации разполагат със свободата да функционират и изпълняват своята дейност. По оценки на анкетирани организации съществуват индикации за създадени зависимости между граждански организации и политически партии и местни власти, като в тази връзка е отбелязан проблемът с граждански организации, създадени с единствено с цел усвояване на финансови средства по проекти.
 
Изследването очертава дефицити преди всичко при ролята на местните неправителствени организации във връзка с превенцията и противодействието на корупцията. Малка част от местните граждански организации имат установена практика да изискват информация от местната власт или го правят спорадично. През последната една година граждански организации има примери на участие на граждански организации в инициативи, свързани с добро управление и развитието н местните общности. Що се отнася до приноса на организациите при разследване на корупция, съществуват предположения, че данните за медийни публикации за злоупотреби или нередности се дължат на разкритията на неправителствени организации. Като цяло, местните НПО нямат капацитет, енергия, ресурси и мотивация да инициират застъпнически кампании за противодействие на корупцията. Някои организации участват с предложения и становища в дейността на местните власти.