Община Благоевград получава обобщена оценка 2,98 т., с което заема 24-то място в общата класация на общините, включени в Индекса на местната система за почтеност за 2022 година. От институциите на местно ниво най-висока оценка получават структурите на държавни органи – съдилищата (3,61 т.). Оценките за съдилищата са резултат от изградения капацитет и от стандартите за отчетност и висок капацитет на национално ниво. На второ място с оценка 3,43 т. се нареждат местните структури на политическите партии, като основен позитивен принос имат сравнително по-високата степен на самостоятелност при номинирането на местни политически представители в изборния процес и активната им роля при подкрепа на обществени кампании. Въпросът за етичните стандарти в дейността на политическите фигури обаче е неглижиран и не стои на вниманието на политическите партии на местно ниво.
 
Сред трите стълба на институциите на местната власт се откроява общинската администрация, която е гръбнакът на местната власт и местното самоуправление и получава оценка 3,39 т. Основната причина е изграденият капацитет на администрацията за предоставяне на административно обслужване, който служи като опорен стълб на другите две институции – кмет (2,97 т.) и общински съвет (3,05 т.). Местната администрация се придържа към добри стандарти за отчетност относно своята работа, но са необходими усилия и ресурси за подобряване на прозрачността и достъпа до информация, която е полезна за гражданите и бизнеси (достъп до регистри, публичност на информация относно финансовото състояние на общината и изпълнението на бюджета). Работата на местният Общински съвет се основава на собствена програма и дефинирани приоритети, но съществени дефицити се установяват относно осигуряването на прозрачност и отчетност относно неговата работа (включително на постоянните комисии), както и при установяването на механизми за прозрачен и равен достъп на гражданите и бизнеса при обсъждането на проекти на нормативна база и на политики за развитие на общината.  Оценката на кмета е относително по-ниска, като негативно отражение дават липсата на ясно дефинирана и публично достъпна управленска програма и отчетност относно нейното изпълнение, липсата на политика за развитие на капацитета на подчинената общинска администрация и контролът върху доставчиците на услуги и други изпълнители на договори по проекти на общината. Позитивни оценки са дадени във връзка с политиката за привличане на инвестиции и допълнителни средства по проекти, отчетността относно изпълнението на бюджета на общината.
 
Въпреки че правилата за отчетност и капацитета на полицията също са функция от национално установени стандарти, местните структури на полицията получават сравнително по-ниска оценка – 2,93 т.; тя се дължи на дефицити в системата за кариерно израстване, механизмите за възпрепятстване на корупционен натиск и на недостатъчната ефективност на системата за докладване на корупция и на разследванията на корупционни казуси.
 
Оценката на местния бизнес е 2,88. Местният бизнес разполага с благоприятни условия за осъществяване на своята икономическа дейност, като са създадени и условия за привличане на инвестиции. Ниски оценки получават показателите, свързани с неговото участие в разработването на позиции относно регулациите на икономическата дейност, политики за развитие на общността и антикорупционни инициативи – тук се открива по-скоро пасивен подход, който е резултат и от недостатъчно ясно установените правила за консултативния процес от страна на институциите на местната власт и местното самоуправление. Темата за етиката в бизнеса не стои на вниманието на местните фирми и бизнес организациите.
 
Медиите получават оценка 2,80 т. Изследването показва, че съществува голямо разнообразие от медии, които отразяват повечето значими политически и обществени гледни точки; значителна част от тях изпитват сериозни финансови трудности и често се налагат компромиси с качеството на работата. Гаранциите за независимост на журналистите не са последователно спазвани, като има единичен случай на тормоз над журналист заради работата му, както и случай на уволнен журналист поради противоречия с редакционната политика на собственика/редактора на медията. С изключение на няколко конкретни случая, медиите имат равен и открит достъп до публичните институции, а смяната на управлението не води до значими промени в редакционната и информационната политика на мнозинството от медиите. Установяват се отделни публикации с разкрития за злоупотреби, но като цяло не е разпространена практиката за поддържане на рубрики с антикорупционна насоченост. Изследването констатира дефицити по отношение на прозрачността на медиите – в редица случаи не е ясен собственикът, а значителна част от материалите са без посочен автор. Една от причините за това се дължи и на оценка на местните журналисти, че не могат да разчитат на подкрепата на професионални организации в тази сфера.
 
Структурите на гражданското общество получават обща оценка 2,69 т. Въпреки че изпитват определени финансови затруднения, местните неправителствени организации успяват да мобилизират експерти, авторитетни личности и гражданска подкрепа в изпълнението на своите инициативи. Местните неправителствени организации получават подкрепа от фондове на общината, местния бизнес и медиите, но тази помощ е сравнително ограничена и насочена най-вече към благотворителността и социалните дейности. Съществуват общински фондове и програми за подкрепа на отделни аспекти от работата на местните организации, но информацията за това не е достатъчно публична. Местните организации разполагат със свобода за осъществяване на своите инициативи, като наред с това има и възприятия за зависимости между граждански организации и представители на местните власти, партии и бизнес. През последната година няма примери за антикорупционни инициативи, като една от причините за това е и относително пасивният подход на институциите на местната власт в тази сфера.
 
Най-ниска оценка, в сравнение с останалите сектори, получава общинското здравеопазване. Не са установени практики за ефективен контрол от страна на общинският съвет. Дефицити се установяват и по отношение на политиката за предоставяне на достъп до информация на структурите на гражданското общество – в тази връзка има определено разминаване между принципна готовност за предоставяне на достъп на граждански организации и медии и отсъствието на данни за практическо прилагане.