Индексът на структурите на общинското здравеопазване е с обща стойност от 3,15 точки, като в сравнение с предходната година отбелязва съществена позитивна промяна – от 2,59 т. през 2022 г. до сегашната стойност от 3,15 т.). Оценката относно промяната в този сектор следва да се извършва внимателно, като се отчитат две обстоятелства. В настоящото изследване беше извършена промяна в част от показателите; наред с това бяха добавени нови методи за получаване на информация относно управлението и капацитета на оценяваните структури (по-широко използване на възможностите на Закона за достъп до обществена информация, който задължава институциите да предоставят търсената информация, както и включване на информация и оценки от общински съветници – членове на постоянните комисии в общинските съвети, които имат преки впечатления относно функционирането и управлението на структурите в общинското здравеопазване.

Водещи позиции в класацията заемат структурите на общинското здравеопазване в Русе (4,17 т.), Пловдив (3,98 т.), София (3,92 т.), Бургас (3,69 т.), а на последни места в класацията са структурите в общините Силистра (2,35 т.), Враца (2,33 т.), Кърджали (2,19 т.) и Сливен (2,15 т.). Общините, в които има специализирани болници (КОЦ Русе например) и в които има добре функциониращи частни болници регистрират и по-добри резултати в индекса. Причината за това е наличието на необходимия медицински персонал. Общините, в които няма общински лечебни заведения, общината притежава минимален дял, имат финансови проблеми или има високо ниво на здравно неосигурени лица (например Сливен) в общия случай регистрират по-ниски резултати.

Капацитетът е оценен посредством три основни показателя: правна рамка; човешки ресурси и материални ресурси. Най-често посочваните проблеми в това направление са застаряващият персонал в редица общини и недостигът на специализиран персонал. В повечето градове този проблем стои с особена острота, като тук се откроява проблемът с наличието на специалисти съобразно регистрацията на лечебните заведения във Враца, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Ямбол. Изследването констатира някои добри практики за преодоляване на дефицита на човешки ресурси, които продължават да се прилагат и през 2023 година. Така например някои областни градове се стремят да привлекат специалисти чрез предоставяне на безплатни общински жилища на лекари от други населени места (Перник) или чрез сключване на тристранен договор с Тракийския университет за практическо обучение на медицински сестри (Смолян). Наличието на медицински университети в областните градове влияе благоприятно на работната ръка в този сектор, макар и да е недостатъчно да удовлетвори нуждите на лечебните заведения.

Ролята на общинските структури в здравеопазването е измерена чрез два основни показателя: собствени антикорупционни политики на местно ниво и подкрепа за граждански инициативи за превенция на корупцията и добро управление. Индикаторите в това измерение регистрират най-слаби резултати (като то е по-отчетливо във Враца, Кърджали, Силистра, Смолян и Ямбол). Като цяло темата корупция остава далечна за структурите на общинското здравеопазване и макар и да има малки изключения, общинските болници и ДКЦ-та не участват в подобни инициативи. Взаимодействието с гражданския сектор съществува доколкото не касае антикорупционни инициативи. В сферата на социалните услуги и допълнителното подпомагане на пациенти е констатирано по-добро ниво на взаимодействие между структурите на общинското здравеопазване и гражданския сектор.

Като цяло, резултатите от изследването показват, че структурите на общинското здравеопазване нямат добре развити системи за противодействие на корупцията и в общия случай не възприемат тази тема като близка. Те се отчитат периодично пред общинските съвети. В това отношение има изградена устойчива практика във всички областни градове, която е и правно регулирана. Изследването през 2023  година показва съществено подобрение по показателите за осигуряване на достъп до информация за граждански организации и медии – докато през 2022 година общинските структури в здравеопазването – ДКЦ и лечебни заведения се въздържаха от предоставяне на информация по зададените въпроси, то през 2023 г. практиката за търсене на информация по реда на ЗДОИ даде положителен резултат и изследователският екип получи по-конкретен набор от данни за капацитета и управлението на структурите в общинското здравеопазване.