Индексът на Местната система за почтеност в България за 2023 година представя резултатите от изследване в 27-те общини – областни центрове, което включва данни за капацитета, ролята и управлението на 10 ключови институции и сектори от обществения живот на местно ниво: общински съвет, кмет, общинска администрация, съд, полиция, политически партии, бизнес, медии, граждански организации и общински структури на здравеопазването. Индексът е съставен въз основа на детайлно разработен набор от показатели, които оценяват капацитета за ефективно функциониране на изследваните сектори, управлението им и тяхната роля и принос за развитие на местните общности в контекста на доброто управление и превенцията на корупцията.

Общата стойност на Индекса на Местната система за почтеност за 2023 г. е 3,23 точки при максимална стойност 5. Обобщените данни от изследването показват, че е постигнат определен напредък в някои аспекти от дейността на някои от институциите на местната власт и местното самоуправление, като същевременно е налице липса на напредък или отстъпление от други показатели.

Развитието на електронните технологии води до предоставяне на по-широк набор от електронни услуги, предоставяни от общинските администрации за бизнеса и гражданите, и със съдействието на служителите в администрацията – до повишена публичност в работата на кметовете и общинските съветници. В края на мандата на кметовете и на общинските съвети е установено по-адекватно изпълнение на показателите за тяхната отчетност.

Констатиран е напредък и при осигуряването на условия за стартиране на нови бизнес инициативи и осигуряването на публичност на политиките на местната изпълнителна власт за привличане на инвестиции.

Изследването през 2023 година затвърждава позитивната оценка за работата на местната администрация, която е своеобразен стълб на управлението в общините. Въпреки сравнително ограничените финансови ресурси в значителна част от общините, общинските администрации продължават да въвеждат нови технологии, да разширяват обхвата на електронно предоставяните услуги, да развиват квалификацията на служителите и да осигуряват публичност на базисна информация относно регистрите, обсъжданите проекти на нормативни документи и проекти на решения и административните услуги за гражданите и бизнеса. Въпреки това, все още има необходимост от действия по осигуряване на отчетност и ефективно управление на фирмите, които са общинска собственост.

Изследването установява необходимост от осъществяване на по-ефективен контрол от страна на местната изпълнителна власт върху изпълнителите на договори в общините и възлагането на обществени поръчки. Съществува необходимост и от осигуряване на адекватно ниво на прозрачност и отчетност относно използването на средства от европейските фондове.

Механизмите за взаимодействие с бизнеса, гражданските организации и медиите продължават да страдат от дефицит на правила и на прозрачност кой, кога и по какъв начин влияе върху политиките за развитие на местните общности и върху конкретните управленски решения. В тази насока са предприети действия в позитивна насока от някои общини, но като цяло практиките все още не съответстват на стандартите за прозрачно и открито взаимодействие между публичен сектор и структури на гражданското общество.

Темата за противодействието на корупцията все още е разглеждана в декларативен и пожелателен аспект, а доброто управление се разглежда основно през призмата на въвеждане на електронно управление. Предприети са първи стъпки (но не от всички общини) за изграждане на системи за защита на сигнализиращите за нередности. Този показател е включен за първи път в изследването през 2023 година и е свързан с новоприетото законодателство, което предвижда мерки за защита на служителите, сигнализиращи за нередности и корупция в структурите, в които работят. Предвид включването на този нов показател (относим както към публичните институции, така и към структурите на бизнеса и здравеопазването), е необходимо да се подхожда с внимание при извършването на сравнения на годишна база при индексите на отделните сектори.

КЛАСАЦИЯ ПО ОБЩИНИ

За втора поредна година водеща позиция в класацията по общини заема община Русе с индекс от 3,79 точки. В сравнителен план с предходната година тя повишава своя общ индекс от 3,74 т. през 2022 година до 3,79 т. през 2023 година, като напредъкът се дължи на продължаващи мерки за отчетност и на установяване на рамка от правила на взаимодействие на местната изпълнителна власт със структури на гражданското общество и бизнеса. В групата на общините с висок индекс са община Бургас (с общ индекс 3,66 точки) и София (с общ индекс 3,58 точки). В тези общини е налице както изграден капацитет на институциите на местната власт, така и активни и стабилно функциониращи структури на гражданското общество, бизнеса, медиите и здравеопазването.

Подобрение на стойностите на общия индекс се констатира при общините Перник, Велико Търново, Ловеч, Благоевград, Плевен, Хасково. В част от тези общини напредъкът се дължи и на мерките, които местната изпълнителна власт предприе в отговор на препоръките, формулирани в Индекса от 2022 г., на установеното сътрудничество с Асоциация „Прозрачност без граници“ и възприемането на добри практики.

Общините, чийто общ съвкупен индекс получава най-ниски стойности в сравнителен план с останалите общини, са Кърджали (с общ индекс 2,56, който бележи понижение в сравнение с индекса от 2022 г. – 2,68 т.), Силистра (с общ индекс 2,74 т., който също бележи леко понижение в сравнение с индекса от 2022 г. – 2,79) и Пазарджик (с общ индекс 2,83 точки, който отбелязва най-съществено понижение в сравнение с индекса от 2022 г. – 3,15 т.). Съвкупните стойности на техните индекси отразяват както липсата на мерки за развитие в края на мандата на институциите, така и относителната слабост на структурите на гражданското общество, бизнеса и медиите.

КЛАСАЦИЯ ПО СЕКТОРИ

Секторите, отчитащи най-висок индекс, са: общинската администрация (с обща стойност от 3,80 точки), съдът (с обща стойност от 3,65 точки) и кметската институция (с обща стойност от 3,69 точки). На следващите места се класират местните структури на полицията (с обща стойност от 3,30 точки) и общинските съвети, чийто индекс е 3,00 точки. В сравнителен план с предходната година следва да се отбележи определеното понижение на индекса на местните структури на полицията, които демонстрираха дефицити при справянето с практики, свързани с купуването на гласове и натиск върху избирателите при местните избори.

Местните структури на политическите партии получават съвкупна оценка на индекса от 3,06 т. Индексът бележи понижение в сравнение с предходната година поради използването на средства с неясен произход за купуване на гласове и за скрито отразяване в медиите в рамките на предизборната кампания за местни избори.

Тазгодишното изследване показва известна позитивна тенденция при оценките на структурите на гражданското общество. Структурите в здравеопазването имат обща стойност на индекса от 3,15 т. С относително добро представяне са гражданските организации, които получават обща оценка 3,02 точки. Определено позитивна тенденция се установява при медиите, които повишават своя общ индекс от 2,84 т. на 2,98 т. На последно място в общата класация е бизнес секторът, с индекс 2,67 точки, като в тази връзка роля негативно влияние оказва липсата на последователни мерки за създаване и прилагане на правила за защита на служителите, сигнализиращи за нередности и корупция (съответстващи на новите изисквания на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения).