Община Разград получава обобщена оценка 3,45 т., с което заема 6-то място в общата класация на общините, включени в Индекса на местната система за почтеност за 2022 година. От институциите на местната власт и местното самоуправление най-висока оценка получава кметът (индекс 4,29 т.), следван от общинската администрация (3,93 т.) и Общинския съвет (3,42 т.). Структурите на съдилищата (4,02 т.) и на полицията (3,93, т.) получават относително високи стойности на индекса, като при съдилищата (индекс 4,02 т.) принос има ефективността на правораздавателната дейност (нисък дял на забавени, протестирани и обжалвани дела), а при полицията (3,93 т.) принос имат ефективността на разследванията (измервана чрез нисък дял на върнати досъдебни производства поради процесуални нарушения) и разкрития за корупционни престъпления, свързани с подкуп.
 
Кметът на общината е предложил управленска програма за развитието на общината, включваща мерки за добро управление. Кметът и екипът реализират политики за развитие в няколко насоки: политика за насърчаване на инвестициите и за привличане на външни ресурси по проекти; политика за развитие на капацитета на общинската администрация чрез включването й в обучителни курсове. Изследването установява висока степен на прозрачност и отчетност относно изпълнението на програмите за управление, публичност на информацията относно перспективите за инвестиране в района; определени дефицити се установяват относно прозрачността на консултативния съвет с бизнеса; отчетността относно управлението на общинските дружества и ефективната работа на контролните звена на общината.
 
Общинската администрация е изградила добра система за предоставяне на административни услуги; в процес на развитие са и услугите, предоставяни по електронен път. Администрацията изпълнява базисните изисквания за публичност на съществуващите регистри, на изпълнението на бюджета, на отчети относно своята дейност. Установени са определени дефицити при осигуряването на условия за ефективен диалог с гражданите и бизнеса при планирането на общинските политики за развитие, при обсъждането на стратегически документи и нормативни актове, както и при осигуряването на съдържателни отчети относно дейността на общинските предприятия. Изследването дава основание за позитивни оценки относно приноса на администрацията за осигуряване на публичност на условията на инвестиции.
 
Общинският съвет получава по-високи оценки относно капацитета за самостоятелно функциониране и публичния образ в местната общност, като наред с това демонстрира недостатъчно ефективна роля при осъществяването на надзор върху дейността на местната изпълнителна власт и поддържането на ефективен диалог с гражданите. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че дефицитите в консултативния процес с гражданите и бизнеса са съпроводени с недостатъчна степен на прозрачност и отчетност при управлението на Общинския съвет. В тази връзка следва да се постави особен акцент върху прозрачността и отчетността на постоянните комисии на ОбС.
 
Гражданските организации получават най-висока оценка в сравнение с останалите структури на гражданското общество (3,18 т.), като основен принос за това има способността им да мобилизират доброволци, експерти и гражданска подкрепа при изпълнението на своите инициативи. Подкрепата от бизнеса и от общински фондове е насочена преди всичко към социални, благотворителни и здравни инициативи; медиите оказват по-значителна подкрепа за популяризиране на дейността на гражданския сектор. Неправителствените организации функционират свободно и имат трайно установена практика да изискват отчетност от институциите на местно ниво. Има примери за участие на граждански организации в инициативи, насочени към добро управление.
 
Бизнес структурите в града имат обобщена стойност на индекса 3,08 т. Показателите за капацитет получават по-високи оценки от показателите, измерващи управлението и ролята на бизнеса в местната общност. Като цяло, представителите на бизнеса оценяват, че не са обект на злоупотреба от страна на местните власти и че са налице благоприятни условия за осъществяване на икономическа дейност и за привличане на инвестиции. Същевременно, представителите на бизнеса оценяват, че не са достатъчно интензивно включени в диалога с местните власти. Една от причините за това е и относително пасивният подход на част от фирмите при изработването и отстояването на позиции относно регулации, засягащи икономическата дейност. Местният бизнес не е особено активен при иницииране и осъществяване на политики за прозрачност и превенция на корупцията и не оказва значителна подкрепа за инициативи на гражданското общество, насочени към добро управление.
 
Обобщената оценка на медиите е 3,07 т. На местно ниво не съществува значително разнообразие, като една от съществените причини се дължи на затрудненията при обезпечаване с необходимите финансови, човешки и технически ресурси. През последните години няма регистрирани случаи на тормоз над журналисти или на уволнения поради противоречия с редакционната политика на редакторите и собствениците на съответните медии. Журналистите разполагат със свободен и равен достъп до информация относно дейността на публичните институции. Има индикации, че смяната на управлението води до определени корекции в информационната политика на част от медиите. Медиите не изпълняват достатъчно ефективно ролята си на коректив и не демонстрират активност при разследвания за злоупотреби и нарушения.
 
Структурите на общинското здравеопазване имат индекс 2,90 т. Оценката за капацитета им е резултат от добри показатели относно материалната база и от проблеми с ниското заплащане на медицинския персонал. Въпросите за отчетността и за приноса за добро управление на местно ниво не стоят на вниманието на местните структури в здравеопазването. Относно прилагането на антикорупционни мерки се прилага стандартен подход за получаване на сигнали.
 
Политически партии имат най-нисък индекс – 2,69 т. Основните източници за финансиране на местните партийни структури са средствата от партийна субсидия, разпределяне чрез партийните централи. Изследването установява ниска степента на прозрачност и информираност по въпросите за партийното финансиране. Местните структури разполагат с относителна независимост при номинирането на кандидати за изборни позиции в национални избори. Изследването установява пасивен подход при взаимодействието с гражданите – липсват данни за партийни инициативи, реализирани в отговор на искания на гражданите. Темата за превенция и противодействие на корупцията е третирана по-скоро в абстрактен аспект и насочена към институциите на национално ниво, като по отношение на местно ниво липсват конкретни предложения. В публичното пространство има публикации за неетично поведение и обвинения в корупция спрямо партийни ръководители и представители на партиите в местните институции, като липсва информация за предприети действия за санкциониране от страна на партиите.