Община Пловдив получава обобщена оценка 3,64 т., с което заема трето място в общата класация на общините, включени в Индекса на местната система за почтеност за 2022 година. От институциите на местната власт и местното самоуправление най-висока оценка получава общинската администрация (4,29 т.), следвана от кметската институция (3,65 т.) и Общинския съвет (3,20 т.).
 
Местната администрация (индекс 4,29 т.) разполага с необходимите ресурси за изпълнение на своите функции, като тя изпълнява адекватно дейностите по административно обслужване, включително и по електронен път. Администрацията осигурява публичност на информация относно регистрите и документите, които са предмет на обществено обсъждане. Съществува звено, което работи специализирано в областта по насърчаване на инвестициите и взаимодействие с бизнеса. Дефицити в работата на администрацията се установяват по отношение на разпореждането с общинска собственост (корупционни скандали) и формализираният подход при осигуряването на възможности за участие на бизнеса и гражданското общество при планиране на общински политики за развитие на общината.
 
Индексът на кмета е 3,65 т.  Той е резултат от по-високи оценки относно капацитета и по-ниски относно ролята в местната общност в контекста на доброто управление и превенцията на корупцията. Кметът е предложил програма на управлението на общината, включваща мерки за добро управление, като използва основните механизми за отчетност относно управлението на общината, включително и относно управлението н общинските дружества. Най-високи са показателите относно предвидимите ресурси, с които общината разполага (инвестиции, привлечени ресурси по проекти) и относно отчетността при формирането и изпълнението на бюджета на общината. Дефицити се установяват относно контрола върху доставчиците на публични услуги (включително изпълнители на договори по проекти на общината и обществени поръчки), политиката за развитие на капацитета на общинската администрация (нисък дял на служители, включени в курсове за повишаване на професионалната квалификация) и отчетността относно изпълнението на договори по проекти на общината.
 
Индексът на Общинския съвет е 3,20 т. изследването установява съществени дефицити в управлението на местния парламент, които се изразяват в липсата на достатъчно прозрачност и отчетност на постоянните комисии и поставят въпроси относно интегритета на част от общинските съветници. В рамките на изследвания период има редица случаи, които са показателни за непрозрачно лобиране в полза на частни интереси и накърняват публичния образ на Общинския съвет. Оценките относно надзора върху местната изпълнителна власт са относително високи, като те отразяват приноса на общински съветници да изискват отчетност от кметския екип чрез инструмента на питането. Общинските съветници са активни при поддържането на диалог с гражданите. Установени са противоречиви оценки относно консултативния процес с бизнеса при определяне на правилата за икономическа дейност. Създаването на правила, регулиращи етичното поведение на общинските съветници, не стои на фокуса на вниманието на ОС, като в тази връзка следва да се отбележи, че има отделни разпоредби в правилника и е създадена комисия, но няма данни относно нейната работа.
 
Индексът на полицията е 4,05 т. (над средната стойност на сектора в страната), с което местните полицейски структури заемат първо място в сравнение с останалите изследвани структури. Високата оценка се дължи на показатели в две насоки – разкритията за корупционни престъпления, свързани с подкуп, ефективност на разследванията (нисък дял на върнати досъдебни производства порази процесуални нарушения) и на мерките за управление в структурите, свързани с устояване на корупционен натиск и предотвратяване на конфликт на интереси.
 
Обобщената оценка на съдилищата е 3,33 т., като тя е резултат от добри показатели относно материалните условия за работа на магистратите и нисък дял на протестираните и обжалваните дела, както и от по-ниски оценки относно установени дефицити относно забавяне при решаването на делата и непоследователното спазване на правилата за отвод при конфликт на интереси.
 
Политическите партии получават обобщена оценка на индекса от 3,76 т. Тя е резултат от активни структури на партиите, които разполагат с относителна независимост от централните ръководства и финансови ресурси, които им позволяват да осъществяват своята дейност. Местните структури на повечето партии разполагат със свобода при номинирането на кандидатите, като предвид значимостта на региона водачите на листите се одобряват от централните ръководства. Повечето партии се стремят да реагират в отговор на очаквания на гражданите; могат да бъдат дадени примери за подкрепени инициативи на граждански организации, осъществявани публични кампании и защитавани обществени каузи (финансова помощ за благотворителни каузи, екологични акции за почистване на зелени площи и за опазване на общинска собственост от застрояване).
 
Местните граждански организации имат обобщена стойност на индекса от 3,72 т., с което се нареждат на второ място в класацията на сектора и отразява по-висока оценка от средната за страната. Този резултат е пряко отражение на обективно широкото развитие на граждански инициативи в община Пловдив през последните няколко години в практически всички сфери на гражданска активност. Най-високи оценки получават показателите, свързани с капацитет и управление, а по-ниска – относно тяхната роля в местната система за почтеност. Капацитетът на неправителствените организации в Пловдив е функция от наличието на адекватни ресурси и гарантирана независимост при тяхната дейност. Съществуват общински фондове/програми, които осигуряват определен финансов ресурс (особено в сферата на културата и образованието), като правилата за достъп до тях са публично известни. Местните неправителствени организации мобилизират необходимите им експерти, сътрудници и доброволци, което им позволява да изпълнят своите проекти. Те получават подкрепа от всички местни медии, като тяхната дейност широко се отразява от медиите. Местният бизнес има практика да предоставя дарения, които са насочени предимно към благотворителност, социални дейности, спорт, култура, младежки дейности.  Гражданският сектор е относително независим от външна намеса и влияние от страна на местните власти и бизнес. Липсва публично известна информация за натиск върху дейността на неправителствени организации. Няма публично известни данни за зависимост между неправителствени организации и представители на местни. Приносът на неправителствения сектор към системата за почтеност на местно ниво не е адекватен на ресурсите, с които разполага, и следва да бъде надграден с инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво. Част от местните граждански организации имат установена практика да изискват информация от местната власт, но липсва публичност за този аспект от дейността им. Съществуват предположения, че гражданските организации имат принос за оповестяването на злоупотреби и съмнения за корупция, които са намерили израз чрез публикации в медиите. Има отделни примери за участието на неправителствени организации в разработването на антикорупционни инициативи.
 
Индексът на бизнеса е със стойност 3,65 т. Изследването констатира различен подход на фирмите относно участието им в консултативния процес с местните институции – част от фирмите и бизнес организациите имат практика да изработват становища, други проявяват по-скоро пасивен подход. Фирмите в общината разполагат с базисни условия за осъществяване на икономическа дейност, включително и за насърчаване на нови инвестиции (наредби, облекчаващи административната тежест, индустриална зона, специализирани общински структури, ангажирани с инвестиционния процес и взаимодействието с бизнеса). Същевременно изследването установява критики относно прилагането на избирателен подход при извършването на проверки и относно прозрачността на процедури за възлагане на обществени поръчки. Местният бизнес декларира, че участва в политики за прозрачност и превенция на корупцията в общината и оказва подкрепа на граждански инициативи, включително за добро управление и превенция на корупцията.
 
Индексът на медиите е 3,43 т. На местно ниво съществува многообразие от медийни източници (като тип, идеология, собственост) и те отразяват повечето значими политически и обществени гледни точки. По-голямата част от местните медии осигуряват плурализъм на гледните точки, по правило не се използват като инструмент за дискредитиране на политически противници, а изключенията са рядкост. Местните медии срещат известни финансови трудности, които не възпрепятстват в значителна степен тяхната работа. Журналистите могат да осъществяват свободно своята дейност, като през последната година няма случаи на уволнени журналисти поради противоречия  със собственика/редактора на медията; наред с това са изразени съмнения за възможен натиск над журналисти във връзка с тяхната работа. Промяната в политическата обстановка влияе до известна степен на редакционната и информационната политика на част от медиите, особено в случаите, в които техните собственици имат бизнес и в други сфери на икономиката. Като цяло достъпът до официални източници е равнопоставен, като в единични случаи има възприятия за привилегироване на част от медиите. В местните медии се откриват редица рубрики, в които се публикува информация по темата за корупцията, а също така осигуряват възможност за сигнали от граждани. Има отделни публикации в някои местни медии с разследвания и разкрития, но те не касаят значими случаи на корупция, злоупотреби или нередности.
 
Индексът на общинското здравеопазване е 3,31 т. Общинските структури в здравеопазването разполагат с относително добра материална база. Нуждите от ремонт и закупуване на техника се удовлетворяват чрез периодично отпускане средства. Болниците осъществяват дългосрочна политика за привличане и обучение на млади кадри; те разполагат с достатъчен брой медицински  лекари, но съществува дефицит на медицински специалисти от останалите категории медицински персонал. Общинските структури в здравеопазването се придържат към стандартен подход за получаване на сигнали за нередности. Представителите декларират, че прилагат цялостен подход към борба с корупцията (регулиране конфликти на интереси, прозрачни назначения; обществени поръчки), но по оценки на анкетирани няма примери за участие в антикорупционни инициативи. Общинските болници се придържат към изискванията за отчетност през ОС, който разглежда и обсъжда техните отчети на периодична база. Има практика за предоставяне на достъп на местни медии до информация относно финансовите аспекти от дейността на болниците.