Индекс 2022
Общинскo здравеопазване
2022, За всички градове
2.59
1 2 3 4 5 Русе София Бургас Пловдив Пазарджик Разград Враца Стара Загора Велико Търново Шумен Хасково Сливен Габрово Търговище Добрич Смолян Перник Варна Ямбол Ловеч Благоевград Силистра Видин Кърджали Монтана Плевен Кюстендил

В общата класация на Индекса структурите на общинското здравеопазване заемат последната десета позиция от десет изследвани структури със средна стойност от 2,59 точки (при максимални 5). Секторът е включен за първи път в изследването на Индекса на Местната система за почтеност за 2022 година.
 
Водещи позиции в класацията заемат структурите на общинското здравеопазване в Русе, София, Бургас и Пловдив, а на последни места в класацията, с индекси под 2 точки, са структурите в общините Кърджали, Монтана, Плевен и Кюстендил. Общините, в които има специализирани болници (КОЦ Русе например) масово регистрират и по-добри резултати в индекса. Общините, в които няма общински лечебни заведения или общината притежава минимален дял, в общия случай регистрират по-ниски резултати (Кюстендил).
 
Оценката за приноса на структурите на общинското здравеопазване към Местната система за почтеност е формирана на въз основа на изследване на 16 индикатора, информацията за които е акумулирана посредством интервюта, анкети, допълнително предоставени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация, както и анализ на официалните интернет страници на общински лечебни заведения. Индикаторите са групирани в три измерения – капацитет, роля и управление.
 
Капацитетът е оценен посредством три основни показателя: правна рамка; човешки ресурси и материални ресурси. Най-често посочваните проблеми в това отношение са застаряващият персонал в редица общини и недостигът на специализиран персонал. Макар и по места да има изключения (Смолян и Стара Загора), в повечето градове този проблем стои с особена острота, като дори София не прави изключение относно недостига на лаборанти.
 
Изследването констатира някои добри практики за преодоляване на дефицита на човешки ресурси. Така например някои областни градове се стремят да привлекат специалисти чрез предоставяне на безплатни общински жилища на лекари от други населени места (Перник) или чрез сключване на тристранен договор с Тракийския университет за практическо обучение на медицински сестри (Смолян). Наличието на медицински университети в областните градове влияе благоприятно на работната ръка в този сектор, макар и да е недостатъчно да удовлетвори нуждите на лечебните заведения.
 
Ролята на общинските структури в здравеопазването е измерена чрез два основни показателя: участие в антикорупционни политики на местно ниво и подкрепа за граждански инициативи за добро управление. Индикаторите в това измерение регистрират най-слаби резултати. Като цяло темата корупция остава далечна за структурите на общинското здравеопазване и макар и да има малки изключения, общинските болници и ДКЦ-та не участват в подобни инициативи. Взаимодействието с гражданския сектор съществува доколкото не касае антикорупционни инициативи. . В сферата на социалните услуги и допълнително подпомагане на пациенти взаимодействието между общинското здравеопазване и гражданския сектор е много добро, като общинските болници и ДКЦ-та са и инициатори на обществено полезни инициативи. Регистрирани добри практики: 22 ДКЦ в София провежда беседи на здравна тематика, КОЦ-Русе е инициатор на серия от кампании за облагородяване на обществената среда (подвижна библиотека, филмови прожекции и други).
 
Управлението на структурите в общинското здравеопазване е оценено по три основни показателя: прозрачност, отчетност и почтеност. Структурите на местното здравеопазване се отчитат периодично пред общинските съвети. В това отношение има изградена устойчива практика във всички областни градове, която е и правно регулирана. Практиката за осигуряване на прозрачност и отчетност пред граждански организации и медии обаче се различава от практиката за отчетност пред общинските съвети и НЗОК.
 
Резултатите от изследването показват, че структурите на общинското здравеопазване нямат добре развити системи за противодействие на корупцията и в общия случай не възприемат тази тема като близка. Въпреки това има и добри идеи, като в тази връзка е констатирана интересна идея за общонационална инициатива – обществена кампания против зачестилите случаи на насилие над лекари.

ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНДЕКС Общинскo здравеопазване
Капацитет 2.98
Правна рамка 2.77

Наличие на правила относно избора на управителни органи на общинските структури в сферата на здравеопазването 3.06

Наличие на ясно дефинирани правила относно управлението на общинска собственост в сферата на здравеопазването 2.48

Материални ресурси 3.06

Наличие на адекватно поддържана материална база 2.96

Наличие на стандартно техническо оборудване 3.15

Човешки ресурси

Осигуреност със специалисти съобразно регистрацията на лечебното заведение 3.06

Адекватно ниво на заплащане, създаващо предпоставки за задържане на специалистите в общинските структури за здравеопазване 3.17

Роля 1.87
Участие и подкрепа на за местните антикорупционни политики 1.98

Общинските структури в здравеопазването са инициатори на собствени антикорупционни политики 1.87

Общинските структури в здравеопазването се включват и участват активно в политики и инициативи за превенция на корупцията в общината, граждански контрол и добро управление 1.65

Подкрепа за граждански инициативи за добро управление

Общинските структури в здравеопазването оказват подкрепа за инициативи на медиите, гражданското общество, включително в инициативи за превенция на корупцията и за добро управление 1.98

Управление 2.93
Прозрачност 3.52

Общинските структури в здравеопазването осигуряват публично достъпна информация за тяхното ръководство и за контролните органи 3.44

Общинските структури в сферата на здравеопазването осигуряват публично достъпна информация относно финансовите аспекти от дейността си 3.13

Отчетност 1.98

Общинските структури в здравеопазването депозират годишните си финансови отчети и отчети за управлението пред Общинския съвет 3.69

Общинските съветници имат осигурен достъп до конкретни документи във връзка с управлението на общинските структури в здравеопазването 3.93

Местните граждански организации и медии имат осигурен достъп до конкретни документи във връзка с управлението на общинските структури в здравеопазването 2.96

Почтеност

Наличие на етични правила за ръководствата и контролните органи на общинските структури в здравеопазването 1.28

Наличие на създадени канали за подаване на оплаквания и сигнали за нередности при управлението на общинските структури в здравеопазването 2.69