Индексът на медиите е с обща стойност от 2,84 точки, като с това се нареждат на 8 позиция спрямо другите стълбове на Местната система за почтеност.
 
Медиите имат ключова роля в системата за почтеност на местно ниво. Те са основен канал на връзка и комуникация между институциите на местната власт и гражданското общество. Същевременно медиите имат и роля на „куче пазач“ на интересите на местната общественост – тяхна задача е не просто да осведомяват обществеността за политическите решения, но и да осигуряват плурализъм на гледните точки и критичен анализ на процесите в местната общност. В една стабилна местна система на почтеност медиите (заедно с гражданското общество) съдействат за разследването и изобличаването на случаи на корупция и информират местната общност за корупцията и нейното въздействие. За да бъдат гарант срещу злоупотреби и нередности в управлението на местно ниво, медиите също следва да се придържат към най-високи стандарти на прозрачно и отчетно управление (ясна собственост, спазване на етични стандарти, отчетност пред аудиторията).
Сравнителната оценка по трите изследвани измерения (капацитет, роля и управление) показва, че най-съществени дефицити има в изпълнението на ролята на медиите – оценката по този комплекс от показатели е 2,30 точки.
 
Като цяло медиите получават ниска оценка и по измерението капацитет (ресурси и независимост), като комплексната оценка е 3,34 точки. Мнозинството от местните медии са в тежко финансово състояние, което според журналистите води до компромиси с високите професионални стандарти за качество и обективност (недостиг на човешки ресурси, остаряла техника, липса на специализиран софтуер). С изключение на София (3,65 точки) и някои по-големи градове се свива палитрата от медиите, които отразяват пълния спектър от значими гледни точки, политически и социални позиции. Често значими теми за обществото отсъстват от медийната политика.
 
Изследването констатира тенденцията за все по-голяма зависимост на местните медии от бюджетите за медийни услуги на общините и от бюджетите за публичност по европейските проекти, които са изпълнявани на местно и регионално ниво. По мнението на журналисти, все повече се установява политиката на местните власти да „купуват“ положително отразяване чрез така наречените бюджети за медийни услуги, за медийно отразяване, за публичност на резултатите по осъществени проекти с европейско финансиране (като пример за подобна практика е посочена община Варна).
 
Най-сериозна тревога будят ниските оценки на медиите по показателя роля в местната система за почтеност. Журналистите в местните медии рядко провеждат журналистически разследвания. Макар темата за корупцията понякога да присъства в местните медии, по-скоро се касае за отразяване на разкрития на националните медии, отколкото за самостоятелни разследвания на местни журналисти. Повечето местни медии в изследваните общини през последната една година не са провели ефективни журналистически разследвания и не са разобличили случаи на корупция или злоупотреби на местно ниво (с изключение на някои примери от София, Стара Загора, Варна, Пловдив, Благоевград, Шумен). В тази връзка интервюираните журналисти не могат да дадат примери за разследвания и медийни публикации през последната година.
 
Изследването констатира и една положителна тенденция през изминалата година – за разлика от предходното изследване не могат да се откроят драстични примери за натиск върху местните медии и работещите в тях журналисти. Няма случаи на физическа саморазправа с журналисти; в 4 общини има случаи на уволнения на журналисти поради несъгласие с политиката на собственика/редактора на медия (Благоевград, Плевен, Стара Загора и Шумен); съмнения за натиск върху журналистите, довел до тяхното отстраняване са изразени във Варна, Кюстендил и София.
 
Местните медии отчасти се придържат към стандартите за прозрачно, отчетно и почтено управление, като публикуват информация за собствеността си (пропуски са регистрирани при интернет медиите), предоставят редовно право на отговор, дават възможност за контакт на граждани. Много малко от медиите обаче изразяват пряк публичен ангажимент със спазването на приетите етични норми. Въпреки че декларират ангажимент към етични стандарти в журналистическата професия, анкетираните журналисти рядко дават примери за целенасочени действия по тяхното прилагане – било то като санкции за неспазване на етичен кодекс или обучения по въпросите на етиката в журналистическата дейност. Обобщената оценка по тази група от показатели е 2,45.