Индексът на бизнеса е с обща стойност от 2,76 точки, като с тази оценка секторът се нарежда на предпоследно място в общата класация на десетте изследвани сектора. Водещи позиции в класацията заемат общини, които са създали сравнително добър инвестиционен климат и в които бизнесът разполага с капацитет за ефективна работа. Най-висока оценка получават местните структури на бизнеса в Пловдив (3,65 точки), като няколко структурите в няколко общини имат обща стойност на индекса над 3 точки – Ямбол (3,63), София (3,50 точки), Русе (3,39 точки), Бургас (3,33 точки), Стара Загора (3,25 точки), Разград, Враца; стойности на индекса под 2 точки имат две общини – Смолян (1,97 точки) и Кърджали (1,94 точки).
 
Бизнесът играе важна роля в Местната система за почтеност предвид определящата му роля в развитието на икономиката и договорните отношения с институциите при изпълнение на дейности, в които са вложени публични ресурси. В контекста на проблема на противодействието на корупцията често фокусът на вниманието е поставен върху готовността на представителите на публичните институции да търсят и приемат неправомерни финансови облаги, но невинаги вниманието е поставено по същия начин и върху ролята на другата страна – на тази, която е предлага подкупи и е готова да участва в корупционни действия. В тази връзка резултатите от изследването показват относително нисък принос на бизнеса в Местата система за противодействие на корупцията.
 
Най-високата оценка от цялостното изследване на бизнеса получава измерението капацитет (3,05), а най-ниска – ролята на бизнеса и неговият принос в местната система за почтеност (2,38). Междинно място заема оценката за управлението на бизнеса в страната, като средната оценка тук е 2,83 и отразява неглижиране на водещи стандарти за бизнес етика.
 
Капацитетът на бизнеса за превенция на корупцията е оценен през призмата на три показателя: независимост на местния бизнес от решения на местната власт и наличието, съответно – липсата на неправомерно влияние върху икономическата дейност, затрудняващо дейността на бизнеса; способност на бизнеса да отстоява своите интереси, когато е засегнат от незаконосъобразни решения на местните власти чрез използване на легитимните инструменти на съдебни спорове и арбитраж. В рамките на тазгодишното изследване на преден план се открояват проблеми в две насоки. Както и при предходните изследвания, така и през 2022 г. е посочено неблагоприятното въздействие на непрозрачния процес на вземане на решения от местните власти, което води до фаворизиране на определени фирми или създаване на затруднения за други. В тази връзка следва да се отбележи, че все още не е установена практиката за създаване на (1) ясни правила за участие на бизнеса с консултативния процес на местно ниво, съчетани с (2) прозрачност относно съставите на създадени експертни/консултативни/обществени съвети. Само в няколко общини присъства един от двата елемента или и двата елемента са реализирани в отделни области (това може да се установи в Ловеч в по-голяма степен и в определена степен в Сливен и Ямбол, Габрово, Перник, Разград).
 
За да осъществява свободно своята икономическа дейност, бизнесът се нуждае от условия, които не само насърчават, но и не възпрепятстват неговата дейност. В тази връзка показателят, отразяващ оценките на бизнеса относно това дали е обект на злоупотреба с власт от страна на органите на местното самоуправление и контролните органи, показва, че добра среда е създадена Ямбол, Кюстендил, Силистра, както и в Бургас, Велико Търново, Добрич, Монтана, Пловдив, Сливен, Смолян, Търговище. Бизнесът дава критична оценка по този показател в общините Шумен, Стара Загора, Плевен, Перник, Пазарджик, Ловеч, Кърджали, Враца.
По показателя, измерващ осигуряването на благоприятни условия за осъществяване на икономическа дейност, няколко общини се отличават с действия в положителен аспект – Благоевград Бургас, Ловеч, Перник, Разград, Стара Загора, София, Ямбол.
 
По показателя, измерващ създаването на условия за привличане на инвестиции – в тази връзка се отличават общините Пловдив, Бургас, Разград, Русе, Стара Загора, Ямбол; сравнително добри условия предоставят също София, Благоевград, Враца, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Шумен.
 
Изследването констатира не особено активната роля на бизнеса в местната система за почтеност. Неговият принос е оценен чрез показатели в три насоки: предприемане на собствени антикорупционни инициативи и политики за добро управление, подкрепа на същия тип инициативи от страна на местните власти, както от страна на гражданския сектор. Обобщената оценка е 2,38 точки, като в сравнителен план тя показва най-съществени дефицити в сравнение с другите две измерения. Резултатите от изследването показват, че като цяло местният бизнес не е активен участник в антикорупционни инициативи на местните власти, доколкото изобщо подобни инициативи съществуват. Данните показват, че местният бизнес проявява по-голяма активност към „меки мерки“ за борба с корупцията, които създават по-облекчени условия за предприемачество и подобряват общата икономическа среда (предоставяне на електронни услуги, намаляване на административната тежест, интензифициране на диалога с местните власти за решаване на конкретно възникнали пречки).
 
Като цяло местният бизнес не оказва ефективна подкрепа за усилията на гражданското общество в превенция и противодействие на корупцията. Резултатите от изследването показват, че има установени практики за финансова подкрепа на дейността на организации, които работят предимно в сферата на социалните дейности, благотворителност, образование. Като цяло липсват системно насочени действия за финансова подкрепа на граждански организации.