Общата стойност на Индекса на Съда през 2022 година е 3,79 точки.
 
В контекста на Местната система за почтеност са изследвани функции на съдебната система, които са свързани с осъществяване на контрол върху работата на изпълнителната и местната власт и техните администрации, за осигуряване на защита на интересите на гражданите и бизнеса от практиките на лошото управление и злоупотребата с власт. Обект на изследване са районните (РС), окръжни (ОС) и административни съдилища (АдС), функциониращи на територията на 27 общини, които са областни центрове. Приносът на съдилищата към местната система за почтеност за 2022 г. и оценен посредством комплекс от 18 индикатора в трите изследвани измерения – капацитет, роля и управление.
 
В сравнение с резултатите от предходното изследване повишението се дължи на оценките за капацитета и за управлението на съдилищата: през 2022 г. оценката по измерение капацитет достига обща стойност от 4,05 точки (като основна роля за това има големият дял на съдиите, преминали през обучение) и оценката за управление достига стойност 3,77 точки (с основен принос на показателите за публичност и отчетност относно работата на съдилищата) .
 
При оценката на първото измерение – капацитет на съдилищата, са използвани два основни показателя: адекватни ресурси (измерван чрез натовареност, сграден фонд, техническо осигуряване и обучение на съдиите) и независимост (измервана през призмата на данни от правилата за случайно разпределение на делата, брой на командированите съдии, правилата за работа на съдебните заседатели и вещите лица, както и условията за прозрачност в тяхната работа).
 
Регистрират се сходни нива на оценките за натовареност на съдиите между 2022 г. и 2017 и за материална база. Оценките по тези показатели също дават принос за високата оценката за капацитета на съдилищата, а оттам и за общата стойност на индекса на институцията. Като най-натоварен съд е идентифициран Софийският районен съд (СРС). Общата картина показва, че съдилищата в София са най-натоварени, като това се отнася до СРС, СГС и Административен Съд – София). Най-малко е натоварването на съдиите, работещи в Силистра, Търговище, Ямбол.
 
Не се регистрират позитивни промени по отношение ефективното прилагане принципа за случайно разпределение на делата – съдилищата използват одобрен от ВСС софтуер, но в редица случаи няма публичен достъп до тези правила, а понякога и докладите не съдържат информация за правилата за прилагането му, което ограничава възможността за граждански контрол.
 
Възприемането на добри практики по направление независимост – като ясни правила за отвод на съдебни заседатели и вещи лица, моделът на запасните съдебни заседатели, и др. остава ограничен до малък брой от изследваните съдилища.
 
Второто измерение – роля на съдилищата – е измервана чрез показателя ефективност на правораздаването (забавени дела, процент на делата, свършени в тримесечен срок и процент на отменени/изменени съдебни актове). Показателят за 2022 г. е 3,54 точки, като най-ниска е обобщената стойност по показателя „забавени дела“ – 2,96 точки. показва влошаване на индикаторите “забавени дела” и “срочност на правораздаването”. Най-добре се справят съдилищата във Видин, Враца, Ловеч, Разград и Търговище, а по-лошо във Велико Търново, Габрово, Кърджали, Пловдив, Русе, София и Стара Загора.
 
Продължава тенденцията, при която голяма част от съдилищата не осигуряват публично достъпна статистика или пък статистиката е толкова неясна, че практически не предоставя информация относно третия изследван индикатор – отменени/изменени съдебни актове. Тази практика е отчетливо присъща на районните и окръжните съдилища.
 
Третото измерение – управление – е измерено чрез три показателя: прозрачност (осигуряване на публичност в работата на съда), отчетност (публично достъпен подробен доклад за работата на съда, наличие на ясна и публично достъпна съдебна статистика, наличието на система за работа със сигнали за корупция и дисциплинарна практика), почтеност (спазване на Етичен кодекс и правила за отвод при конфликт на интереси, наложени санкции след дисциплинарни производства). В това измерение се констатира положителна тенденция в практиката, като средната стойност на индекса нараства до 3,77 за 2022 година. Тук основен принос имат въведените общи изисквания за публичност и отчетност относно работата на съдилищата.
 
Все още проблем остава въвеждането на унифициран подход при въвеждането и използването на Системата за работа със сигнали за корупция. Наблюдават се различни практики за връзка с гражданите: телефон, електронна форма за нередности и електронен регистър на жалбите. Почти навсякъде липсва информация за предоставяне на обратна връзка по разгледания сигнал, на много места е посочен само общ е-мейл, без да е уточнено, че на него могат да се изпращат и сигнали за нередности и корупция.