Общата стойност на Индекса на институцията на Кмета през 2022 година е 3,71 точки. Водещи позиции в класацията заемат кметовете на Русе (4,59 точки) и Добрич (4,35 точки). Последните позиции от класацията заемат кметовете на Кърджали (2,41 точки), Силистра (2,74 точки) и Хасково (2,92 точки).

Кметът е централна фигура в реализацията на публични политики за общността. Потенциалът за въздействие на кметската институция върху развитието на Местна система за почтеност е оценяван въз основа на 21 индикатора, разпределени отново с превес по отношение на измеренията роля и вътрешно институционални практики на управление.

Изследването на капацитета на кметската институция се базира на оценка на способността за реализация на ясна управленска визия и мобилизиране на необходимите ресурси за развитие на общността. В 17 от изследваните общини в областните центрове кметовете от мандат 2019-2023 г. са осигурили публичност на управленска програма, като 13 от тях са осигурили публичност и на отчетите относно изпълнението. Значително по-висока степен на конкретизация относно изпълнението на поставените цели и периодичност на отчетите се установява при кметовете на  Добрич, Русе, Ловеч, Стара Загора и Ямбол, а в добра степен и при кметовете на Бургас, Сливен, Видин, Търговище. Отстъпление от утвърдени практики за отчетност при предходното изследване се констатира в Габрово и София.

Ролята на кмета за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на три показателя: управление на местната администрация, контрол върху доставчиците на публични услуги, прозрачно взаимодействие с местния бизнес и безпристрастен подход при контрола върху спазване на правилата за икономическа дейност. Най-ниска степен имат показателите за прозрачност при избора на външни изпълнители и за контрол над доставчиците – общата стойност за всички общини е 3,33 точки, като на фона на останалите общини се констатира относително по-добро представяне на Бургас, Добрич, Разград и Ямбол.

Изследването през 2022 година констатира отново незадоволителна степен на прозрачност на консултативния процес и взаимодействието с бизнеса и гражданските организации относно политиките за развитие на община и относно важни управленски решения. Общата стойност на този индикатор е 3,57 точки, като в няколко общини те са значително по-ниски (Кърджали – 2,33 точки, Силистра – 2 точки и Хасково – 2,83 точки) и са показател за непрозрачност на механизмите за взаимодействие с бизнеса и неприлагане на равнопоставен подход спрямо бизнес субектите.

Съществен индикатор за условията, в които работи бизнесът, е дали контролните звена на общината извършват проверки въз основа на предварително разработен план, безпристрастен подход и ясни критерии. Обобщените резултати от изследването имат стойност 3,44 точки, като оценките на бизнеса са добри за Бургас, Видин, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Търговище и Ямбол.

Основната група индикатори за оценка приноса на кметската институция към Местната система за почтеност са групирани в измерение вътрешно институционални практики на управление. Оценявани са прозрачността, отчетността и почтеността в работата на кметския екип. Основен дефицит в приноса на кметската институция са инициативите, които укрепват почтеността в неговата собствена работа. В тази връзка се откроява обстоятелството, че освен изпълнението на задължителните законови изисквания за деклариране на имущество и конфликт на интереси пред държавните институции, остава неглижиран въпроса за етични правила, валидни за кметските екипи – кмет, заместник-кметове, главен секретар, главен архитект. Само в две общини – Сливен и София, изрично е формулиран ангажимент на кметските екипи към етичните кодекси, валидни за служителите в администрацията.