Общата стойност на Индекса на Общинския съвет през 2022 година е 3,03 точки.
 
Водеща позиция в класацията заема Общинският съвет в Бургас, който е единственият съвет в оценка над 4 – стойността на неговия индекс е 4,11 точки. Подобренията в отделни аспекти от дейността на ОбС в Ловеч, Разград, Велико Търново, Кюстендил, Добрич, Русе водят до тяхното по-добро представяне и до придвижване напред в класацията за 2022 година. В дъното на класацията са общинските съвети в Хасково, Кърджали, Пазарджик и Плевен.
 
През третата година от мандата на общинските съвети като орган на местното самоуправление се констатира напредък при осигуряването на публичност в работата на местните парламенти, отчетност относно тяхната дейност, формално приемане на етични кодекси и спазване на задължителните изисквания за деклариране  на конфликт на интереси.
 
Същевременно се открояват предизвикателства и дефицити в няколко конкретни насоки: ефективно прилагане на гаранции за независимост на общинските съветници от външно нерегламентирано влияние, формализиран подход при осъществяването на надзор над местната власт (особено във връзка с управлението на общинските предприятия), недостатъчна прозрачност и неприлагане на равнопоставен подход при представителството на интереси. В тази връзка следва да се подчертае, че механизмите за участие на бизнеса и на граждански организации не са ясно дефинирани и не позволяват равнопоставено участие при формиране на стратегии и политики за развитие на местната общност и при разработване на нормативната база, регулираща икономическата дейност на местно ниво. Едни от малкото изключения в тази насока правят Ловеч, Бургас и Габрово, където са предприети първи стъпки към създаване на правила и осигуряване на публичност относно участието на граждански организации и бизнеса в обществени и консултативни съвети, които дават принос при  разработването на местни политики за развитие.
 
Общата картина относно управлението на общинските съвети показва, че са предприети действия за преодоляване на предишни дефицити, свързани с прозрачност в работата на общинските съветници, но същевременно въпросите за придържането към етични стандарти остават неглижирани и на декларативно ниво.
 
Изследването през 2022 г. откроява дефицити, свързани с гаранциите за независимост на общинските съветници. Процесът на вземане на решения по редица важни въпроси е основан на непрозрачно лобиране и дава основание за обжалването на редица актове на ОбС от областните управители и оспорването им по съдебен път (оценката през 2022 година е 2,63 точки през 2022 година спрямо 5 при предходното изследване).
 
Основните дефицити при Общинските съвети се констатират при изпълнение на тяхната роля като институция, която представлява интересите на местната общност и осъществява контрол върху местната изпълнителна власт.
 
В тази връзка следва да се отбележат дефицити във връзка с недостатъчно прозрачното и ефективно представителство на интереси (2,45 през 2022 година спрямо 2,96 при предходното изследване), което е резултат от: а) неясни механизми за участие на бизнеса при формулирането на политики от местно значение; б) недостатъчно прозрачни и ефективно функциониращи механизми за активно включване на гражданите и техните организации при формулиране на политики от местно значение; в) продължаващо неглижиране ролята на обществените посредници като фигури, които насърчават диалога и взаимодействието между институциите и местна общност.
 
Надзорът върху изпълнителната власт, особено по отношение на управлението на общинската собственост и общинските фирми, продължава да е недостатъчно ефективен и в две трети от общините надделява формализмът при извършването на контрол върху общинските фирми – 3,11 през 2022 г.
 
С развитието на технологиите за комуникация се отбелязва напредък на общинските съвети при осигуряването на по-голяма публичност и видимост на дейността на общинските съветници – все повече общински съветници са „видими“ за своите съграждани, като сайтовете на институцията осигуряват информация за тях и позволяват по-лесно установяване на контакт с тях.  Напредък има и по отношение на отчетността на Общинския съвет като орган на местното самоуправление. Същевременно, отчетността относно работата на комисиите остава ниска.
 
При управлението на общинските съвети се констатират две противоположни тенденции: (1) повишаване на публичността в тяхната дейност (резултат от предприемането на мерки от някои ОС въз основа на препоръките от предишния Индекс на местната система за почтеност, както и поради  развитието на технологиите) и (2) формализиран подход при изпълнение на изискванията за деклариране на конфликт на интереси, съчетан с практическо неглижиране на механизмите за проверка и за санкциониране на неетично поведение.
 
Като цяло, общата картина относно управлението на общинските съвети показва, че са предприети действия за преодоляване на предишни дефицити, свързани с прозрачност и видимост на общинските съветници, но по най-съществените показатели относно етичните стандарти в работата им се констатира (1) изпълнение на формалните изисквания за деклариране на конфликт на интереси и същевременно (2) неглижиране на необходимостта от реални механизми за установяване и предотвратяване на неетично или прокорупционно поведение. Декларирането на интереси е факт, но впоследствие, при разглеждането на важни въпроси в местното управление остава встрани от вниманието на общинските съветници.