Индексът на Местната система за почтеност в България за 2022 година представя резултатите от изследване в 27-те общини – областни центрове, което включва данни за капацитета, ролята и управлението на 10 ключови институции и сектори от обществения живот на местно ниво: общински съвет, кмет, общинска администрация, съд, полиция, политически партии, бизнес, медии, граждански организации и общински структури на здравеопазването. Индексът е съставен въз основа на детайлно разработен набор от показатели, които оценяват капацитета за ефективно функциониране на изследваните сектори, тяхната роля и принос за развитие на местните общности в контекста на доброто управление и превенцията на корупцията.

За първи път през тази година в изследването са включени общинските структури в здравеопазването (болници с дялово участие на общините и ДКЦ), като основният мотив за това е реакцията на институциите от системата на здравеопазването във връзка с овладяването на пандемията от Ковид – 19, която даде своето негативно отражение върху функционирането на всички останали институции и сектори на обществения живот в страната.

Общата стойност на Индекса на Местната система за почтеност за 2022 г. е 3,22 точки при максимална стойност 5. Обобщените данни от изследването показват, че е постигнат минимален напредък в някои аспекти от дейността на някои от институциите на местната власт и местното самоуправление, като същевременно е налице липса на напредък или отстъпление от други показатели. Така например, развитието на електронните технологии води до предоставяне на по-широк набор от електронни услуги, предоставяни от общинските администрации за бизнеса и гражданите, и до повишена публичност в работата на кметовете и общинските съветници. Същевременно, механизмите за взаимодействие с бизнеса, гражданските организации и медиите продължават да страдат от дефицит на прозрачност и от неяснота кой, кога и по какъв начин влияе върху политиките за развитие на местните общности и върху конкретните управленски решения. Темата за противодействието на корупцията е разглеждана в декларативен и пожелателен аспект, а доброто управление се разглежда основно през призмата на въвеждане на електронно управление.

Изследването през 2022 година затвърждава позитивната оценка за работата на местната администрация, която въпреки сравнително ограничените финансови ресурси в значителна част от общините успява да въвежда нови технологии, да развива квалификацията си, което е база за подобряване на административното обслужване на бизнеса и гражданите.

КЛАСАЦИЯ ПО ОБЩИНИ

В челото на класацията по общини е община Русе с индекс от 3,74 точки. В групата на общини с висок индекс са община Бургас (с общ индекс 3,70 точки), Пловдив (с общ индекс 3,64 точки).

Общините, чиито общ съвкупен индекс получават най-ниски стойности в сравнителен план с останалите общини, са Кърджали (с общ индекс 2,68), Силистра (с общ индекс 2,79) и Хасково (с общ индекс 2,83 точки).

КЛАСАЦИЯ ПО СЕКТОРИ

Секторите, отчитащи най-висок индекс, са: общинската администрация (с обща стойност от 3,86 точки), съдът (с обща стойност от 3,79 точки) и кметската институция (с обща стойност от 3,71 точки). На следващите места се класират местните структури на полицията (с обща стойност от 3,42 точки) и общинските съвети, чийто индекс е 3,03 точки.

С относително добро представяне са гражданските организации, които получават обща оценка 3,00 точки.

Секторът с най-слабо представяне в общата класация е здравеопазването, като общинските структури за здравеопазване получават обща стойност на индекса от 2,59 точки. На предпоследно място в общата класация е бизнес секторът, с индекс 2,76 точки, и местните медии, чийто индекс е 2,84 точки.

КАК СЕ ПРЕДСТАВЯТ ИНСТИТУЦИИТЕ НА МЕСТНО НИВО?

Общата стойност на Индекса на Общинския съвет през 2022 година е 3,03 точки.

Водеща позиция в класацията заема Общинският съвет в Бургас, който е единственият съвет в оценка над 4 – стойността на неговия индекс е 4,11 точки. Подобренията в отделни аспекти от дейността на ОбС в Ловеч, Разград, Велико Търново, Кюстендил, Добрич, Русе водят до тяхното по-добро представяне и до придвижване напред в класацията за 2022 година. В дъното на класацията са общинските съвети в Хасково, Кърджали, Пазарджик и Плевен.

През третата година от мандата на общинските съвети като орган на местното самоуправление се констатира напредък при осигуряването на публичност в работата на местните парламенти, отчетност относно тяхната дейност, формално приемане на етични кодекси и спазване на задължителните изисквания за деклариране на конфликт на интереси.

Същевременно се открояват предизвикателства и дефицити в няколко конкретни насоки: ефективно прилагане на гаранции за независимост на общинските съветници от външно нерегламентирано влияние, формализиран подход при осъществяването на надзор над местната власт (особено във връзка с управлението на общинските предприятия), недостатъчна прозрачност и неприлагане на равнопоставен подход при представителството на интереси. В тази връзка следва да се подчертае, че механизмите за участие на бизнеса и на граждански организации не са ясно дефинирани и не позволяват равнопоставено участие при формиране на стратегии и политики за развитие на местната общност и при разработване на нормативната база, регулираща икономическата дейност на местно ниво. Едни от малкото изключения в тази насока правят Ловеч, Бургас и Габрово, където са предприети първи стъпки към създаване на правила и осигуряване на публичност относно участието на граждански организации и бизнеса в обществени и консултативни съвети, които дават принос при разработването на местни политики за развитие.

Общата картина относно управлението на общинските съвети показва, че са предприети действия за преодоляване на предишни дефицити, свързани с прозрачност в работата на общинските съветници, но същевременно въпросите за придържането към етични стандарти остават неглижирани и на декларативно ниво.

Общата стойност на Индекса на институцията на Кмета през 2022 година е 3,71 точки. Водещи позиции в класацията заемат кметовете на Русе (4,59 точки) и Добрич (4,35 точки). Последните позиции от класацията заемат кметовете на Кърджали (2,41 точки), Силистра (2,74 точки) и Хасково (2,92 точки).

Изследването на капацитета на кметската институция се базира на оценка на способността за реализация на ясна управленска визия и мобилизиране на необходимите ресурси за развитие на общността. В 13 от изследваните общини в областните центрове кметовете от мандат 2019-2023 г. са осигурили публичност и отчетност относно изпълнението на управленската си програма, като значително по-висока степен на съдържателност относно постигнатите цели се установява при кметовете на Добрич, Русе, Ловеч. Отстъпление от утвърдени практики за отчетност при предходното изследване се констатира в Габрово и София.

Ролята на кмета за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на три показателя: управление на местната администрация, контрол върху доставчиците на публични услуги, прозрачно взаимодействие с местния бизнес и безпристрастен подход при контрола върху спазване на правилата за икономическа дейност. Най-ниска степен имат показателите за прозрачност при избора на външни изпълнители и за контрол над доставчиците – общата стойност за всички общини е 3,33 точки. Изследването през 2022 година констатира отново незадоволителна степен на прозрачност на консултативния процес и взаимодействието с бизнеса и гражданските организации относно политиките за развитие на община и относно важни управленски решения. Общата стойност на този индикатор е 3,57 точки, като в няколко общини те са значително по-ниски (Кърджали, Силистра и Хасково) и са показател за непрозрачност на механизмите за взаимодействие с бизнеса и неприлагане на равнопоставен подход спрямо бизнес субектите.

Съществен индикатор за условията, в които работи бизнесът, е дали контролните звена на общината извършват проверки въз основа на предварително разработен план, безпристрастен подход и ясни критерии. Обобщените резултати от изследването имат стойност 3,44 точки, като оценките на бизнеса са добри за Бургас, Видин, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Търговище и Ямбол.

Общата стойност на Индекса на общинската администрация през 2022 година е 3,86 точки – най-високата стойност на индекс в сравнение с останалите институции и сектори. Водещи позиции заемат общинските администрации в София (4,44 точки) и Бургас (4,43 точки), а най-ниска оценка получава администрацията в Силистра (2,84 точки).

Изследването на капацитета на местната администрация се базира на оценка на ефективността в използването на ресурси за предоставяне на административни услуги и на степента на независимост в работата на служителите. Изследването през 2022 година показва, че е налице съществен напредък на общинските администрации в прилагането на комплексно административно обслужване и развитие на съвременни платформи за предоставяне на електронни услуги – общата стойност на изследваните показатели е 4,27 точки през 2022 г. спрямо 3,91 точки през 2017. Сред общините, които изпълняват в най-висока степен тези критерии са Бургас, Велико Търново, Габрово, Добрич, Кюстендил, Плевен, Пловдив, Русе, София и Стара Загора.

Ролята на общинската администрация за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на група от показатели, сред които: прозрачност и отчетност при обществените поръчки, прозрачност и отчетност относно приходите и разходите, управление и отчетност на общинските фирми, осигуряване на възможности за участие на гражданите и бизнеса при планирането на общинските политики, административно обслужване, благоприятстващо инвестициите. Показателите за осигурени възможности за участие на местния бизнес и граждански организации се прилагат в сравнително по-висока степен от администрациите в София, Бургас, Ловеч и Сливен.

Съществен напредък се констатира относно осигуряването на публичност на регистрите, поддържани от общините, което е предпоставка за създаване на условия за безпрепятствен достъп до информация, която е важна за гражданите и бизнеса – половината от общините осигуряват достъп до регистрите чрез интернет сайтовете си.

Изследването през 2022 година включва нов показател, който е свързан със създаването на благоприятни условия за инвестиции. В тази връзка наред общини, които от няколко години работят по развитие на обособени индустриални зони и специализирани административни структури (като София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе) следва да се отбележи напредъкът на Стара Загора, Разград, Сливен и Ямбол.

В рамките на измерението управление на общинските администрации през 2022 година се откроява напредък по изпълнение на изискванията за отчетност относно работата на администрацията. В тази връзка добри примери за отчетност и обратна връзка с гражданите има в Русе, Бургас, Варна, Габрово, Добрич, Търговище.

Общата стойност на Индекса на Съда през 2022 година е 3,79 точки.

В сравнение с резултатите от предходното изследване повишението се дължи на оценките за капацитета и за управлението на съдилищата: в тази връзка основен принос имат големият дял на съдиите, преминали през обучение и въведените общи стандарти за публичност и отчетност относно работата на съдилищата.

Регистрират се сходни нива на оценките за натовареност на съдиите между 2022 г. и 2017 и за материална база. Общата картина показва, че съдилищата в София са най-натоварени, като това се отнася до СРС, СГС и Административен Съд – София). Като най-натоварен съд е идентифициран Софийският районен съд (СРС). Най-малко е натоварването на съдиите, работещи в Силистра, Търговище, Ямбол.

Показателите, измерващи ефективността на правораздаването (забавени дела, срочност на правораздаването и обжалвани съдебни актове) получават най-ниски обобщени стойности, като през 2022 г. на преден план излиза проблемът със забавените дела“ (обобщената стойност е 2,96 точки). При показателите, оценяващи забавяне и срочност при правораздаването най-добре се справят съдилищата във Видин, Враца, Ловеч, Разград и Търговище, а по-лошо във Велико Търново, Габрово, Кърджали, Пловдив, Русе, София и Стара Загора.

При измерението управление се констатира подобрение на показателите за прозрачност (осигуряване на публичност в работата на съда) и отчетност (публично достъпен подробен доклад за работата на съда, наличие на ясна и публично достъпна съдебна статистика, наличието на система за работа със сигнали за корупция и дисциплинарна практика).

Общата стойност на Индекса на ОД на МВР през 2022 година е 3,42 точки.

В общата класация на основните стълбове на Местната система за почтеност органите на МВР заемат четвърта позиция от десет изследвани структури със средна стойност от 3,42 точки. Този сектор регистрира осезаемо подобрение в представянето си спрямо периода 2015-2017 г. Спрямо 2017 година има значително подобрение в представянето на МВР по следните индикатори: ефективност на разследването – дял на върнатите досъдебни производства поради съществени процесуални нарушения при разследването; осигуряване на публичност на информация за работата на МВР; устойчива практика за отчетност на полицията на местно ниво. Същевременно се регистрира отстъпление в два от индикаторите: разкрити корупционни престъпления, по-конкретно „подкуп“; безпристрастност в дейността на служителите – устояване на корупционен натиск.

Водещи позиции в класацията заемат структурите в Пловдив и Разград, като Пловдив регистрира значително подобрение спрямо предходното изследване (17-то място в индекса за 2017 г.). Значително по-добро представяне спрямо 2017 г. имат структурите на ОД на МВР в Шумен и Плевен. На дъното на класацията са структурите на МВР в Благоевград и Търговище, като влияние за това оказват по-ниските оценки на индикаторите, измерващи разследвания за корупция и отчетност на полицията на местно ниво.

ГРАЖДАНСКО ИЗМЕРЕНИЕ НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ

В Индекса на Местната система за почтеност – 2022 относително по-висока оценка получават политическите партии и гражданските организации, докато бизнесът, медиите и общинското здравеопазване имат съществени дефицити в повече от едно измерение. Най-ниска оценка получава секторът на общинското здравеопазване – 2,59 точки.

Индексът на политическите партии е 3,22 точки. Най-висока оценка получават местните структури на партиите в Русе (3,93 точки), София (3,77 точки) и Пловдив (3,76 точки).

При формирането стойността на индекса през 2022 година, в сравнение с предходното изследване, влияние оказва предизборната активност на партиите и извеждането на преден план на темата за необходимостта от противодействие на корупцията. Доколко става въпрос за антикорупционна реторика и доколко – за действителни мерки в тази насока, предстои да бъде оценено през 2023 година. Към настоящия етап изследването откроява дефицит в действителната подкрепа за антикорупционни инициативи на местните граждански субекти и инициирането на собствени антикорупционни политики на местно ниво.

Политическите партии разполагат с относително добра отправна точка за осъществяване на своята дейност (помещения за осъществяване на дейността, по-широк спектър от източници, които включват и дарения от симпатизанти във връзка с предизборните кампании). Същевременно най-остри проблеми продължават да бъдат отчетността при финансирането им и използването на финансови ресурси за купуване на гласове. Придържането към етичните стандарти е по-скоро на декларативно ниво, като партийните структури не успяват да докажат, че имат действащи механизми за санкциониране на неетично и прокорупционно поведение на някои политически лидери в местните общности.

Индексът на местните граждански организации е със стойност 3,00 точки, като сравнението с предходните години не отбелязва промяна. Най-високи оценки получават гражданските организации в София (обща стойност на индекса 3,77 точки), Пловдив (обща стойност на индекса 3,72 точки), Стара Загора (обща стойност на индекса 3,71 точки), като тази оценка е резултат от относително равномерно развитие на показатели в трите измерения – капацитет, роля и управление.

Кризата с разпространение на пандемията от Ковид – 19 се отрази изключително негативно на мобилизацията на неправителствения сектор в осъществяване на инициативи, свързани с принципите на доброто управление. Негативен принос за това даде и „затварянето“ на институциите и понижената им готовност за взаимодействие в гражданските субекти. В резултат на това гражданските организации имат по-скромен принос при иницииране и осъществяване на инициативи с антикорупционна насоченост. В тази връзка се констатира, че търсенето на отчетност от институциите на местната власт се превръща по-скоро в изключение, а не е повсеместно прилагана практика. Гражданските организации рядко вземат активно участие в антикорупционните политики и инициативи на местно ниво, доколкото такива изобщо съществуват.

Липсата на достатъчно финансови ресурси на гражданските организации до голяма степен се дължи на факта, че на местно ниво почти не съществуват финансови програми, които подкрепят инициативи, насочени към добро управление, граждански контрол и противодействие на корупцията. За да компенсират този дефицит, неправителствените организации прибягват към успешни стратегии за мобилизиране на нематериални ресурси за изпълнение на своята дейност: включване на доброволци, експерти, авторитетни личности от местните общности; взаимодействие с местните медии; активно използване на социалните мрежи.

Изследването дава основание за най-висока оценка на управлението на гражданските организации, като на преден план се откроява прозрачността в работата на гражданските организации и практическото придържане към етични стандарти в тяхната дейност.

Индексът на бизнеса е с обща стойност от 2,76 точки, като с тази оценка секторът се нарежда на предпоследно място в общата класация на десетте изследвани сектора. Водещи позиции в класацията заемат общини, които са създали сравнително добър инвестиционен климат и в които бизнесът разполага с капацитет за ефективна работа. Най-висока оценка получават местните структури на бизнеса в Пловдив (3,65 точки), като няколко структурите в няколко общини имат обща стойност на индекса над 3 точки – Ямбол (3,63), София (3,50 точки), Русе (3,39 точки), Бургас (3,33 точки), Стара Загора (3,25 точки), Разград, Враца; стойности на индекса под 2 точки имат две общини – Смолян (1,97 точки) и Кърджали (1,94 точки).

Най-високата оценка от цялостното изследване на бизнеса получава измерението капацитет (3,05), а най-ниска – ролята на бизнеса и неговият принос в местната система за почтеност (2,38). Междинно място заема оценката за управлението на бизнеса в страната, като средната оценка тук е 2,83 и отразява неглижиране на водещи стандарти за бизнес етика.

Капацитетът на бизнеса за превенция на корупцията е оценен през призмата на три показателя: независимост на местния бизнес от решения на местната власт и наличието, съответно – липсата на неправомерно влияние върху икономическата дейност, затрудняващо дейността на бизнеса; способност на бизнеса да отстоява своите интереси, когато е засегнат от незаконосъобразни решения на местните власти чрез използване на легитимните инструменти на съдебни спорове и арбитраж. В рамките на тазгодишното изследване на преден план се открояват проблеми в две насоки. Както и при предходните изследвания, така и през 2022 г. е посочено неблагоприятното въздействие на непрозрачния процес на вземане на решения от местните власти, което води до фаворизиране на определени фирми или създаване на затруднения за други. В тази връзка следва да се отбележи, че все още не е установена практиката за създаване на (1) ясни правила за участие на бизнеса с консултативния процес на местно ниво, съчетани с (2) прозрачност относно съставите на създадени експертни/консултативни/обществени съвети. Само в няколко общини присъства един от двата елемента или и двата елемента са реализирани в отделни области (това може да се установи в по-голяма степен в Ловеч).

За да осъществява свободно своята икономическа дейност, бизнесът се нуждае от условия, които не само насърчават, но и не възпрепятстват неговата дейност. В тази връзка показателят, отразяващ оценките на бизнеса относно това дали е обект на злоупотреба с власт от страна на органите на местното самоуправление и контролните органи, показва, че добра среда е създадена в Ямбол, Кюстендил, Силистра, както и в Бургас, Велико Търново, Добрич, Монтана, Пловдив, Сливен, Смолян, Търговище. По показателя, измерващ осигуряването на благоприятни условия за осъществяване на икономическа дейност, няколко общини се отличават с действия в положителен аспект – Благоевград Бургас, Ловеч, Перник, Разград, Стара Загора, София, Ямбол. По показателя, измерващ създаването на условия за привличане на инвестиции, се отличават общините Пловдив, Бургас, Разград, Русе, Стара Загора, Ямбол; добри условия предоставят също София, Благоевград, Враца, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Шумен.

Изследването установява не особено активната роля на бизнеса в местната система за почтеност. Неговият принос е оценен чрез показатели в три насоки: предприемане на собствени антикорупционни инициативи и политики за добро управление, подкрепа на същия тип инициативи от страна на местните власти, както от страна на гражданския сектор. Обобщената оценка е 2,38, като в сравнителен план тя показва най-съществени дефицити в сравнение с другите две измерения. Резултатите от изследването показват, че като цяло местният бизнес не е активен участник в антикорупционни инициативи на местните власти, доколкото изобщо подобни инициативи съществуват. Данните показват, че местният бизнес проявява по-голяма активност към „меки мерки“ за борба с корупцията, които създават по-облекчени условия за предприемачество и подобряват общата икономическа среда (предоставяне на електронни услуги, намаляване на административната тежест, интензифициране на диалога с местните власти за решаване на конкретно възникнали пречки).

Като цяло местният бизнес не оказва ефективна подкрепа за усилията на гражданското общество в превенция и противодействие на корупцията. Резултатите от изследването показват, че има установени практики за финансова подкрепа на дейността на организации, които работят предимно в сферата на социалните дейности, благотворителност, образование. Като цяло липсват системно насочени действия за финансова подкрепа на граждански организации.

Индексът на медиите е с обща стойност от 2,84 точки, като с това се нареждат на 8 позиция спрямо другите стълбове на Местната система за почтеност. Сравнителната оценка по трите изследвани измерения (капацитет, роля и управление) показва, че най-съществени дефицити има в изпълнението на ролята на медиите – оценката по този комплекс от показатели е 2,30 точки.

Като цяло медиите получават ниска оценка и по измерението капацитет (ресурси и независимост), като комплексната оценка е 3,34 точки. Мнозинството от местните медии са в тежко финансово състояние, което според журналистите води до компромиси с високите професионални стандарти за качество и обективност (недостиг на човешки ресурси, остаряла техника, липса на специализиран софтуер). С изключение на София (3,65 точки) и някои по-големи градове се свива палитрата от медиите, които отразяват пълния спектър от значими гледни точки, политически и социални позиции. Значими теми за обществото отсъстват от медийната политика.

Изследването констатира тенденцията за все по-голяма зависимост на местните медии от бюджетите за медийни услуги на общините и от бюджетите за публичност по европейските проекти, които са изпълнявани на местно и регионално ниво. По мнението на журналисти, все повече се установява политиката на местните власти да „купуват“ положително отразяване чрез така наречените бюджети за медийни услуги, за медийно отразяване, за публичност на резултатите по осъществени проекти с европейско финансиране.

Най-сериозна тревога будят ниските оценки на медиите по показателя роля в местната система за почтеност – обща оценка от 2,30 точки, като само медиите в София, Пловдив и Стара Загора получават оценки над 3 точки по тази група показатели. Журналистите в местните медии рядко провеждат журналистически разследвания. Макар темата за корупцията понякога да присъства в местните медии, по-скоро се касае за отразяване на разкрития на националните медии, отколкото за самостоятелни разследвания на местни журналисти. Повечето местни медии в изследваните общини през последната една година не са провели ефективни журналистически разследвания и не са разобличили случаи на корупция или злоупотреби на местно ниво. Изключение правят някои примери от работата на медии в София, Стара Загора, Варна, Пловдив, Благоевград, Шумен.

Изследването констатира и една положителна тенденция през изминалата година – за разлика от предходното изследване не могат да се откроят драстични примери за натиск върху местните медии и работещите в тях журналисти. Няма случаи на физическа саморазправа с журналисти; в 4 общини има случаи на уволнения на журналисти поради несъгласие с политиката на собственика/редактора на медия (Благоевград, Плевен, Стара Загора и Шумен); съмнения за натиск върху журналистите, довел до тяхното отстраняване са изразени във Варна, Кюстендил и София.

В общата класация на Индекса структурите на общинското здравеопазване заемат последната десета позиция от десет изследвани структури със средна стойност от 2,59 точки (при максимални 5). Секторът е включен за първи път в изследването на Индекса на Местната система за почтеност за 2022 година.

Оценката за приноса на структурите на общинското здравеопазване към Местната система за почтеност е формирана на въз основа на изследване на 16 индикатора, информацията за които е акумулирана посредством интервюта, анкети, допълнително предоставени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация, както и анализ на официалните интернет страници на общински лечебни заведения. Индикаторите са групирани в три измерения – капацитет, роля и управление.

Водещи позиции в класацията заемат структурите на общинското здравеопазване в Русе, София, Бургас и Пловдив, а на последни места в класацията, с индекси под 2 точки, са структурите в общините Кърджали, Монтана, Плевен и Кюстендил. Общините, в които има специализирани болници (КОЦ Русе например) масово регистрират и по-добри резултати в индекса. Общините, в които няма общински лечебни заведения или общината притежава минимален дял, в общия случай регистрират по-ниски резултати (Кюстендил).

Капацитетът е оценен посредством три основни показателя: правна рамка; човешки ресурси и материални ресурси. Най-често посочваните проблеми в това направление са застаряващият персонал в редица общини и недостигът на специализиран персонал. Макар и по места да има изключения (Смолян и Стара Загора), в повечето градове този проблем стои с особена острота.

Изследването констатира някои добри практики за преодоляване на дефицита на човешки ресурси. Така например някои областни градове се стремят да привлекат специалисти чрез предоставяне на безплатни общински жилища на лекари от други населени места (Перник) или чрез сключване на тристранен договор с Тракийския университет за практическо обучение на медицински сестри (Смолян). Наличието на медицински университети в областните градове влияе благоприятно на работната ръка в този сектор, макар и да е недостатъчно да удовлетвори нуждите на лечебните заведения.

Ролята на общинските структури в здравеопазването е измерена чрез два основни показателя: участие в антикорупционни политики на местно ниво и подкрепа за граждански инициативи за добро управление. Индикаторите в това измерение регистрират най-слаби резултати. Като цяло темата корупция остава далечна за структурите на общинското здравеопазване и макар и да има малки изключения, общинските болници и ДКЦ-та не участват в подобни инициативи.

Взаимодействието с гражданския сектор съществува доколкото не касае антикорупционни инициативи. В сферата на социалните услуги и допълнителното подпомагане на пациенти е констатирано по-добро ниво на взаимодействие между структурите на общинското здравеопазване и гражданския сектор.

Като цяло, резултатите от изследването показват, че структурите на общинското здравеопазване нямат добре развити системи за противодействие на корупцията и в общия случай не възприемат тази тема като близка. Те се отчитат периодично пред общинските съвети. В това отношение има изградена устойчива практика във всички областни градове, която е и правно регулирана. Практиката за осигуряване на прозрачност и отчетност пред граждански организации и медии обаче се различава от практиката за отчетност пред общинските съвети и НЗОК.