Местният бизнес в Община Варна получава обща оценка 2,17, което е най-ниската измерена стойност за сектора. Най-съществен негативен „принос“ за незадоволителното представяне оказват показателите, свързани с капацитет (по-конкретно независимост) и с роля в местната система за почтеност. Ниската оценка на измерението капацитет разкрива съществени дефицити, основно по отношение възприятията за неправомерно влияние върху процеса на вземане на решения от страна на местните власти. В тази връзка представителите на бизнеса оценяват, че промените в наредбите и в други административни актове, регулиращи икономическата дейност, се извършват непрозрачно, под лобистки натиск и затрудняват икономическата дейност на бизнеса. Като съществен проблем се оценява начинът, по който се възлагат обществени поръчки (в тази връзка са посочени условията за участие, които не гарантират равнопоставеност на кандидатите, както и незадоволителното постигане на резултати от изпълнението на възложените поръчки).

Като цяло, местният бизнес сектор не е активен инициатор на собствени политики с ефект върху антикорупционната среда в общината, липсват примери за подобни инициативи през изследвания период, поради което и оценката за ролята на бизнеса в местната система за почтеност в Община Варна е незадоволителна. Въпреки това, съществуват изолирани случаи, при които бизнес организации изразяват критични становища и позиции (по отношение на инфраструктурни проекти) или се възползват от възможностите на Закона за достъп до обществена информация. За разлика от предходните изследвания, в рамките на тазгодишното изследване не е констатирана за подкрепа на граждански организации, работещи в защита на обществения интерес.

По отношение на показателите на управление, съществува разнородна практика за прозрачност относно осъществявани инициативи за развитие на местната общност и относно отчетност, като част от фирмите и бизнес организациите публикуват пълна информация по част от темите, други – частична информация по част от темите; трети – не публикуват. Значително по-ниско е оценен показателят за почтеност, като въпросите за бизнес етиката се неглижират – част от бизнес организациите имат кодекси за бизнес етика, които обаче не са публично достъпни.

Бизнес организациите декларират, че водят политика на нулева толерантност към корупцията, но през последната година не съществуват  конкретни доказателства в тази насока.