Местният бизнес в Община Хасково получава обща оценка 2,50, което е под средното за страната. Измерението капацитет (независимост) на бизнеса получава добра оценка. Същевременно ролята на бизнеса в местната система за почтеност е крайно незадоволителна. Под средното са оценени и механизмите за вътрешно управление.

Местният бизнес функционира в среда, която не създава достатъчно основания за независимост на икономическата дейност. Представителите на фирмите считат, че в редица случаи има злоупотреба с власт в отношението към местните фирми, като тя се изразява в две насоки: опорочаване на обществени поръчки и извършване на необосновани масирани проверки на фирми. Що се отнася до регламентирането на правилата за икономическа дейност в общината, представителите на бизнеса оценяват, че има примери на приети наредби и административни актове, които дават предимство на едни фирми пред други и като цяло затрудняват икономическата работа в общината. Фирмите са относително неуверени при защита на своите интереси, като предпочитат да се обръщат за консултантско съдействие към големите бизнес организации, тъй като при самостоятелна защита на интересите си се опасяват да не станат обект на засилени проверки от страна на институциите.

Най-съществени усилия следва да бъдат инвестирани в утвърждаване ролята на местните бизнес организации и по-значимите фирми от местния бизнес сектор в общината като партньор и инициатор на мерки и политики за противодействие на корупцията и утвърждаване на принципите на публичност и почтеност в местното самоуправление. Представителите на бизнеса оценяват, че на тази плоскост няма диалог между властта и местния бизнес, а включването в местните антикорупционни структури е формално. Подкрепата от страна на бизнеса за граждански каузи и инициативи е недостатъчна и следва да се надгради с добри практики от други региони на страната, в които бизнесът подкрепя по-активно местното гражданско общество в усилията му за борба с корупцията. Резултатите от изследването показват, че местният бизнес има практика за подкрепа на културни и образователни дейности, но няма практика за подкрепа на граждански инициативи за превенция на корупцията и да установяване на практики за добро управление. Доколкото липсва активен подход за противодействие на корупцията от страна на местните власти, местният бизнес също не е партньор в подобен тип инициативи.

Оценката на механизмите на вътрешно управление в сектора също показва необходимост от преосмисляне на практиките на публичност и отчетност на местните компании и бизнес организациите. В тази връзка, съществува разнородна практика относно осигуряването на публичност относно управителните структури на фирмите и бизнес организациите, отчети за тяхната дейност, за стратегически решения за развитието на бизнеса в региона, както и за инициативи, насочени към развитието на местната общност (като няма данни за осъществявани такива инициативи през последната година).

Изследването показва, че мнозинството от компаниите в бизнес сектора и бизнес организациите имат разработени етични кодекси или членуват в обединения, които са разработили такива. Същевременно, липсват данни за прилагането на политики за нулева толерантност към корупцията. В тази връзка изследването дава основание за оценка, че макар да са налице известни усилия на водещите бизнес асоциации в промотиране стандартите на бизнес етиката, са необходими последователни действия в тази насока.