Местният бизнес в Община Смолян получава обща оценка 2,68, което е под средната стойност на бизнеса за страната. Най-високо е оценено измерението капацитет на бизнеса в местната система за почтеност (3,00), а най-слабо – измерението механизми на вътрешно управление (2,33), междинна оценка получава ролята на бизнеса в местната система за почтеност – 2,75.

По отношение на независимостта на местния бизнес, липсват конкретни данни за неправомерно влияние върху регламентацията на икономическата дейност. Същевременно, има данни за единични случаи на злоупотреба с власт, изразяващи се в масирани непланови проверки. Наред с това съществуват възприятия за липса на достатъчна прозрачност при управлението на обществените поръчки в общината, като в тази връзка се открояват въпроси относно ролята на изпълнителите и подизпълнителите на строителни дейности. В случаите, в които възникват спорове, бизнесът не разчита на практическо съдействие от оторизираните държавни институции, като предпочита да решава спорове чрез неофициални механизми (срещи между бизнес-организациите и местната власт или лични срещи).

Що се касае до ролята на бизнеса в иницирането и провеждането на политики за добро управление, той е включен в работата на структури с антикорупционна насоченост, но сътрудничеството от негова страна е формално и без видими резултати. Представители на бизнеса декларират съпричастност към антикорупционни инициативи и мерки, но липсват конкретни примери. Местният бизнес подкрепя финансово инициативи на гражданското общество, но в повечето случаи става дума за проекти, които нямат антикорупционна насоченост (например социални, културни, спортни и младежки дейности).

По отношение оценката на механизмите на вътрешно управление в бизнес сектора, и тук най-висока стойност получават показателите за прозрачност, а незадоволителна – тези за отчетност и особено за почтеност на местните бизнес организации. Фирмите и бизнес организациите имат разнородна практика за публичност на информацията относно техните управителни органи, собственици/членове и стратегически решения за развитие (част от тях публикуват пълна информация по част от темите, други – частична информация по част от темите; трети – не публикуват). По аналогичен начин изглеждат данните и относно отчетността за дейността на фирмите – изпълняват стандартните изискваният за представяне на своите отчети в Търговския регистър, но относно публикуването в интернет съществува разнородна практика; на сайтовете на местните бизнес организации изцяло липсва актуална информация за дейности и инициативи, като предпочитаният подход е чрез представяне на отчети пред техните членове.

Изследването показва, че част от бизнес организациите имат кодекси за бизнес етика, като съществуващите кодекси не са публично достъпни. Също така, практическото прилагане на политики за нулева толерантност към корупцията не е съпроводено от конкретни примери, а по-скоро се ограничава на декларативно ниво.