Местният бизнес в Община Сливен получава обща оценка 2,67, което е малко по-висока стойност от средното за страната, но в сравнителен план с предходната година бележи известно отстъпление (3,00 за 2016 г.). Най-високо е оценено измерението капацитет (3,00), средна стойност от 2,75 получава ролята на бизнеса в инициирането и провеждане на мерки и политики за добро управление, а най-слабо – механизмите на вътрешно управление в сектора (2,25).

Независимостта на местния бизнес от решения на местните власти получава относително добра оценка, като в тази връзка липсват конкретни данни за неправомерно влияние върху регламентацията на икономическата дейност. Също така липсват официални или публично известни данни относно злоупотреба с власт от страна на органите на местното самоуправление и контролните органи.

На местно ниво през последната година, обаче, не се откриват и данни за предприети конкретни инициативи за активно противодействие на корупцията. Като цяло, картината отразява пасивен подход в тази област. Местният бизнес е включен в работата на структури с антикорупционна насоченост, но сътрудничеството от негова страна е формално и без видими резултати – бизнес организациите участват в консултативни съвети към ОбС Сливен, но нямат тежест във взимане на решения. Всъщност, разчита се основно на указания от ръководствата на партийни централи или на съдействие от страна на централните власти. Въпреки това, някои от бизнес организациите дават положителни примери за самостоятелни антикорупционни инициативи и проекти, свързани с подобряване на бизнес средата и намаляване на административна тежест. Местният бизнес подкрепя финансово инициативи на гражданското общество, но в повечето случаи става дума за проекти, които нямат антикорупционна насоченост (например социални, културни, спортни и младежки дейности). Част от бизнес организациите и фирми-членки подкрепят инициативи на гражданското общество предимно въз основа на лични контакти.

По отношение оценката на механизмите на вътрешно управление в бизнес сектора, най-висока стойност получават показателите за прозрачност (тя се дължи да добри практики от част от фирмите), а незадоволителна – тези за отчетност и почтеност на местните бизнес организации. Бизнес организациите и по-големите фирми в общината следва да се разработят добри практики за публичност и отчетност – публикуване на информация относно управителни органи, собственици/членове и стратегически решения за развитие. Нужни са и усилия по провеждане на по-активна политика за промотиране на етичните стандарти в сектора и на политика на нулева толерантност спрямо случаи на корупция. Изследването показва, че част от бизнес организациите имат кодекси за бизнес етика, като съществуващите кодекси не са публично достъпни. Също така, практическото прилагане на политики за нулева толерантност към корупцията не е съпроводено от конкретни примери, а по-скоро се ограничава на декларативно ниво.