Местните граждански организации в Община Плевен получават обща оценка 3.03, която е почти идентична със средната за страната. Диспропорцията в оценките на трите изследвани измерения тук е значителна. Висок резултат получава измерението капацитет (независимост и ресурси на гражданския сектор), а ролята получава една от най-ниските оценки в страната.

Капацитетът на гражданския сектор е оценен през призмата на две групи от показатели, свързани с капацитет и степен на независимост при осъществяване на дейността. Съществува общински фонд, който осигурява определен финансов ресурс (преди всичко за финансиране на дейност в сферата на културата), като правилата за достъп до тях са публично известни, а също така съществува наредба за финансово подпомагане на спортни клубове. Липсва финансов инструмент за подкрепа на инициативи, насочени към добро управление. Местният бизнес предоставя дарения, които са насочени предимно към благотворителност, социални дейности, спорт, култура, младежки дейности. Липсата на достатъчно финансови ресурси се компенсира частично от работата с експерти и доброволци, силната подкрепа от страна на медиите и участието в мрежи и коалиции. Местните неправителствени организации  оценяват, че успяват да мобилизират необходимите им експерти, сътрудници и доброволци, което им позволява да изпълнят своите проекти. В допълнение, те могат да разчитат на подкрепата на местните медии при отразяване на резултатите от инициативи и проекти, които имат принос за общността, включително и чрез безплатно отразяване на тяхната дейност. Гражданският сектор е относително независим от външна намеса и влияние от страна на местните власти и бизнес, като не са налице възприятия за подобни зависимости или обвързаност.

За разлика от високата оценка по измерение капацитет, резултатите от изследването през 2017 г. показват незадоволителни резултати по измерението роля в местната система за почтеност. Гражданският сектор в региона има опит в консолидиране в подкрепа на значими цели и проекти в общността – например в подкрепа на конкретни инициативи за икономическо развитие на общината и региона. Този потенциал обаче не е надграден с инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво и мерки за противодействие на корупцията и доброто управление. Малка част от местните граждански организации имат установена практика да изискват информация от местната власт или го правят спорадично. Няма случаи на разкрития за злоупотреби и нередности, направени от НПО, като по техни оценки няма данни за такива нередности и злоупотреби.

Местните граждански организации  не са достатъчно активни в изискването на информация по ЗДОИ и  не са особено активни в проследяване на работата на органите на местната власт. Гражданските организации имат компетентност да изискват отчетност от местната власт, да анализират данните и да формулират становища, но този капацитет не се реализира достатъчно ефективно на практика.

През последната година граждански организации не са инициирали и не са участвали във форуми и инициативи, обединяващи действията на институции и граждански организации за противодействие на корупцията. Една от причините за това е и липсата на инициативи от страна на местните власти в тази област. По аналогичен начин гражданските организации нямат утвърдена практика за активност при формулиране на становища и позиции, изработване на антикорупционни стратегии и политики.

Що се отнася до управлението на местните граждански организации, съществуват разнообразни практики по осигуряване на публичност и отчетност. Като цяло, местните граждански организации предоставят адекватна публична информация за дейността си. На интернет страниците на организациите е ясно посочена каква е мисията им, целите , за които са създадени, реализираните проекти/постигнати резултати, получени и изразходвани средства. Част от организациите публикуват в интернет информация за състава на управителните съвети, а повечето граждански организации има какво да надграждат при предоставянето на относно осъществени дейности, постигнати резултати и изразходвани средства по своите проекти, тъй като една значителна част от тях осигуряват частична и/или неактуална информация. Една от причините за посочените дефицити са финансовите затруднения поради ограничени ресурси.

Във връзка с етичните стандарти, изследването показва, че една относително малка част от местните граждански организации имат свои етични кодекси, правила и стандарти за поведение, като в общия случай те не са публично достъпни или представителите не могат да посочат конкретни примери за тяхното съдържание.  Същевременно представителите на гражданските организации декларират, че не са се сблъсквали с етични проблеми и поради тази причина не са имали повод да прилагат съществуващите етични правила.