Местните граждански организации в Община Пазарджик получават обща оценка 3.26, което е над средното за страната. И трите изследвани измерения – капацитет, роля, вътрешно управление – получават съпоставими и сравнително високи оценки. Гражданският сектор е относително независим от външна намеса и влияние от страна на местните власти и бизнес, макар да са налице и възприятия за обвързаности. Липсата на достатъчно финансови ресурси се компенсира частично от работата с експерти и доброволци, подкрепата от страна на медиите и участието в мрежи и коалиции. Приносът на гражданския сектор към системата за почтеност на местно ниво е адекватен, но може да бъде надграден с инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво.

Капацитетът на местните граждански организации се формира от наличните финансови ресурси и степента на независимост при осъществяване на тяхната дейност. Изследването очертава дефицит на финансови ресурси. Съществуват общински фондове и програми за подкрепа на отделни аспекти от работата на местни граждански организации (здравеопазване, социални дейности, спорт), но правилата за достъпа до тях не са известни. Местният бизнес оказва определена подкрепа, като предоставя дарения, които са насочени предимно към културни и спортни събития. Подкрепа оказват и местните медии, като някои от тях отразяват избирателно част от инициативите на гражданските организации. Най-съществен принос по отношение на капацитета на гражданския сектор имат експертите и доброволците – гражданските организации успяват да мобилизират подкрепата на експерти в различни области, на авторитетни личности, както и на доброволци.

По мнение на анкетирани представители на неправителствени организации няма случаи за оказван натиск от страна на местни власти, а също така няма публично известни данни за създадени зависимости между граждански организации и местни власти и партии.

Изследването очертава по-съществени дефицити относно ролята на гражданските организации в местната система за почтеност. Налице е пасивен и формален подход по отношение на проблема за корупцията, като малка част от местните граждански организации имат установена практика да изискват информация от местната власт. Гражданските организации не считат, че трябва да са активни при разкриване на злоупотреби и нередности. Гражданските организации са участвали във форуми като част от формалната работа на различни обществени съвети. Граждански организации са включени в състава на антикорупционни съвети (например областни съвети за противодействие на корупцията), които са разработили антикорупционни стратегии, но самите те не са имали принос в тази насока. Липсват данни за предоставени през последната година становища до местните органи на власт във връзка с темата за доброто управление.

Във връзка с вътрешните механизми за управление на гражданския сектор са установени разнородни практики. Почти всички организации имат практика да използват разнообразни средства за публичност на информацията относно техни проекти и инициативи. Част от организациите публикуват в интернет информация за състава на управителните съвети, а в много случаи информацията относно годишните отчети е неактуална или непълна.

Що се отнася до етичните стандарти, изследването дава основание за оценка, че този въпрос се неглижира: част от местните граждански организации имат свое етични кодекси, правила и стандарти за поведение; като липсва информация относно тяхното приложение. Що се отнася до етичната рамка за работата на гражданския сектор също е налице разнообразна картина: част от гражданските организации са разработили свои етични кодекси, правила и стандарти за поведение, като те са публично достъпни. Повечето от гражданските организации декларират, че не са имали повод да прилагат съществуващите етични правила.