ГражданскоТО общество В ИНДЕКСА НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ- 2015

В съвременното демократично общество гражданските организации изпълняват важни функции: мобилизиране на гражданите в подкрепа на защита на обществени интереси, защита на гражданските права и интереси, функциониране като коректив на институциите. В контекста на Местната система за почтеност е важна именно третата функция – ролята на коректив на институциите на местната власт.

При оценката на първото измерение – капацитет на гражданските организации, са използвани два основни показателя: капацитет (измерван чрез способността за мобилизиране на финансови ресурси, финансова подкрепа от бизнеса и гражданите, мобилизиране на експерти, авторитетни личности и доброволци, подкрепа от местните медии) и независимост (измервана през призмата на данни за оказвано външно въздействие и натиск върху организации, както и на данни за наличието на зависимост между граждански организации и местни власти, партии и бизнес).

В тази връзка резултатите от изследването показват, че неправителственият сектор страда от липсата на достатъчно финансови ресурси. Липсата на финансови ресурси при неправителствените организации в редица градове на страната е компенсирана от успешния им опит да мобилизират нематериални ресурси за изпълнение на своята дейност. В тази връзка е много важна подкрепата от експерти, видни представители на обществото, авторитетни личности, както и ключовата роля на доброволците.

Като цяло независимостта на неправителствените организации е гарантирана. Изключение от общата тенденция прави Варна, в която има данни за оказван натиск върху неправителствени организации и техни активисти с цел прекратяване на тяхната дейност.

Второто измерение – роля и принос на НПО в местната система за почтеност – е измервана чрез възможността за провеждане на ефективен граждански мониторинг върху дейността на институциите и чрез участието в антикорупционни политики и действия на местно ниво. Във връзка с осъществяването на антикорупционен мониторинг е установена разнородна практика в страната – част от гражданските организации са изградили трайна практика за изискват информация от институциите, а на други места изискването на отчетност от местните органи на властта не е приоритет в дейността на местните НПО (Кърджали, Видин, Монтана, Силистра, Велико Търново, Русе). Положителен пример в постоянството да изискват отчетност от институциите на местната власт може да бъде даден от практиката на гражданските организации във Варна.

Един от дефицитите в дейността на гражданските организации в цялата страна е че не вземат активно участие в антикорупционните политики и инициативи на местно ниво, доколкото такива изобщо съществуват. Изследването констатира липса на съществени граждански инициативи на местно ниво, като изключение правят инициативите в градове, където местните организации са се включили в инициативи на антикорупционни организации, функциониращи на национално и международно ниво (в т.ч. осъществени от Асоциация „Прозрачност без граници”).

Третото ключово измерение – управление – е оценено през призмата на показателите прозрачност, отчетност и почтеност. Резултатите от изследването показват, че степента на прозрачността на работата на гражданските организации е висока почти в цялата страна, като тук положително въздействие оказва техният основен стремеж – да дават публичност на резултатите от своите инициативи. За съжаление, редица граждански организации не се придържат към най-високите стандарти за прозрачност и отчетност относно финансирането  на тяхната дейност. В този сегмент изследването констатира разнородна практика, като в някои градове организациите спазват единствено базисните законови изисквания да предоставят финансови отчети пред институциите, но не проявяват разбиране за необходимостта от осигуряване на публичност на тази информация и чрез своите сайтове. Негативни примери в тази насока могат да бъдат дадени от Сливен, Хасково и Перник. Позитивен пример може да бъде даден за Добрич, Велико Търново, Русе и Стара Загора, където като цяло е установена практика за публикуване на информация относно управлението и финансовите отчети на организациите.

Показателят почтеност е оценяван чрез оценка за практиката за създаване на етични правила  и прилагане към най-високи стандарти в дейността на неправителствените организации. Резултатите от изследването показват наличието на разнородни практики, вариращи от липса на разбиране за необходимост от етични правила, до присъединяване към мрежи, които имат етични правила, и до всеобщо разпространение на практиката за създаване на етични норми. По-проблематично стои въпросът за прилагането на етични правила, като тук стои открит въпросът за ефективното прилагане на тези кодекси – липсват данни за приложението почти в цялата страна.