Бизнес

Бизнесът играе важна роля в Местната система за почтеност предвид определящата му роля в развитието на икономиката и договорните отношения с институциите при изпълнение на дейности, в които са вложени публични ресурси. В контекста на проблема на противодействието на корупцията често фокусът на вниманието е поставен върху готовността на представителите на публичните институции да търсят и приемат неправомерни финансови облаги, но невинаги вниманието е поставено по същия начин и върху ролята на другата страна – на тази, която епредлага подкупи и е готова да участва в корупционни действия. В тази връзка резултатите от изследването показват относително нисък принос на бизнеса в Местата система за противодействие на корупцията.

Капацитетът на бизнеса за превенция на корупцията  е оценен през призмата на показателите: независимост на местния бизнес от решения на местната власт и наличието, съответно; липсата на неправомерно влияние върху икономическата дейност, което затруднява дейността на бизнеса; способност на бизнеса да отстоява своите интереси, когато е засегнат от незаконосъобразни решения на местните власти чрез използване на легитимните инструменти на съдебни спорове и арбитраж. На фона на широката палитра от практики за отстояване на легитимни интереси на местния бизнес от неправомерно влияние, прави впечатление особеният пример на Варна, където вместо към съда, фирмите все по-често се обръщат за решаване на спорове към частен съдебен арбитраж.

Второто измерение – роля на бизнеса в местната система за почтеност, е оценено през призмата на показателите участие и подкрепа на местни антикорупционни политики  на местните власти, както и подкрепа за усилията на местното гражданското общество в тази насока. Резултатите от изследването показват,че като цяло местният бизнес не е активен участник в антикорупционни инициативи на местните власти, доколкото подобни инициативи изобщо съществуват.

Данните  показват, че съществуват много малко положителни примери, в които местният бизнес предлага конкретни мерки и решения за противодействие на корупцията (примери в тази насока съществуват във Варна, София, Стара Загора и Варна). Като цяло местният бизнес не оказва ефективна подкрепа за усилията на гражданското общество в превенция и противодействие на корупцията. Резултатите от изследването показват, че има установени практики за финансова подкрепа на дейността на организации, които работят предимно в сферата на социалните дейности, благотворителност, образование.

Като цяло липсват системно насочени действия за финансова подкрепа на граждански организации. в тази връзка е необходимо дасе подчертае положителният пример на Стара Загора, където местния бизнес оказва постоянна подкрепа чрез нарочно създаден фонд, който финансира граждански инициативи, насочени към установяване на практики за добро управление и превенция на корупцията.

Управлението на местния бизнес е оценено през призмата на три показателя – прозрачност отчетност и почтеност. В тази връзка изследването констатира липса на достатъчно активен подход на бизнеса и предоставянето на публичност на инициативи, насочени към социална отговорност и устойчивост. Положителни примери, които са изключение от тази практика, могат да бъдат дадени в София, Пловдив, Русе и Плевен.

Във връзка с втория показател – отчетност – изследването констатира, че бизнесът се придържа към законовите изисквания да предоставя своите отчети пред държавните институции, но не е особено активен в стремежа да надхвърли базисните изисквания и не се стреми към най-високите стандарти за отчетност през обществото. Изследването констатира изолирани случаи за предоставяне на публичност на отчетите чрез сайтовете на фирмите. Там, където бизнес асоциациите работят по-активно, степента на публичност на финансовите аспекти от дейността на фирмите, членуващи в тези организации, е по-висока. В тази връзка изследването констатира значително по-добро представяне в София, Русе, Пловдив, а почти същата степен в Благоевград, Перник, Сливен и Силистра.

Във връзка с оценката на третия показател – почтеност – изследването констатира разминаване между декларациите, че бизнесът се придържа към високи стандарти за бизнес етика, и липсата на конкретни данни, потвърждаващи практическото прилагане на политики за нулева толерантност към предоставянето на подкупи.