Съдилища

В последните десетилетия съдебната система е обект на непрекъсната реформа с цел повишаване на нейната ефективност, но за гражданите тя остава сред най-чувствителните области от обществения живот, най-вече заради усещането за силен дефицит на справедливост. Натоварена с огромни обществени очаквания, съдебната система често е определяща за нивото на доверие на гражданите в институциите. В контекста на Местната система за почтеност следва да бъдат откроени функции на съдебната система, които са свързани с осъществяване на контрол върху работата на изпълнителната и местната власт и техните администрации, за осигуряване на защита на интересите на гражданите и бизнеса от практиките на лошото управление и злоупотребата с власт. Успешното противодействието на корупцията неизменно се свързва с осъждането на висши длъжностни лица, но то има и други аспекти – контрол върху ефективното разходване на публични средства, прозрачни процедури за обществени поръчки, разкриване и санкциониране на конфликта на интереси в държавната администрация и сред управляващите. Бавното, неефективно и противоречиво правораздаване накърняват авторитета на съдебната система и й отреждат място сред институциите, които не отговарят на очакванията на обществото за почтеност, предсказуемост и отчетност. Обект на изследване са районните (РС), окръжни (ОС) и административни съдилища (АдС), функциониращи на територията на 27 общини, които са областни центрове.

При оценката на първия показател – капацитет на съдилищата, са използвани два основни показателя: капацитет (измерван чрез ресурсите, с които съдилищата разполагат: натовареност, сграден фонд, техническо осигуряване и обучение) и независимост (измервана през призмата на данни от правилата за случайно разпределение на делата, брой на командированите съдии, правилата за работа на съдебните заседатели и вещите лица, както и условията за прозрачност в тяхната работа).

Резултатите от изследването по този показател показват, че голям брой съдилища работят при средно добри условия – нуждаят се от спешни ремонти, допълнителни зали, архиви или кабинети за съдиите, или пък разполагат с остаряло техническо оборудване, което затруднява работата им. В общ план участието на повечето от съдиите в обучения за кариерно развитие остава под границата от 50% за 2014 г.

По-голямата част от съдилищата използват одобрен от ВСС софтуер за случайно разпределение на делата, но в редица случаи няма публичен достъп до тези правила (ОС Бургас, РС Кърджали, ОС и АдС Ловеч, РС Разград, СРС и СГС, ОС Търговище, РС Ямбол), а понякога и докладите не съдържат информация за правилата за прилагането му, което намалява възможността за оценка (РС Велико Търново).

Добра практика е ОС използването на интегрирания модул за случайно разпределение на делата в деловодната система и по отношение на съдебни заседатели (например в ОС Пловдив, ОС и РС Стара Загора и Добрич).  Малка част от съдилищата са разписали подробни и ясни правила за разпределянето на делата при отвод на съдия (РС Хасково, ОС Варна, ОС Добрич, ОС Разград, АдС Силистра). Почти никъде няма електронен регистър на отводите, ОС Добрич е сред малкото градове, които разполагат с такъв регистър. В някои от съдилищата в големите градове като София (СРС и СГС), Варна и Благоевград е регистриран висок процент на командировани съдии.

Второто измерение – роля на съдилищата – е измервана чрез показателя ефективност на правораздаването (забавени дела, процент на делата, свършени в тримесечен срок и процент на отменени/изменени съдебни актове).  В по-голямата част от съдилищата няма забавени дела или техният брой е много малък. Има, обаче, съдилища с голям брой забавени дела, например Благоевград (11), Варна (10), Пловдив (13), както и съдилища с тревожно висок брой забавени дела като съдилищата в София: СРС (141 забавени дела) и в СГС (165). Като цяло съдилищата в страната успяват да приключат повечето дела в тримесечен срок. Най-добре се справят Административните съдилища в градове като Шумен и Враца (100%), а значително по-зле в Пловдив и Монтана (под 70%).  Продължава тенденцията, при която голяма част от съдилищата не осигуряват публично достъпна статистика, или пък статистиката е толкова объркана, че практически не предоставя никаква информация (например статистиката на ОС в Монтана и Плевен). На други места статистиката е ясна и информативна, например тази на ОС в Смолян. Само някои от административните съдилища предоставят своевременно на сайта си информация за дела, свързани с нарушения на Изборния кодекс, например административният съд в Смолян, Стара Загора, Плевен, Търговище, Монтана.

Третото измерение – управление – е измерено чрез три показателя: прозрачност (навременно публикуване на информация относно съдебните актове, график на съдебните заседания, информация за знакови дела, публично достъпни вътрешни правила и наличие на възможности за достъп до висящо дело т.е електронно правосъдие), отчетност (публично достъпен подробен доклад за работата на съда, наличие на ясна и публично достъпна съдебна статистика, наличието на система за работа със сигнали за корупция и дисциплинарна практика), почтеност (участие на съдебни служители и магистрати в обучения за почтеност и етични стандарти, спазване на Етични кодекси за магистрати и съдебни служители, публично достъпни декларации за конфликт на интереси на служителите).

Всички съдилища предоставят публично достъпна информация за приключили дела и влезли в сила съдебни актове, както и актуален график на съдебните заседания. Само някои от тях, обаче, са развили капацитет за електронно управление на висящите дела (електронно правосъдие). В отделни градове има съдилища, които са въвели основни инструменти на електронното правосъдие – Добрич (РС и ОС) Кърджали (РС и АдС), Пазарджик, Русе (АдС и ОС), Смолян (РС и ОС), Търговище (ОС и АдС), Хасково (АдС), Ямбол (АдС). Сред тях единствено в Благоевград, Пазарджик, Силистра, София и Стара Загора и трите съдилища са въвели електронно правосъдие. Добра практика е въведена в РС Варна, където страните и адвокатите получават достъп до електронни протоколи от заседанията.

Общ извод е, че съдилища редовно публикуват подробни и информативни годишни доклади за работата си на своята интернет страница. Единици са тези, които не са качили годишни доклади на страницата си, което намалява сериозно възможностите за оценка на тяхната дейност (такива са например РС Варна, РС Шумен). Откроява се Софийският Районен съд, чиито годишен доклад е само 18 страници, и е изключително слабо информативен на фона на годишните доклади на другите съдилища в страната (които са между 100 и 150 страници).

Що се отнася до Системата за работа със сигнали за корупция, практиките са много различни и липсва унифициран подход на въвеждането й. Няма нито един съд, при който да са налице всички елементи на подобна система: наличие на правила за разглеждане на сигнали и правила за докладване на нарушения на етичния кодекс, горещ телефон, пощенска кутия за сигнали, електронна форма за нередности и електронен регистър на жалбите. Почти навсякъде липсва информация за предоставяне на обратна връзка по разгледания сигнал, на много места е посочен само общ е-мейл, без да е уточнено, че на него могат да се изпращат и сигнали за нередности и корупция.

На повечето места съдилищата осигуряват публичен достъп до декларациите за конфликт на интереси на своите служители, по-рядко съдилищата качват на сайта си етичните кодекси на магистратите и съдебните служители, както и правила за работа на етичните комисии. Сред съдилищата, които не предоставят достъп до декларациите на служителите са ОС Варна, АдС Велико Търново, ОС и АдС Плевен, РС Силистра, трите съдилища в Сливен, АДС – София, трите съдилища Стара Загора, РС и ОС Търговище, РС Шумен.