Политически партии

Политическите партии са базисни институции на съвременното демократично общество. Те изпълняват важни функции да обединяват и изразяват интересите на различни групи от граждани, да участват във формирането и управлението на институциите, като един от основните инструменти за изпълнението на тези дейности е номинирането на кандидати за изборни позиции и участието в избори. Начинът, по който функционират политическите партии, оказва съществено влияние върху дейността на институциите (в ръководството на които те имат важна роля), както и върху вземането на важни управленски решения, които могат да въздействат на развитието на различни сектори от социалния и икономическия живот в страната. Това предопределя и ключовата роля на политическите партии в Местната система за почтеност.

Капацитет

Изследването на капацитета на политическите партии се основава на два основни показателя – адекватни ресурси и независимост. В тази връзка са оценени възможностите за достъп до медиите, начинът, по който са използвали финансовите ресурси на партиите, независимостта на местните партийни структури от партийните централи по отношение на възможността за номиниране на кандидати за изборни позиции и обвързаност на партийни кандидати с представители на криминален бизнес и фирми от сенчестата икономика.

Резултатите от изследването показват, че значителна част от партиите разполагат с финансови ресурси, които им позволяват да проведат предизборни кампании, включващи основните средства за разпространяване на техните послания и програми. Наблюдението показва, че партиите имат достъп до медиите и част от тях го използват, за да провеждат адекватна кампания.Проучването потвърждава валидността на корелацията „финансови средства на партиите –достъп до медиите“. В редица градове отчетливо е артикулиран проблемът за значителните разлики във възможностите за достъп до медиите на партиите, които разполагат със повече или по-малко финансови средства. Партиите и кандидатите, които имат ограничени финансови средства, не са разполагали с практическа възможност за достъп до медиите, което е ограничило възможностите им за ефективно представяне на техните кандидати и предизборни програми.

Същевременно изследването констатира следния парадокс: дори политически партии, които разполагат с финансови ресурси, не са положили усилия да запознаят местната общественост със своите предизборни програми. Такива примери могат да бъдат дадени от цялата страна, като на практика политическите партии не мобилизираха своите ресурси, за да реализират ефективни предизборни кампании, включващи широк набор от средства за комуникиране на предизборните платформи с избирателите. Този факт предизвиква съществена загриженост не само защото не съдейства за реализирането на правото на избирателите на информиран политически избор, но и защото е индикатор за друга тревожна тенденция –мултиплициращите се практики и схеми за купуване на гласове и контролиран вот. Резултатите от наблюдението на местните избори показват, че именно политическите партии и кандидатите за изборни позиции имат водеща роля в инициирането на тези порочни практики. В тази връзка могат да бъдат дадени примери от почти всички градове на страната, като най-висок интензитет на сигналите за купуване на гласове и контролиран вот  е констатиран в Пазарджик, Пловдив, Сливен, Плевен, Видин, Хасково,Монтана, и Бургас. Това се е отразило в негативен аспект и на оценката на капацитета на политическите партии.

За основа на оценката на независимостта на политическите партии са изследвани показателите за независимост на местните партийни структури от централните ръководства на политическите партии (с оглед на това че този показател отразява практическото приложение на принципа на вътрешнопартийната демокрация) и независимостта на местните политически лидери и кандидати от представители на криминалния бизнес (с оглед на това че подобни връзки имат потенциала да „отворят врати за достъп” на сенчестия бизнес до институциите на местната власт).

Обобщените резултати от изследването показват относително ниска степен на независимост на местните структури от централните ръководства на партиите, като в тази връзка се прилагат широк спектър от практики за съгласуване, одобряване и „спускане” на кандидати за изборни позиции. Най-ниска оценка на независимост са получили политическите партии във Враца, Хасково, Кърджали, където е всеобщо  утвърдена практиката местните структури да номинират кандидати, но окончателното решение се взема от централните ръководства. Като положителен пример в тази насока  може да се отбележи практиката в Смолян, където местните партийни структури са разполагали с относително по-висока степен на свобода при излъчването на своите кандидати за институциите на местната власт. По отношение на другия показател – независимост на местните политически кандидати от представители на криминални структури и сенчест бизнес – не са констатирани преки данни за подобни обвързаности. Като цяло в медиите не съществуват данни за зависимост на кандидатите на местните партии и коалиции от криминален бизнес. Изключение правят данните за Варна и Плевен, където са посочени примери за подобни обвързаности, в това водач на листа на политическа партия, който е осъждан за криминални дейности.

Роля

Обобщените резултати от изследването показват, че политическите партии не успяват да изпълняват адекватно една от своите основни функции – да обединяват интересите на гражданите и да ги представляват ефективно пред институциите. Като цяло, извън тяснопартийния предмет на дейност политическите партии не се ангажират със защита на обществени каузи. Положителни примери в тази насока са инициативи на политически партии в София, Велико Търново, Перник и Сливен, където те са инициирали или изразили активна подкрепа за редица обществени каузи и обществени кампании (включване на млади хора в обществения живот, социални  и благотворителни дейности, инициативи, насочени към подкрепа на образование, култура, спорт).

По отношение показателя „наличие на конкретни заинтересовани групи, които доминират на политическата сцена на местно ниво, в т.ч. и в местния парламент,“ резултатите от изследването показват разнородна картина, която варира в широк спектър. В част от случаите  партии от широк политически спектър са представени в общинските съвети, като те препятстват определянето на политически решения от конкретни заинтересовани групи със свой тесен частен интерес. В други случаи се констатира наличие на такива заинтересувани групи, чието влияние е възпрепятствано в част от опитите за прокарване на конкретни частни интереси, но представлява фактор, който откроява слабостта на политическите партии като водещи политически актьори в местния политически живот. Съществуват и негативни примери, като тези в Пазарджик, Хасково и Варна, при която заинтересувани групи доминират местните общински съвети и/или оказват силно влияние върху решенията, и „конкурират успешно” политическите партии като основен актьор в местния политически живот.

Управление

Финансирането на политическата дейност е една от основополагащите предпоставки за тяхната дейност. Именно поради това прозрачността и отчетността на този процес е съществени показатели за начина, по който се ръководят политическите субекти и, съответно, са включени при извършването на тяхната оценка. Наред с това, легитимността на политическите субекти и техните действия се основава както на спазването на формалните правила, така и на доверието и подкрепата, която получават от своите избиратели. В този контекст почтеността е ключова характеристика в политическата дейност, като тя е относима както към конкретните политически фигури, така и към политическите партии като организирани структури.

Резултатите от изследването показват, че като цяло достъпът до информация за финансирането на предизборна кампания затруднен. Един от показателите за това е готовността на местните партийни организации да предоставят такава информация на граждански организации, които осъществяват мониторинг на предизборните кампании. Малка част от политическите партии са поели ангажимент да предоставят достъп на независими наблюдатели до информация относно финансирането на предизборните си кампании, като са се присъединили към предложения от Асоциация „Прозрачност без граници Обществен договор за отговорно и почтено управление в местната власт, който включва и ангажимент за предоставяне на достъп до финансовите документи от кампаниите. Мотивите за непредоставяне най-общо са следните: финансирането се осъществява от централите и съответно те могат да предоставят такава информация, партиите се отчитат пред Сметната палата и не е необходимо да се предоставя достъп на граждански организации, кампанията на практика не е изисквала финансови ресурси.

Другият оценяван показател е свързан с достъпността на предизборните програми на партиите. Резултатите от изследването потвърждават констатацията, извършена в рамките на предизборната кампания – налице е тенденция да се разработват предизборни програми в схематичен вид или да не се разработват структурирани програми. Мнозинството от партиите разпространяват материали, предоставящи кратка информация, от която не може да се установи кои са бъдещите приоритети в управлението. Този подход ограничава нивото на публичност на тяхната дейност и не позволява на избирателите да се запознаят с идеите, визията и платформите за бъдещо управление. Сравнителният преглед откроява няколко общини, в които значителна част от политическите партии са разработили програми и са осигурили публичност, в това число и като са ги предоставили на монитиращия екип. В тази връзка положителни се откриват от практиката на партии в София, Перник, Бургас, Сливен, Стара Загора, Шумен, Ямбол, Добрич, Видин.

Като отправна точка при оценката на отчетността на финансирането на партиите са взети одитните доклади на Сметната палата във връзка с проведените местни избори, относими към мандата на местните власт от 2011 до 2015 г. Резултатите от анализа показват, че като цяло партиите спазват формалните законови изисквания, като в отделни случаи има допуснати по-съществени проблеми (например, недеклариране на дарения или несъответствие между получени и изразходвани средства). Най-често подобни случаи са констатирани в отчетите на партии и местни коалиции от Пазарджик, Видин и Кюстендил.

Като отправна точка при оценката на почтеността на партиите са използвани официални данни за наличие на етични стандарти в дейността на партиите, включително и  при номинирането на кандидатите. Резултатите от проучването на официалните сайтове показват, че малка част от партиите са разработили и осигурили публичност на правила за номиниране на кандидати. Няма обективна информация доколко те се спазват на практика. Някои политически партии декларират, че имат етични стандарти за номинирането на кандидати, но липсват доказателства и/или механизми за проверка на тези твърдения.