КметСКАТА ИНСТИТУЦИЯ В ИНДЕКСА НА МЕСТНАТА СИСТЕМА ЗА ПОЧТЕНОСТ – 2015

Кметът е централна фигура в реализацията на публични политики за общността. Потенциалът за въздействие на кметската институция върху развитието на Местна система за почтеност е оценяван въз основа на 21 индикатора, разпределени отново с превес по отношение на измеренията роля и вътрешно институционални практики на управление.

Изследването на капацитета на кметската институция. се базира на оценка на способността за реализация на ясна управленска визия и мобилизиране на необходимите ресурси за развитие на общността. В по-малко от половината общини в областните центрове кметовете от мандат 2011- 2015 г. са предложили управленска програма при встъпването си в длъжност. От тях едва половината поддържат стандарт на публичност и отчетност на годишна база за изпълнение на целите и задачите от управленската си програма – това са кметовете на общините Бургас, Габрово, Добрич, Русе, София и Стара Загора. В останалите случаи практиката на кметските екипи не надхвърля изискуемите по реда на действащото законодателство стратегически планове и документи за развитие. Липсата на публично достъпна програма за управление предпоставя и невъзможност за граждански контрол по отношение на нейното изпълнение.

Мобилизирането на необходимите ресурси за развитие на общността е практика, която отговаря на водещите стандарти относно разработването и приложението на стратегии за привличане и прозрачно управление на публични ресурси в дейността на едва една пета от кметовете с мандат 2011 – 2015 г. макар всички изследвани общини да регистрират оценки над средната.

Ролята на кмета за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на три показателя: управление на местната администрация, контрол върху доставчиците на публични услуги и взаимодействие с местния бизнес. По първия показател като добра практика следва да бъде представена политиката за привличане на компетентни служители в мастната администрация от кмета на община Габрово. Високи стандарти на прозрачност при провеждане на конкурсното начало са регистрирани и в общините Благоевград и Бургас. Обучението и кариерното развитие на служителите в администрацията са били сред приоритетите и на кметовете в общините София, Стара Загора и Ямбол.

Добрата практика на взаимодействие с местния бизнес е „патент“ на кмета и общинския съвет в Русе, където с активното участие на браншови организации е приета Стратегия за инвестиционен и сити маркетинг, а най-ниски стойности по този индикатор получават кметските екипи във Варна, Видин и Търговище.

Контролът върху доставчиците на публични услуги е сред показателите с най-ниски стойности за кметската институция в национален мащаб – едва 2,87 пункта. Добри практики са регистрирани отново в Русе, Бургас, Габрово и столична община. Във всяка от цитираните общини се поддържа в допълнение към добре работещите регистри на обществените поръчки и регистър на проектите, изпълнявани от общината с подробна информация за всеки от етапите на изпълнение, включително и с предварителна (Бургас) и последваща оценка на въздействие. Съществен дефицит остава публично достъпната информация за ефективността на контролната дейност в общините – подобна е поддържана като устойчив стандарт във Велико Търново и Добрич.

Основната група индикатори за оценка приноса на кметската институция към Местната система за почтеност са групирани в измерение вътрешно институционални практики на управление. Оценявани са прозрачността на бюджета и бюджетната процедура, отчетността и почтеността в работата на кметския екип.

Прозрачността на бюджетната процедура е индикатор са най-високи стойности (4,1) и може да се счита като почти устойчив стандарт предвид законово установените задължения в това отношение. Във всички общини, макар и с известна степен на отклонения от общото правило за ефективност, кметовете организират обществени обсъждания на проектите за бюджет. Разнородни остават практиките по отчет на изпълнението на бюджета, както и регулярността в публикуване на данни за изпълнението. Максималният стандарт на прозрачност се регистрира в Бургас, Габрово, Добрич, Монтана, Русе, София и Стара Загора.

Отчетността като ефективна практика на кметския екип е оценявана както по отношение на отчетите за изпълнение решенията на Общинския съвет и изпълнение на управленската програма, така и по отношение регулярното отчитане пред обществеността посредством иновативни форми на комуникация. Максималните стандарти са част от практиката на кметовете на Бургас, Габрово, Добрич, Кюстендил, София и Стара Загора. В дъното на класацията е отчетността на кметовете на Благоевград, Варна, Враца, Кърджали, Ямбол.

Основен дефицит в приноса на кметската институция са инициативите, които укрепват почтеността в неговата собствена работа.