Общата стойност на Индекса на институцията на Кмета през 2022 година е 3,69 точки. Водещи позиции в класацията заемат кметовете на Русе (4,65 точки), Търговище (4,35 т.), Добрич (4,33 точки), Перник (4,24 т.), Сливен (4,16 т.). Последните позиции от класацията заемат кметовете на Кърджали (2,51 точки), Силистра (2,76 точки), Хасково (2,91 точки) и Пазарджик (2,96 т.).

Изследването на капацитета на кметската институция се базира на оценка на способността за реализация на ясна управленска визия и мобилизиране на необходимите ресурси за развитие на общността. В повече от половината от изследваните общини в областните центрове кметовете от мандат 2019-2023 г. са осигурили публичност и отчетност относно изпълнението на управленската си програма, като  значително по-висока степен на съдържателност относно постигнатите цели се установява при кметовете на Добрич, Русе, Ловеч, Стара Загора. Продължаващо отстъпление от утвърдени практики за отчетност при изследванията от предходните мандати на кметове се констатира в София и в Габрово.

Ролята на кмета за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на три показателя: управление на местната администрация, контрол върху доставчиците на публични услуги, прозрачно взаимодействие с местния бизнес и безпристрастен подход при контрола върху спазване на правилата за икономическа дейност.

Позитивно развитие през 2023 година се отбелязва при реализирането на политики за привличане на инвестиции и осигуряването на публичност относно условията за стартиране и развитие на бизнес. В тази връзка следва да се отбележи, че принос за това имат не само кметските екипи, но и общинските съвети и общинските администрации. Добро представяне продължават да имат кметските екипи и специализираните администрации в градовете, които са големи икономически центрове – София, Бургас, Пловдив, Стара Загора и Русе. През 2023 година напредък има при изграждането на инвестиционни ш логистични зони и технологични паркове (Благоевград, Перник) и осигуряването на публичност на условията за бизнес чрез разработени специализирани сайтове за инвестиции (Велико Търново, Благоевград, Перник).

Изследването през 2023 година отново констатира незадоволителна степен на прозрачност на консултативния процес и на механизмите за взаимодействие с бизнеса и гражданските организации при обсъждане на политики за развитие на общините и на важни управленски решения. Дефицитите при провеждането на структурирано и прозрачно взаимодействие със заинтересуваните страни (достъп до информация относно обсъждани проекти, правила за работа и състави на обществени и консултативни съвети, резултати от диалога с тях)  водят до най-ниска оценка по този показател – общата стойност за всички общини е 2,92 точки. Позитивно изключение от установеното състояние е създаването на рамка от правила за взаимодействие с местния бизнес в Русе и учредяването на обществен съвет по икономически въпроси към Община Русе. В тази връзка следва да се отбележи и напредъкът при осигуряването на прозрачност относно правилата, съставите и резултатите от работата на създадени обществени съвети в Ловеч.

Изследването установява напредък при използването на механизми за публичност и отчетност относно работата на кметовете и техните екипи. Това обстоятелство е свързано както с развитието на информационните технологии и с разбирането за значимата роля на социалните медии, така и с възприемането на добри практики, промотирани от Асоциация „Прозрачност без граници“ в диалога с местните власти. Подобрения в тази насока се констатират в Перник, Русе и редица други градове.