Гражданските организации в Ямбол получават обща оценка 2.88, което е под средното за страната. Оценките за измеренията капацитет и управление са близки по стойност – 3.38 за капацитет и 3.25 за управление, като ролята в местната система за почтеност получава по-ниска обобщена оценка – 2.00.

Финансовите ресурси, с които разполагат организациите, са недостатъчни, като в тази връзка следва да се подчертае, че общината няма обособени фондове за  предоставяне на средства на гражданските организации, които да се предоставят на прозрачен конкурсен принцип. Местният бизнес подкрепя отчасти предимно организации със социални и благотворителни дейности без ясни правила. При така очерталите се дефицити неправителствените организации се насочват към мобилизирането на доброволци и на подкрепа от страна на медиите. При реализацията на своите инициативи местните граждански организации успяват да привлекат необходимите им експерти и доброволци. По-голяма част от местните медии са позитивно настроени към НПО и подкрепят тяхната дейност, а останалите отразяват дейността на гражданските организации на пазарен принцип срещу заплащане. Гражданският сектор е относително независим от външна намеса и влияние от страна на местните власти и бизнес. Въпреки че липсват медийни публикации за създадени зависимости на местно ниво, по оценки на анкетирани организации съществуват примери на организации, които са създадени с цел усвояване на финансови средства по проекти и съответно се застъпват за частни икономически или тясно партийни каузи.

Резултатите от изследването на ролята на гражданските организации пасивният характер спрямо въпросите за противодействието на корупцията, гражданския контрол и принципите на доброто управление. Като цяло, сред гражданските организации не се е утвърдил моделът на активното изискване на информация и търсене на отговорност от местните власти. През последната година няма примери за участие на неправителствени организации в разработването на антикорупционни стратегии и политики, участие в антикорупционни форуми или предоставяне на становища до местните власти във връзка с темата за доброто управление. Въпреки посочените дефицити, е налице тенденция, при която създаденият вакуум се запълва от инициативни местни граждани, които се стремят да изискват информация и конкретни действия от общинските власти, включително и чрез иницииране на съдебни процедури. В тази връзка съществуват няколко примера за действия на граждани и на активни екологични организации в защита на околната среда или оспорване на решения на общинския съвет.

Оценките на механизмите за вътрешно управление разкриват разнородна картина в граждански сектор. По-голяма част от местните граждански организации се стремят да бъдат прозрачни и открити пред обществеността, но не разполагат с необходимите ресурси. Малко са местните организации, които разполагат със собствени сайтове и ги актуализират постоянно. Повечето от организациите, които подържат собствени сайтове, предоставят частична или неособено актуална информация относно осъществени дейности и постигнати резултати по проектите. Само част от организациите публикуват в Интернет информация за състава на управителните съвети или своите годишни отчети за дейността.

Част от местните организации имат практика да използват разнообразни средства за публичност на информацията относно техни проекти и инициативи: публикувани информационни материали, материали на медиите, интервюта във връзка с осъществявани инициативи, пресконференции и др. Като цяло е налице стремеж за осигуряване на необходимата информация, но най-сериозното затруднения произтича от ограничените ресурси.

По отношение на етичната рамка на дейността, се установяват редица конкретни примери за етични кодекси, правила и стандарти за поведение, които са направени публично достъпни от гражданските организации. Що се отнася до приложението, повечето от представителите на гражданските организации декларират, че не са имали повод да прилагат съществуващите етични правила.